Седмицата: Игри на разума

Въпросът е дали сме имали нужда от кмет и какво всъщност е правил той през четирите си мандата

Тази седмица Асоциацията на пенсионерите у нас събра 182 подписа на свои членове под първия колективен иск срещу България в Европейския съд в Люксембург. Те вероятно ще спечелят, защото мотивът им е, че получават пенсия под 200 лева при официален праг на бедност в държавата 236. Със сигурност сред подписалите има поне един, дал скритите си пари, за да отърве „катастрофирал” внук, и поне стотина, гласували за спасителите, които ни се изредиха, докато стигнем до подсъдните 200 лева пенсия. И вероятно

пак се оглеждат за местен спасител

в очакване на европейска справедливост. Когато обаче правилата станат като в игрите на глада, нищо разумно не може да се случи. А когато разумът спи, известно е, раждат се чудовища. Често за тях има само косвени доказателства – като прословутите палми, всяка от които излиза на варненци към 2 600 на година. И тази пролет те отново красят разбитите тротоари и спечените градинки. Ще си ги гледаме до 2018-та и ще си ги плащаме пак дотогава, защото Кирил Йорданов може и да сме го изгонили, но договорите му останаха. И палмите изобщо не са най-скъпият ни проблем. Тази седмица от Отворения обществен съвет официално поискаха прокуратурата в града да си свърши работата, след като бившият кмет направи публични писмени признания, че е бил само

мълчалив свидетел на много престъпления

в общината. Признаци за раздвижване няма. Самият кмет пък продължава с еднопосочната кореспонденция, защото в последното му /засега/ писмо няма и намек за запознаване с реакциите на предишните, а се подхваща съвсем нова тема – за лошия Кръстю Кръстев, който всъщност не иска да има Морска градина, и за Кирил Йорданов като единствен борец за Морската градина и неин спасител. Макар че някои отговори по същество – за кметските действия и бездействия през годините - нямаше да са излишни. Защото ако това мрънкане - как от кмета нищо не зависи и макар да вижда как се вършат престъпления, нищо не може да направи, защото така било по закон – мине като обяснение за скъпите поръчки, некачественото изпълнение и липсата на контрол, то въпросът не е кой трябва да е кмет. Въпросът е

дали сме имали нужда от кмет

и какво всъщност е правил той през четирите си мандата – въпрос не само за един милион, който трябва да бъде зададен от мълчаливата засега прокуратура. А по темата Морска градина почти без реакции мина друго изказване от тази седмица – на областния управител Коста Базитов. Според него това лято ще се търси нов „баланс” между интересите на пешеходците и автомобилистите в Морската градина. Дали и това лято ще трябва да има протести под прозорците на властта, за да стане ясно, че „балансът” просто е включен в термина „парк”? Текущият протест тази седмица вече трайно премина в позиционна война – едната част настоява от палатките за обща оставка на съвета, другата

атакува съвета и администрацията отвътре,

като от време на време върши и по някое малко добро. Тази неделя, например, беше ремонтът на детска площадка в „Левски”. Иначе казано: “Ако всеки отделя дори пет минути на ден, за да направи нещо добро, животът на всички ще бъде по-добър”. Думите са на човек, който добре знае цената на петминутното добро – механикът на “Коста Конкордия” Петър Петров, който помогна за спасяването на 500 души. След като стана един от европейците на годината, той получи признание и в родния си град – постъпката му беше избрана през седмицата за „Събитие на Варна” за 2012-та. Приемете го като признание за храброст или като напомняне, че спасяването на давещите се е работа на самите давещи се, само не пропускайте най-важното –

