Полицейската тактика "гасим лампите, ше метем" - хит във Варна

Или за някои прилики и липса на разлики с протестите за Катуница преди изборите през 2011-а

Снощният, трети поред, протест срещу Енергото (уж) продължи мнооого дълго. И не само това, голямо обикаляне беше. Общината, Фонтаните, Театъра, Катедралата, Двете кули (почти, всъщност само до Автогарата), после хайде пак на Катедралата, ама "недоволните" пък взеха, че минаха зад Катедралата, после - аха да тръгнат към Енергото, ама не - все пак Катедралата, и айде пак на Общината. Там, що да спрат, юрнаха се по булеварда, е къде, до Виница ли смятаха да ходят. Добре, че им писна и завиха кръгом на Чаталджа. После - пак на Катедралата. Свят да ти се завие. Ама и там не спряха. Къде, къде отиват, към Енергото ли? Не, бе, ей ги крачат към Аспарухов мост. Е неее, това вече на нищо не прилича, тия хора не каталясаха ли? Кое време е, дом нямат ли си? Ама, айде моля ви се, гасим лампите, ше метем...

Горе-долу, това беше сценарият,
който видяха тези, които станаха свидетели на протеста, но така и не успяха да припознаят каузата. А те хич не са малко - шофьорите, попаднали в задръстване, за които беше неприятно и безсмислено дори да натиснат клаксона в знак на съпричастност или поне раздразнение - неприятно, защото то и без това голям шум се вдига, пък безсмислено, защото кой ще те отрази. (Един човек обаче, с червена кола, имаше извинителна причина - клаксонът му не работел.) Да не говорим за бедните пътници в градския транспорт - гледат и не разбират - кому е нужно, защо така и wtf?

Какво ли им е било обаче на нашите съграждани от полицията и жандармерията. Преди да стигнем до ключовия момент с "метенето", ще се опитаме да си представим техните чувства по възможно най-обективния начин.

1-ви вариант:
Според присъстващи любители на статистиката, в името на безпроблемното провеждане на гражданското мероприятие "протест срещу високите сметки на тока" е бил хвърлен на улицата целият униформен човешки ресурс на морската столица - преброени бяха 100 униформени полицаи, 30 жандармеристи (и незнаен брой редови цивилни). Ами никак не им е било лесно. Цялото това разтакаване и неизвестност: ха, насам, ха, натам. Както се оказа, май и на тях по едно време им писна, защото рязко изчезнаха, а отговорността поеха няколко на брой катаджии, които го играеха регулировчици на кръстовищата.

И възникна въпросът - къде изчезнаха тия хора? защо ни избягват, а уж трябваше да ни охраняват. Един от възможните отговори е, че просто им дойде до гуша от въпроси и провокации и не издържат на натиска - то това е вече трети ден едно и също: "абе, вие ток не плащате ли?", "абе, вие деца не храните ли?", "абе, вие българи ли сте?". Все неуместни въпроси с еднозначен отговор: "много ясно". Друго обаче изглеждаше по-вероятно и някак си много по-позитивно. Ами и те са хора и им се иска да ни подкрепят, ама не могат - на работа са, затова просто се скатават.

Когато протестиращите стигнаха до този извод, толкова много се зарадваха, че почнаха да викат, така че всички да чуят:

"Имаме подкрепата на ченгетата! Имаме подкрепата на ченгетата!"


И така гражданското мероприятие "протест" се превърна в жизнерадостна манифестация, пенсионерите се оттеглиха спокойни (и те радостни, макар и уморени, ама приятно уморени) и остана само буйната младеж. Свирки, барабанчета, тутурутки, абе всякакви музикални инструменти огласиха варненските улици - колкото повече, толкова по добре (улици имам предвид). Просто не ни се прибираше и не ни се разделяше.

Ей тогава дойде големият шок. Както си вървим по булевард "Христо Ботев", най-спокойно си се движим, колите ни заобикалят - те не ни пречат и ние не им пречим, и а! ето ги нашите приятели полицаите. Идват, даже тичат, прескачат оградата между платната и наистина бързат да ни видят. Нещо не е съвсем наред, уж тичаха, пък спряха и пак се подреждат в любимата конфигурация - равнис по каската на съседа, напреки на улицата, а щитовете - по пипитената схема, леко застъпени в горния ляв ъгъл и под ъгъл точно 25 градуса. Лоша работа, не изглеждате готино, момчета, а уж бяхте на наша страна. 

Мдаа, пак ще си играем на стражари и апаши явно, прекалено хубаво беше, за да е истина, ама лошото е, че ние съвсем оредяхме, пък и никакви играчки освен барабанчета и свирки нямаме. Хайде, давайте, вие тръгвайте да ни гоните, ние ще бягаме. Става, ама утре пак да излезете, пък ние ще се постараем да сме по-подготвени откъм играчки.


