Разтърсваща изповед на дъщерята на Живко Господинов

Спорт

17-07-2015, 20:15

Снимка:

© Varnautre.bg | Ивайло Борисов

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Още по Темата:

Живко Господинов ще е вечният №10 в Спартак

Обръщам с молба към Иван Петров да отиде на гроба на баща ми и да му се извини

По повод на медийната изява на г-н Иван Петров, относно последните часове от живота на баща ми Живко Господинов и думите, които е изрекъл, аз, Анна Господинова, бих искала да защитя паметта на баща си и да запозная обществеността с някои истини. Орела (Атанас Атанасов), Недко (б.а спортният журналист Недко Петров) и феновете са тези, които бяха от началото до края с баща ми!

Както е известно, преди повече от година баща ми беше диагностициран с най-коварната болест – рак. В такива моменти човек преминава през различни състояния: шок и отчаяние, надежда и премирение, и освен от пари има нужда от духовна подкрепа.

Семейството ми е изключително благодарно затова, че Иван Петров придружи баща ми по време на първия етап от лечението му в Турция и никога няма да забравим този жест. В допълнителни подробности няма да изпадам, тъй като възпитанието ми и обичтта към баща ми не ми го позволяват, но искам да отбеляжа, че цял живот ще му бъдем благодарни, но не и задължени. Баща ми не остана длъжник на никой. След завръщането им от Турция, Иван прекрати отношенията си с татко. Не му се обади дори и за рожденния му ден (макар и да знаеше, че ще е най-вероятно последния, и въпреки изричната молба на майка ми). През месец март, когато баща ми започна да се влошава, по молба на Недко, Иван го придружи до клиниката в Шумен и след това отказа повече всякакви контакти с него.

Месеците февруари, март и април бяха най-ужасните за моето семейство. Това беше "началото на края". Не искам да изпадам в подробности за това как баща ми се чувстваше. Тези, които бяха до него знаят. Дори парите вече нямаха значение, защото баща ми си "заминаваше". По-важно в този момент беше моралната подкрепа, обичта и вниманието. Само тези, които са минали през ада на този ужас знаят какво е. Баща ми имаше много приятели, но Наско, Недко и феновете останаха до него до последно. Наско го посещаваше почти всеки ден, а когато нямаше възможност му звънеше поне по два пъти. Водеше го на разходки, на изследвания, последния път дори го носи на ръце за среща с феновете. Случвало се е да оказва съдействие на медицинската сестра, която бяхме наели вкъщи, при пускането на банките. Беше основен организатор на търга за набирането на средства за лечението на баща ми. Положи много труд. Недко му помагаше. Бяха приели тази кауза като лична.

Недко беше първия, с който баща ми е споделил проблемите, които има. Дори аз все още не знаех. Още в самото начало, преди да е ясна диагнозата, го водеше по лекари. Той беше и инициатор на кампанията за набиране на средства. Често говореше и с мен по телефона, за да ми вдъхва кураж.

Феновете посещаваха баща ми в болницата и у дома. Дори му направиха изненада за Великден. Правеха неща, които на пръв поглед изглеждат дребни, но за него значеха много. Доставяха му голяма радост.

Състоянието на баща ми се влошаваше бавно, но сигурно. Той често споменаваше името на Иван, но Иван така и не дойде, въпреки молбите ни. В последната седмица от живота си, баща ми изпадна в терминално състояние (не се хранеше, не пиеше вода, едва приказваше, дори вече нямаше и болки). Искаше да види Иван. Когато Иван дойде (с Пламен Михов) по моя молба, го прегърна и първите му думи бяха "Ванка, стига с тези работи". Срещата не продължи много, тъй като сестрата ги помоли да напуснат стаята. Баща ми се напрягаше, а нямаше сили. Последните му думи към Иван бяха: "В този мач аз няма да играя, но ще бъда на ниво". Искам изрично да отбележа, че по време на тази среща не е ставало дума за Атанас Атанасов (Орела) изобщо. В стаята освен мен бяха майка ми и медицинската сестра. Те могат да го потвърдят.

Часове след като Иван си замина, баща ми изпадна в кома и повече не се събуди. Последният човек, който го видя жив (макар и в кома) отново беше Наско, той беше и първия човек (заедно с Кирил Христов) който пристигна вкъщи 30 минути след като татко почина.

С Иван Петров, когато аз наричах "чичо Ванко" се познавам от дете. Бяхме приятелски семейства. С Наско се познавам откакто баща ми се разболя. Истината е обаче, че в такива трудни моменти човек разбира кои са му истински приятели.

Искам да направя и едно уточнение, по повод думите на Иван Петров, ден преди погребението на баща ми, че "Наско и феновете ми били плащали, за да си правят ПР". Никой нищо не ми е плащал. От кампанията за набиране на средства се събраха 15 000 евро, а лечението на баща ми струваше над 35 000 евро. Разликата съм я платила аз, с кредити. За всичко това разполагам с документи. Никога не бих продала баща си. Нещо повече, плътно заставам зад идеалите, които той преследваше.

Тези, които познават баща ми знаят, че той имаше изключително изострено чувство за справедливост, за което плати много висока цена. Така, че се обръщам с молба към Иван Петров, ако някога е уважавал поне малко баща ми да отиде на гроба му да се извини, за това че говори от негово име неща, които баща ми не е изричал, както и публично да се извини на Атанас Атанасов - човек, който баща ми безкрайно много уважаваше и който беше до него до последно.