Не ни се получи с референдума

Тази неделя стана ясно, че няма скоро да сбъднем големия си блян да сме Швейцария на Балканите. Освен във Варна, където по брой на дупките, стига да не придиряме къде са, отдавна сме надминали швейцарците. С референдумите обаче не ни се получава. Варненци, които откриха мотив да излязат в неделния студ, бяха 42 060. Далеч повече коментари предизвика друга цифра – 100. Толкова бяха бюлетините в края на изборния ден в Каменар. Те само потвърдиха пряката зависимост между

мотивацията в брой

и конституционното право на глас. Най-изненадани бяха тези, които движат паричните потоци – част от движимата им собственост прояви самоинициатива и тръгна безплатно към урните, но след няколко седенки по ветровитите поляни на Каменар и Владиславово редът беше възстановен. Наред с махалата не гласува и финансовият министър, понеже въпросът бил „прекалено експертен”. Но независимо какво е оправданието на останалите вкъщи – лошото време, противоконституционността на начинанието, липсата на експертни оценки или на пари на ръка, една пета граждани с позиция си е добро оправдание за всеки следващ, който

няма да ни попита какво искаме

Но пък някои партии си направиха добра генерална репетиция преди изборите през лятото.
За една група млади варненци обаче всичко това остана на заден план – в началото на седмицата те не само видяха най-добрия български тенисист Григор Димитров, но и взеха един открит урок от него.

През седмицата започна и обработването на общественото мнение за проекта „Южен поток”. Руско-италианско-френско-германският консорциум тръгва следващата седмица на обиколка из региона с обяснения какво и как ще прави, а още преди това добрите им намерения бяха авансово представени от областната управа. Обещанията да се мисли за интересите на всички – като се започне от кълвачите на Паша дере и се свърши с рибарите и туристите, са добре подготвени като информационна кампания, сега остава да се срещнем и на практика и да се надяваме, че

няма да прибавим още една тема към екопротестите

Тази седмица те отново бяха в защита на крайбрежието. Имаше и добри новини за зелените. Природният парк „Златни пясъци”, който навърши 70 години, получи наистина хубав подарък – нови 57 хектара към парковата площ. А дълго коментирана пречиствателна станция в „Златни пясъци" трябва да заработи до началото на лятото. Промяната е, че каналната мръсотия вече ще се излива на повече от една миля навътре в морето след като е преминала по-сериозна обработка от досегашната, а капацитетът е за над 70 хиляди души. За останалото надеждите бяха възложени на способността на морето да се самопречиства, но след като години наред най-известният ни курорт миришеше на селски нужник, всяка промяна е за добро. На юг вълненията около дюните стихват, след като официалната комисия излезе с официално съобщение, че това

изобщо не били дюни, а горски фонд

За живеещите край подобни „гори” това обаче отдавна не е новина. Във Варна единствената хубава новина от бюрото по труда е, че няма заявени масови уволнения. Останалите данни се свеждат до следното – стагнацията на пазара е такава, че малцина вече търсят работа, която отговаря на квалификацията им – приемат, каквото има, а за размера на заплатата никой и не преговаря. След известно затишие се появи и друг белег на кризисните години – отново започна

надомното производство на банкноти,

при това разбитата тези дни във Варна печатница била за фалшиви 10 и 20 лева. Криминално-политическата новина на седмицата обаче е една – напечатана с куршуми на стълбите на столичната Съдебна палата. Докато софиянци се дивяха на националиста Расате, развял плакат в подкрепа на Октай Енимехмедов, класическият „неизвестен стрелец” надупчи Златко Баретата.
Във Варна Окръжният съд тази седмица за едни ден приключи изключително тежко дело – за убийството на младата Женя Тодорова, поръчано от родната й леля. Изобилието на

истории за имоти, кръв и семейни вражди

от всички времена и народи по никакъв начин не може да промени потреса пред такива изстъпления, единственият открит въпрос остана защо на младата помагачка в престъплението и братовчедка на Женя не беше повдигнато никакво обвинение. Други въпроси останаха след присъдата срещу мъж от Долен Чифлик, постановена тази седмица заради това, че в началото на 2008-ма си взел 13-годишна булка „съобразно традициите на етническата си общност”. Булката вече не е „прокурорска”, семейството има две деца, а питанията са каква е разликата между „традиции” и „педофилия” и кога ще видим ефекта от интеграционните милиони. Към Варна властта изпълни едно предизборно обещание тази седмица – одобрен беше бюджетният кредит до един милион лева, с който училище „Елин Пелин” ще получи нова модерна спортна зала. А в неделя е ред на Варна да приеме

кервана пътуващи министри,

а премиерът да гушне и нас предизборно.

През седмицата едно разпореждане с общинска собственост породи любопитни дебати в образователната комисия на съвета. Съветниците тъкмо решиха, че директорите ще са тези, които ще намират наематели на училищните столове и колегата им Петър Липчев ги изненада с искането да назначат тричленка администратори на всеки директор, за да му помага в трудния избор. Мотивът му беше железен: "Твърде голяма е тази отговорност. Все пак директорът е учител, не  е готвач". Което си е вярно – и Ленин винаги е настоявал готвачките да се научат да управляват държавата, за директорите и дума не е ставало.

Не особено светли са перспективите пред общинското дружество „Паркинги и гаражи”. След проверката там ликвидаторът Лъчезар Бажлеков заяви, че дружеството има над 80 хиляди лева задължения. Освен пари,

очевидно е липсвала и логика

в управлението, защото не е ясно как може да стопанисваш паркинг в град като Варна и да си на загуба. На път към Варна обаче са новите автобуси по проекта за интегриран градски транспорт, макар че там продължава да виси казусът с нелепото предложение за изкупуване на частния превозвач. Офертите на фирмите – кандидати бяха отворени тази седмица и ако всичко върви по график, част от автобусите ще ни возят още в началото на лятото. При това е заложено условието „интегрирано отопление и климатизация” на пътническия салон, което може би сложи край на задължителната сауна, през която иначе минаваме през лятото. А ако по някакво чудо се оправят и улиците, чака ни дълго и щастливо возене... Макар че ако съдим по качеството на последните ремонти,

чудото няма да е сега

Ако се разходите до европейските пилони под съветския паметник, ще намерите идеалния варненски пример за това. Там има огромно хлътване на асфалта, което при дъжд скрива дълбока поне 30-40 сантиметра локва, пълна с коварни по-малки дупки. Веднага след като се стопи последният сняг, участъкът беше запълван, заравняван, асфалтиран... само за да се появи при първия дъжд същата огромна локва. Затова, като четете тазгодишната класация за най-добър град за живеене, не се чудете къде е Варна. Докато тук репетираме колко още може управата на града да зарива едни и същи дупки по няколко пъти на сезон, а ние само да се дивим, другаде просто работят.