2-ри вариант
защото първият така и не изяснява какво им е на полицаите и изобщо няма връзка с метенето

Явно трябва да почнем малко по-отначало. Налага се, някак си, да направим паралел между сегашните три протеста и трите дни протести в подкрепа на жителите на с. Катуница. Тогава всичко почна от младежите, запалени по футбола и техните по-възрастни приятели - рокерите. Сега пък първи на амбразурата излязоха не кой да е, ами пенсионерите, запалени по сериалите (не че ги гледат, ползват телевизора и за лампа, и за калорифер). Няма значение кой, важно е колко си вдъхновен и отдаден на каузата, пък баба и дядо знаят как стават тия работи, само достойна кауза им дай или нещо, дето да се пипне (в смисъл за гори и алеи не ме търсете, аз мойто съм си го изживял). Както и да е, няма да ставаме циници, не му е сега времето, а пенсионерските редици в т. нар. енерго-протест са плътни и непоклатими, точно както си трябва. Хубаво би било, така както си говорим, да слеем двата протеста за малко и да си представим

как ли ще е ако някой път се мобилизират всички групи,


обусловени на възрастов, етнически, транспортен, професионален или любителски принцип. Какво имам предвид: да вземат да се съберат накуп, например тийнейджърите, младежите, 30+,40+,50+-годишните, и естествено пенсионерите, да ги подкрепят рокерите, велосипедистите, скейтърите, блейдърите, тротинеткаджиите, яхтаджиите, пилотите и естествено таксиджиите, а защо не и шофьорите в градския транспорт и машинистите. После идват водопроводчиците, фризьорките, сервитьорите, артистите, журналистите (и драскачите), продавачите на пуканки, хотелиерите, хлебарите..... проститутките, травеститите, транссексуалните, гейовете.... рибарите, ловците, колекционерите на марки, колекционерите на пеперуди.... Тези, дето гледат турски сериали, тези, дето гледат доктор Хаус и тези, дето следят снукъра. (Позоваването на Тери Пратчет е задължително, макар че, айде бе, верно ли той пръв го измислил). Така де, всички плащат ток поне, няма как. Приятелите от циганската махала няма да ги бутаме, тях не ги бърка скока на тока - поне така говорят злите езици на хорската завист.

А, и като стигнахме до Циганската махала, я да се върнем пак на Катуница, и все пак да останем във Варна.

Хубави протести се получиха тогава, особено вторият (да, знам, поводът беше ужасен, но наистина ми се иска да разгледаме принципно нещата): Много млади хора се събраха, макар и нерегламентирано и неорганизирано - точно както сега, (защото да обявиш във Фейсбук, че ще се събираш с познати и непознати, които мислят като теб, на площада, не означава автоматически, че кметът ти е разрешил, а това е много важно за парти на открито), много "българи-юнаци" имаше, че и "горда стара планина" - ама от началото до края.

В "зимата на нашето недоволство"

много семпло го даваме откъм репертоар,

даже хич ни няма. (Отбелязвам си тази точка като много важна за после). А през есента на 2011-а, точно преди изборите, всичко си беше супер, целият град обиколихме, даже малко прозорци чупихме, ама никой не видя, полицаите обаче бяха плътно до нас, но изобщо не ни притесняваха (пак така, като сега), само дето не ни пуснаха при нашите приятели, дето живеят в квартала с най-добра гледка в града. То идеята и без това беше тъпа, макар и силно аргументирана, точно както сега - оставят ни да си ходим, където си искаме, да задръстваме движението, където ни е приятно, само зорът е да не ходим до енергото, било то в Двете кули или на "Девня", че да не се обърка някой и вместо яйце да метне камък (щото яйца може, но камъни - не). И през 2011-а имаше хвърляне на камъни, и пак само в едната посока (обратната обаче), ама тогава и яйцата бяха скъпи пък.

И с цялото това хвърляне стигнахме и до метенето. Сега ви обяснявам какво точно значи това. Имаме протест, много хора, убедени, че са прави. Остави това, ами и се надъхват един друг. Реално са абсолютно неспираеми, ама ако ги оставиш съвсем, ще изгубят връзка с реалността, затова им създаваш малко екшън да се чувстват значими, после ги пускаш да обикалят, хубаво да се находят и изпотят, и като им мине мерака и почват да мислят да се прибират, ти тогава изскачаш, почваш да даваш сигнали, че и ти искаш да се прибираш, все едно си много изморен, щото много си се раздал за доброто прекарване, и за да не разправят после, че не си бил там (пък ти си бил), и за всеки случай вдигаш яко патардия, почваш да гасиш лампите, все едно си си на твоя територия и пускаш тъпата реплика "ай гасим, че ше метем". То не е смешно, ама кой да ти каже, като си си губил времето с глупости, вместо да се научиш да общуваш с хората.

Ето така обичат някои приятели, като останат малко хора в дискотеката, и то изморени, да не могат да ти реагират на глупостите - ти тогава изскачаш в целия си блясък и стил. А, и задължително арестувани да има, че то иначе как без.