личната отговорност за решението какво правим

Не липсваха добри новини и с актуална дата – с упоритост и труд момчетата от варненската обсерватория най-сетне превзеха НАСА и спечелиха тази година две първи места с космическите си проекти. В „Света Марина” вече има циклотрон, което означава по-поносима цена на изследванията за болните. А от 15-ти април общинската администрация ще забрави, че петък е ден на майстора и ще работи с граждани и следобед, като работното време се удължава до 18. През седмицата от aдминистрацията си тръгна още един човек – шефът на културата Станка Димитрова – защото има навършени години за пенсия и защото от нея така и не се получиха отговори какво става с варненската кандидатура за европейска столица на културата. Макар че ако за /не/свършеното по темата трябва да се подписват заповеди за уволнения, Станка Димитрова не е единствената и далеч не е първа в списъка от хора, които произведоха безброй

думи срещу които няма нищо материално,

където евентуално да си проведем евродомакинството. Жертва даде и общинската група на ГЕРБ - Николай Пашов, съветник и директор на "Хидрострой", подаде оставка, след като отново се заговори за топлата връзка между фирмата и общината и беше посочена сумата от почти 140 милиона лева за неизгодни на хазната договори. Разбира се, емоционалните жестове са добър ход преди избори, но дали и по тази следа не трябва да тръгне някой от прокуратурата? И ако друг тръгне да проверява кметската епистоларна активност,

дали няма да се срещнат някъде по средата?

И докато проверяващите, поне публично, не демонстрират желание за активност, властите в града компенсират. В началото на седмицата кметът и областният отидоха в София лично да разкажат на служебния премиер за положението с „Трифон Зарезан”. В края на седмицата премиерът вече беше във Варна. За свлачището стана ясно, че пари няма и рецептата на Марин Райков беше „европейски пари”. Те обаче не са най-силната страна на варненската община през последните години. Добри думи - без цифри и дати - имаше премиерът и за пристанищния проект, не толкова доволен беше от държавното финансиране за булевард "Владислав Варненчик", макар че

петте милиона за четири километра

път бяха постлани не без идеята по тях после да мине новият варненски депутат Лиляна Павлова. Сред пушилката на ремонта стана ясно, че и обещанието да се даде документацията на гражданските организации, също е било само пушилка. Служебният премиер прехвърли отговорността за забавянето върху временния кмет, така че гражданските експерти още чакат цифрите, за да разберат доколко излиза сметката. Марин Райков беше много възмутен от състоянието на булеварда, но тъй като не можа да чуе предложението да слезе няколко преки надолу и към пазара, така и не можа да види как изглежда в пълната си дълбочина

видът „Дупка - варненска”.

Пак от Варна служебният премиер даде приноса си към енергийните диалози на абсурда, които се водиха цял петък. След като денят започна с коментари по темата за свръхпроизводството на ток у нас, премиерът ни успокои, че режим на тока няма да има. За цените не каза нищо, но там имаше достатъчно други експерти, които вкупом обясниха, че щом се произвежда много, а се потребява малко, за да се компенсират загубите, трябва да се вдигне още цената. Очевидно хилядите българи, които излязоха по улиците, вбесени именно от сметките си за ток, не са били достатъчни, за да подскажат, че потреблението е ниско не защото гражданите обичат да им е тъмно и студено, а бизнесът – защото иска да губи. И умножаването на цените на тока по 3.14 може да увеличи само

камъните по прозорците на властта

Служебният кабинет успява засега да каже по темата само „не се притеснявайте от режим”, докато ходи да наглежда магистрали, да сади дръвчета и изобщо да се държи като правителство с поне четири години пред себе си. През това време в тристранния съвет останаха да се гледат на четири очи синдикати и чиновници, защото работодателските организации напуснаха заради противоконституционните промени в Закона за публичност на имуществото. Така в дните преди изборите по теми като заплати, работни места и инвестиции няма да има дори формален диалог. Президентът продължи да

предизвиква неразбиращи погледи

с популистичните си идеи, последната от които е вероизповеданията да посветят края на седмицата на молитви и молебени, за да спрат „отчаянието, обхванало българите”. Малко здрав разум, няколко солидни прокурорски проверки по високото, известно количество прилични инвеститори и вето върху най-безумните законодателни изяви на предишния парламент биха свършили по-добра работа вероятно. Но пък молебените са по-шарени, организират се по-бързо, а ако не помогнат, винаги можем да поканим Кашпировски или, като крайна мярка, да намерим няколко вещици и да ги изгорим на площада в опит да спрем самозапалванията на хора, отчаяни от липсата на бъдеще. Въпросът кой ще подрежда бъдещето през следващите четири години вече

