Седмицата: Ще се разминем ли с влака?

Без цензура

16-03-2013, 11:08

Снимка:

© Impact Press Group / Архив

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Бившият кмет Кирил Йорданов разви бурна епистоларна активност

Блокирани гари, служебен кабинет, варненски пробив в достъпа до информация. А също – още един човек-факла, депутати, изгонени от електората, се черпят с шампанско, безработните са станали с 34 хиляди повече. Така изглеждаше седмицата. Можем да разделим двете й страни и 

да играем ези-тура на изборите – 

с надежда, че ще ни се падне онази страна, благодарение на която ще се разминем с влака, който идва от другия край на тунела. Можем, за разнообразие, и да помислим. Тази седмица Варна, и по-скоро най-упорито протестиращите й граждани, направиха сериозен пробив. Правилникът за работа на Общинския съвет ще бъде променен така, че комисиите ще се отворят за граждански контрол и предложения, достъпът до микрофоните на сесия ще е свободен, а съветниците ще носят лична наказателна отговорност за решенията си. Разбира се, капанът на популизма, празното говорене и прикритите интереси е широко отворен на пътя на този прецедент и той може да бъде избегнат само ако извоюваното 

се защитава с постоянна работа 

Успехът на преговорите не успя да спечели на своя страна останалата част от варненския протест – тези, които настояват съветът да си върви веднага. След месец площадни изяви обаче надделя желанието нещо да бъде свършено сега, а политическите залитания и високите децибели при аргументирането на групата не й помогнаха. Възможно е, разбира си, те да се окажат прави, ако въпреки демонстрираното сега желание за сътрудничество, в по-спокойни времена съветът реши да се измъкне от ангажиментите си, срещу което трябва да се заложат гаранции в извоюваните нови текстове на общинския правилник. Разбира се, ако инерцията и битът ни накарат след няколко посещения в комисиите да забравим колко трудно е било влизането и колко важно – слушането, 

срамът ще си е само наш 

Разбира се, варненските вълнения, колкото и голям пробив да са, не могат да се състезават с голямата новина – служебният кабинет. Изпадайки от властта, от ГЕРБ на няколко гласа признаха и друго – свиването на колана е изкарало българите на улицата. Протестът обаче вече не е за това, че сме бедни, а срещу причините, заради които сме бедни. Във Варна протести имаше и за друго – след известно затишие багерите в Морската градина пак тръгнаха, започнаха и акциите срещу тях. В озадачаваща /но не и варненци/ непоследователност първо недоволните вдигнаха шум заради две нови строителни площадки, а след това общинската администрация откри, че ги има, че са незаконни и започна процедурите по спиране. 

Ще завършат ли 

едва ли някой би се обзаложил. Единият имот е даден от самата община при сделка по публично-частно партньорство, другият е на Александър Сталийски. Ако фамилията ви звучи познато, значи сте чели повечко интервюта с бившия премиер, защото из тях той признава, че Сталийски му е добър приятел - двамата винаги печелели на белот. Късмет обаче извадиха живеещите на Траката. Те /с помощта на няколко протеста и адвокат/ се пребориха да не им вдигат данъците – засега малко на честна дума, но с очакването това да стане трайно решение. Продължават и другите протести – тези, с които започна 

третият опит да си направим демокрация 

Във Варна те не спират повече от месец, градът се върна на политическата карта и при задаващите се избори започнаха да ни наобикалят.  Дойде новият лидер на ДПС, за да удари рамо на позицията за незабавна оставка на общинския съвет. Така Лютви Местан застана срещу бегълците от собствената си партия, но и на една линия с Веселин Марешки, който все повече се раздвоява между ролите на обикновен гражданин и кандидат за кмет. Варна избра за представянето на идеите си и Меглена Кунева, която доста високомерно насрочи програмната си реч в същия час, в който големият неделен протест изригна по улиците, искайки промяна, включително и на познатите политически лица. А огласените от Кунева 31 мерки за по-добра България приличат доста на предизборен 