3-ти вариант
обещавам последно и много кратко

Болката ни е следната: защо пак така направихте, господа полицаи, че баш накрая, като бяха останали една шепа момчета и момичета, излязохте да ги плашите, да ги гоните и да им тупате с палки, а някои направо си ги ступахте. Това беше много грубо, а имаше и пострадали, в това число и арестуваните. А и доста смешно и нелепо е, ще се съгласите, като се погледнете отстрани - във видеото.


Финалният паралел, който ще пусна между двата протеста - през есента на 2011-а и този през зимата на 2013-а, който на мен лично ми е и най-неприятен, е, че към края на протестите представители на четвъртата власт много-много не се забелязват. Много лошо би било, ако се ръководите от подобни съображения. Не вярвам, но все пак длъжна съм да споделя опасенията си, а и да внеса някои допълнителни щрихи.

Интересен феномен, който изпъкна в тези размирни дни е, че както всички обясняват, че журналистите са кофти, така и като ги няма е много зле. Както хубаво го каза вчера един виден варненски зелен активист:

"Обикаляхме, обикаляхме,

ама журналистите къде ще ни гонят да ни снимат"

Тук трябва да уточним, че под журналисти се разбира само и единствено тези с камерите, и тези дето ги виждаме вечер по новините в телевизора. Същите тези, дето отразяват или нищо, или малко, и задължително всеки трябва поне веднъж да е казал за тях, че са продажни манипулатори.

Второ, трябва да поясним, че същите тези се движат с автомобили (заради техниката, нали) и наистина се появяват само на ключовите (достъпни с автомобил) точки. Но се появяваха, точно когато трябва. Другите пък, от интернет медиите, тях и със свещ да ги търсиш, не можеш ги разбра, модерна работа, те могат да са навсякъде.

След това необходимо пояснение, в което не ви става ясно на чия страна съм, продължавам още малко с прозренията и край после.


Имам новина за вас, господа полицаи: в 21-ви век живеем, а поне от 5 години вече е клише да се обяснява, че всеки един гражданин с достъп до интернет и с цифров апарат в ръката е журналист, нещо повече - той е медия. Така че това с баджовете и прескартите е много дребнаво, казвам ви. Така че не се опирайте на това рамо, че журналистите с големите камери и микрофоните щом не се виждат наоколо, а и няма да са се скрили в храстите, я, то значи няма да бъдете отразени. Същото се отнася и за протестиращите, между другото. Всичко отразяваме, спокойно.


П.П.

Мисля, че за метенето и лампите горе-долу стана ясно. Избяга ми само отговорът на въпроса за чувствата на полицаите. Ей сега ще ви го дам набързо, защото то си е повече от ясно, ама нали все за това говорим.

Значи, полицаите това работят - полицаи, това им е работата, бе, хора, да изпълняват чужди заповеди, независимо дали им харесва или не. Т.е. за нас (тук се пиша и аз в групата на протестиращите) не е от значение в случая пука ли им или не им пука. Същото със същата сила важи и за служителите в е.он, пардон, енерго-про - чужди заповеди, процентът вероятност да им пука за нас - към отрицателен, ама и не им е работа, пък как се чувстват те в свободното си време - на полицаите хич не им пука (когато са на работа).

Ние (протестиращите) обаче сме нещо различно - защото на всичко сме готови само някой да разбере, че ни пука. И най-вероятно е точно така. Пука ни! И за нас, и за тях, защото нямаме ангажимента да изпълняваме чужди заповеди и имаме правото и свободата да ни пука - и за нас, и вместо тях.

Така че, какво правим? Ами продължаваме да си правим, това, което правим, измисляйки все по-нови и все по-изненадващи трикове, привличайки все повече хора в свободното им време (пък дай, Боже, и докато работят), докато на тези, които дават заповедите и на които работата им е да им пука за нас, започне наистина да им пука. А за това открай време има един начин. Не е този, дето започва с "и" и завършва на "и", както периодично си мислим, а започва с "р" и завършва на "я".


И не забравяйте! 

Протестирайте за здраве.
Протестирайте, ако не искате да прекарате вечерта, задръстени в градския транспорт.
Протестирайте - това е най-добрият начин да се справите със зависимостта си от сериалите.
Протестирайте - вечер Варна свети като през деня (кметът се е погрижил).
Протестирайте - и пестете от барчета и кръчми.
Протестът - място да срещнеш стари приятели.
Протестът - място да срещнеш нови приятели.

Протестът - новата социална мрежа!

П.П.П. Пък що се отнася до репликата "ай гасим, че ше метем", то тя си е наша, защото и дискотеката си е наша. Ще я използваме и хич няма да ни пука тогава. Ей...

Вижте тук и сериозната страна на нещата, отразена от колегата-съратник Орлин Филиповски от Агенция Блиц

ВИДЕО: 35-минутен видеорепортаж от третия ден на Енерго-протеста

 

Всички, които стигнат до края на този текст, получават поздрав, революционен, естествено (според възрастта, пола, хобито, професията или транспортното средство)