раздвижи амбициите и комплексите из Варна

Част от играчите бяха овесени на голям транспарант, разясняващ кои са „Кръгът Кирил Йорданов”. Липсата на реакция сред посочените може да мине просто за добра хигиена на общуването. Какво обаче е разумното обяснение за това да преглътнеш безропотно на живо и в национален ефир да ти връчат каска, да призоват публиката да те замеря с яйца, тя наистина да те замеря с яйца, а ти да продължаваш „да участваш в дискусия”? За организатора на лумпенската проява дори не си струва да се говори – винаги и навсякъде има хора, които твърдят, че могат да ходят по вода и винаги има достатъчно глупаци, които им вярват, докато не усетят, че

„месията” натиска и техните глави под водата,

да за продължи нататък. Когато обаче в тая редичка се включат и хората, които тепърва започват да ни вербуват за каузата си, като говорят за бъдеще, политика и достойнство... Иначе варненският пъзел постепенно се запълва. ГЕРБ вадят нов отбор, с изключение на Емил Радев, така че каквито и успехи да се опитват да отчитат като резултат от управлението си, оценката е ясна. Доста размествания има и при БСП, а за ДПС бившият им финансов гуру във Варна вещае крах. Янко Станев директно заяви през седмицата, че ДПС няма да вкара оттук дори водача на листата си Йордан Цонев

„ако играта на 12 май бъде честна”.

Въпросът, незададен досега от компетентните органи, е точно колко нечестна е била играта през 2009-та в такъв случай. Не пропусна да се отчете и Яне Янев, който пак развя заплахи за големи разкрития за варненската корупция и закани да праща наред в съда. Но понеже на премиерата на тези закани Янев не можа да предизвика дори и мъничка трагедия, сега и фарсовете при повторенията не му се получават кой знае колко. Доста по-конкретен беше Радан Кънев, който пристигна във Варна с проект „Варна – Русе”, с разчети за работните места и финансирането. ДСБ ще трябва да направят сами каквото е възможно вдясно, след като със „Синьо единство” така и

не стигнаха до предизборно единение

Най-оригинални засега са от „Нова алтернатива”, които направиха официална премиера на своята компютърна игра „БойкоТ” именно във Варна. Терапевтичния бой по Борисов обаче едва ли ще доведе до рязко повишаване на избирателите. А най-щедър на обещания традиционно вече е Веселин Марешки, който оглавява дерутатските листи във Варна и в Пловдив, но обмисля и възможността да се кандидатира за кмет, а в набирането на подкрепа разчита на идеи като „70 процента по-евтини лекарства”, „20 процента по-високи пенсии” и „30 процента по-евтин ток”. В социологията той залага на агенцията под прикритие „Бухал”, която му вещае трето място в парламентарните избори и успех, ако реши да е кмет. Самият Марешки скромно заяви: „Ако аз бях станал кмет на Варна,

нямаше да ме гонят с камъни

Тогава щях да искам да си заминавам да си гледам живота, а хората щяха да правят живи вериги и да не ме пускат да си тръгвам”. Сега остава да се изясни кой точно ходи по протестите в неговия облик, защото единствено името „Марешки” обединява тутакси всички протестни фракции и групички в мощно „Ууу”. Засега обаче кметските избори във Варна са на втори план за всички партии, устремени към голямата цел – парламента. Между другото, тия дни във Франция откриха как парламентът може да е полезен – поставиха кошери на покрива и смятат да получават по стотина килограма мед от тях. Може би не е лошо у нас, докато партиите се състезават за парламента, да заравним покрива, за да сме сигурни, че все някаква полза ще има.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен