Ако бяха хвърлили торба с пари...

Или Да си герой не е нужно да спасиш човек - понякога е достатъчно да не убиеш друг

"Българин обезвреди стрелец в Америка". "Българи гледаха момиче, докато се дави". "Българин загина, докато спасяваше давещо се дете в Англия". "Българин прегази дете в пешеходна зона в Стара Загора".

Във всички заглавия става дума за българи. Просто едните са Българи, а другите "българи". Политиците ни били виновни, съдебната система ни била крива, Америка, Русия, евреите, масоните, Съвета на Деветимата, рептилите от Алфа-Кентавър, само не и ние самите. Не трябва да се абсолютизира - във всяко стадо си има и мърша и герои, но... защо имам чувството, че "българите" в държавата ни преобладават за сметка на Българите.

Преди няколко дни българин (не евреин, не масон, за рептил да не говорим) уби дете на пешеходна зона. И се разбра, че на същото това място само за месец имало 30 акта за същото нарушение - част от тях и на "родители" от близкото училище, решили нагледно да покажат на отрочето си, как трябва да постъпва истинският "българин". Да си герой не е нужно да спасиш човек - понякога е достатъчно да не убиеш друг. А масово българите сме потенциални убийци. Много мога да пиша точно по тази тема - за големите "мъже", които са решили да покажат на всички как могат да натиснат педала на газта на оживена улица. За "мъжете" с мотори, за които правилата за движение не важат, да не говорим за отвратителния шум, който издават по всяко време на денонощието, без изобщо да се съобразяват. За всички, които не спират на пешеходна пътека. За тези, които минават на червено. За "българите", които сядат пияни зад волана. Те - "българите" всъщност са сред нас. Потенциалните убийци на пътя. Тарикатите. Тези, в чиито глави на първо място е мисълта "Това на мен не може да ми се случи"... докато не се случи.

Само преди ден, момиче влезе през нощта в морето и се удави, а компания "българи" го гледала отстрани. Звъннали на 112 "хората". Изпълнили си гражданския дълг. И докато го изпълнявали - момичето се удавило. И точно тук си проличава също кой е "герой" и кой не е. Дали момчето, обезвредило стрелеца в Сиатъл, се е чудило дали няма да се изцапа, ако се хвърли върху мъжа с оръжието. Дали българинът, спасил детето в Англия, се е чудил дали няма да се намокри или настине излишно. Съмнявам се.

А коментарите по втория случай пресолиха съвсем "манджата". Била пияна. Като решила да се самоубива - прав й път. Защо се хабели пари за издирване и спасяване на самоубийци, когато можело да се дават за лечението на хора, искащи да живеят. Била дрогирана. Била... Всъщност това са или оправдания или чиста и неподправена злоба. Всички знаят клишетата, че днес някой близък на същите тези, които са гледали, може да има нужда от помощ и някой друг да седи и гледа. И какво от това?

Един коментар много точно определи ситуацията: "Ако бяха хвърлили торба с пари - всички щяха да скочат". Истината е, че всички сме "тарикати", все гледаме да минем метър и да не си усложняваме излишно живота и ако има някаква несправедливост - някой друг да я оправи вместо нас. Успокояваме се с някакви патетични фрази и изтъркани клишета за "велик народ". А просто в повечето българи няма капка съпричастност. Няма солидарност. Няма го усещането за общото. За сметка на това има егоизъм в излишък.

Затова и всяко заглавие от рода на "Българин спаси..." е като глътка вода в пустинята, като лъч светлина през нощта. И докато за новина се приема доброто, а лошото е ежедневие - няма да заживеем нормално. Аз обаче все още не съм загубил надежда. А вие?

 

За хората, които винаги имат нужда да кажат "българска работа", ето едно видео, което може би ще ни наведе на мисълта, че човещината не е географско понятие... и много други (мисли)



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"