Франкенщайн, болен от популизъм 

и изпълнен с мечти да направи „повече пътища от което и да е правителство досега”. Което пък причинява на потенциалните избиратели пост-ГЕРБ-ова асфалтова уртикария. Извън това рецептата на Кунева за разчистване на междуфирмените дългове – голям заем, също предизвиква не толкова възторг, колкото въпроси обещан ли е вече заемът на определена банка. Път към сърцето на варненци – в съвсем буквален смисъл, търси и водачът на листа тук Лиляна Павлова. Веднага след свалянето на кмета им, тя пристигна във Варна, за да обяви, че започва ремонт на булевард „Владислав Варненчик” – с 5 милиона държавни пари, с най-модерна техника и с полимерен асфалт. Почти четири години Варна беше държана като 

Пепеляшка в ъгъла 

Сега изведнъж всичко лошо беше стоварено на главата на партийно изоставения кмет. През седмицата имаше и „бомба” в НАП. Общо петима данъчни бяха задържани, като за трима от тях списъкът, за който се разследват, включваше престъпления по служба, търговия с влияние и пране на пари. Гръм така и не последва – твърде дискретно арестуваните бяха пуснати под парична гаранция, а желанието да бъдат опазени от медиите беше явно. Доста по-бурно беше на предизборния фронт. Протестиращите продължават да спорят, а в споровете вече се очертават 

политически амбиции и зависимости 

И извън тях познати лица започнаха да излизат със свои идеи. Съветникът Добромир Джиков напомни, че протестът е забравил част от администрацията, която трябва да бъде сменена – районните кметове. Колегата му Костадин Костадинов видя възможност при гласуването на промените в правилника на Общинския съвет и поиска съветниците да отговарят и когато нарушават националните интереси.

Веселин Марешки пък отново е намесен в съдебен спор – този път обаче нещата са много по-ясни, отколкото при заиграването с Кирил Йорданов, а протестиращият Ивайло Василев – публично и документирано наруган от Марешки, има всички шансове за успех в съда. Самият Кирил Йорданов отново разказа, че е свален заради синята зона и сделката за градския транспорт, за които още твърди, че не е знаел нищо. Дори човекът ментор/учебник по журналистика Кеворкян беше превърнат в обикновен слушател. Дори и той не можа 

/а и не пожела да опита/ 

да изтръгне „страшните истини” за Варна от нейния кмет. А от толкова претопляне транспортно-зоновата манджа стана на дъвка. Бившият кмет разви и бурна епистоларна активност, от която разбрахме, че за протестите във Варна „са изхарчени” 400 хиляди лева /но не и от кого/. Получихме и предупреждение, че разходите на общината „трябва да бъдат съобразени с конкретната ситуация”,  а "парите на варненци трябва да се разходват разумно и щадящо”. Рецептата срещу проблемите, предписана от Йорданов, е информиране на хората за всеки разход, обсъждане и обществено одобрение за големите сметки. Нов шедьовър „Опасни връзки” обаче така и не се получи. Иначе, ако си напише предупрежденията на плакат, варненският кмет спокойно може 

да поведе с него следващия протест 

А ако беше предписал същата рецепта на себе се и на администрацията си преди години, можеше и още да седи на втория етаж в общината. Днес обаче кабинетът е празен, съветниците преговарят с гражданите за промените, които ще ни спестят трети вот това лято. Всичко това дава някаква надежда, че светлината в края на тунела може и да е от идващия влак, но все още имаме резервен коловоз, по който да се разминем и да продължим към истинската светлинка. Дотук си извоювахме още едно гражданско право. Сега му е времето да му се радваме. Но и да си го ползваме. Защото при правото да си гражданин важат закони, обратни на познатата ни физика – колкото повече се практикува, толкова по-добре работи.

 

P.S. Седмицата мина и под знака на някакви големи „истини” за Пламен Горанов. Някои граници просто не бива да се преминават. 



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"