Седмицата: 50 нюанса Левски

Шумът предизвика достатъчно реклама, за да привлече и достатъчно зрители

Няколко протеста и първи подписан договор за саниране на блок във Варна предложи седмицата, местен политически скандал, който се вписва в легендата, че Варна задава политическата мода, но по-скоро илюстрира с какво е заменена политиката, имаме пореден виц от строителите на магистрали и филмов

спор около Левски, който напомня "50 нюанса сиво" –

постна възхвала на домашното насилие, маскирана зад малко скучен сада-мазо секс или, в местната версия - много амбиции, покрити само със скандал. Ако бъдат отчетени само гласовете в подкрепа на лентата /съпътствана от съмнения и недоволства от първия си ден/, то според половината от тях публиката трябва да направи компромис и да не се заяжда за художествествената стойност /където псуването е най-малкият проблем/, а според другата половина - да не придиря за историческата фактология /като при съживяването на Раковски/, защото това е личен поглед, съвременна трактовка и едва ли не мисия. Шумът предизвика достатъчно реклама, за да привлече и достатъчно зрители /макар и само за да ги убеди, че

скандалът не е достатъчен,

за да направи еклектиката интересна/, а крещенето на аргументи "за" и "против" заглуши факта, че филмът за българския Апостол на свободата е с така поднесено съдържание, че законът не го позволява за деца до 12 години. През седмицата започна и голямото състезание между градовете, което тепърва ще предизвиква подобни горещи спорове. Осмата класация за най-добър град за живеене сложи на старта 27-те областни града. Варна влиза в надпреварата с разкопан център, гарниран с епични ремонтни издънки, които още не можем да наваксаме, така че и най-големите оптимисти са наясно, че в предизборната година

табелата няма да краси нашия вход.

За компенсация можем да приемем, че ведомственото издание за еврофондовете връчи на варненския кмет наградата "Златно евро" за усвояването на средства по програми. Самият Иван Портних нарече ремонтите "рестарт" за града, което с пълна сила важи за обновяването на центъра /и особено за обещаното ремонтиране на тротоарите и последващото изгонване на колите от тях/. Друг един ремонт обаче поднови протестите за Морската градина. Спорът около строежа/ремонт до Делфинариума съживи всички въпроси от миналото, които така и не получиха отговор – за наследството на Кирил Йорданов, за условията на публично-частните партньорства от това време и за това докога варненци ще чудят за цената им, вместо да знаят отговорите. Тази седмица от здрачната зона излезе сделката за детска градина "Зрънчо", построена от силистренските "Зърнени храни" срещу парцел със стара къща в Морската градина. След протеста на "Варна диша" на място ще има нова проверка и /може би/

нови отговори за процесите в парка.

Друг протест, планиран за края на седмицата, така и не беше свикан – работещите на пристанището получиха уверения, че първите две корабни места няма да бъдат затваряни, преди да е построен интермодалният терминал. Наложи се транспортният зам-министър Антон Гинев лично да дойде с това уверение, след като синдикатите в порта заплашиха със стачка заради постоянните информации как успешно се придвижва проектът за атракционна зона, но без да има яснота какво става с техните работни места. След като Гинев заяви във Варна, че договорът за проектиране на новия терминал вече е подписан, проблемът може да бъде преместен в графата с комуникационни недоразумения с надеждата, че клаузите по договора ще пристигнат до заинтересованите във Варна по-бързо /и няма да дадат основания за нов протест/. За

недоразумения, но на друго ниво,

ни кара да мислим продължението по скандала с избора на Янко Станев за председател на варненското СДС. Партийният му началник Божидар Лукарски първо закъсня с позицията си, а със снизходителното си учудване заради реакциите на място показа, че или не е наясно кой кой е във варненската политика, или че за него са важни други фактори. И в двата случая от фасадата на синя Варна се олющиха още парчета стара слава и то месеци преди изборите. Че местната кампания е по-близо, отколкото ни се струва, тази седмица напомни и друг кандидат за кметския стол. Христо Бозов се активизира във Фейсбук, макар и под формата на сондиране на интерес. След малшанса на предните избори да приеме подкрепата на БСП

дни преди да гръмне скандала "Пеевски"

и авантюрата с Бареков след това, дори подгряването отсега едва ли ще му донесе желаните резултати. Далеч от желаното са и изнесените тази седмица данни от поредния "Евробарометър". Българите все така се страхуваме от безработица и недоимък /макар и малко по-слабо, отколкото през миналата година/, бежанците и тероризмът са новите ни големи страхове /и може да се спори дали разместването е резултат от промени в реалната картина или в медийното й отражение/, но общият ни поглед не се е променил особено – 92 процента от попитаните са оценили положението у нас като лошо. Оптимизмът ни за състоянието на нещата в Европейския съюз е завиден – на трето място сме сред страните-членки по положителни отзиви, но при питането дали е правилна посоката на развитие вътре в страната,

песимистите са 56 на сто.

Вероятно данните имат нещо общо с националната статистика за края на миналата година. Те показват, че заплатите намаляват, сметките за ток, вода, транспорт и съобщения нарастват, а потреблението на храна и напитки се свива, като сме си купували по-малко хранителните продукти дори когато цената им е паднала. На този фон през седмицата беше лансирана идеята да се въведе 10-процентен данък и върху пенсиите на работещите пенсионери. Тази седмица оповестиха поредното забавяне при магистралното строителство – на "Марица". Закъснението там ще стане още по-голямо /а и по-скъпо/, след като се разбра, че тепърва ще се добавя забравената отбивка за Стара Загора и Бургас. Ако това за пореден път си остане само повод за шегички и допълнително финансиране, може бе ще се окажат основателни съмненията, че сме се качили на пътя за никъде и е време да си намерим място за слизане.



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"