Пореден ден на преговори за кабинет между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. А срокът пред сглобката, който лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде - до понеделник. По информация се обсъжда разпределението на министерските кресла и персонални назначения, а Зарица Динкова остава сред най-критикуваните министри от правителството на Денков. Докато е под въпрос дали ще остане начело на Министерството на туризма, ключови браншови организации издигнаха свой кандидат - Мартин Захариев. "Той притежава необходимия административен и управленски опит, за да ги приложи в качеството се и като министър на туризма", заявиха от десетки организации в отворено писмо преди дни. Сред тях са Българска асоциация на заведенията, Сдружение на заведенията в България, Национален борд по туризъм, Българска туристическа камара, Българска асоциация за туризъм и др.

- Господин Захариев, как виждате развитието на България като туристическа дестинация?

- Аз разглеждам този въпрос в контекста на по-големия, а именно разработването, структурирането и финансирането на „Бранд България“ като атрактивна инвестиционна, иновационна и туристическа дестинация. Образът на една страна – как тя изглежда погледната отвън, е толкова важен, че от него зависи качеството на живот на цели поколения. Ето защо трябва да си отговорим на въпроса „Как трябва да изглежда марката България?”, така че да печелим от нея. Целта е създаване на нов и модерен „Бранд България”, което да допринесе не само за развитието на туризма, но и за изграждането на конкурентоспособност на дестинацията като цяло.

Репутацията – това е гаранция, за която хората плащат пари. За да завоюваш добра репутация, са необходими десетки години, за да я загубиш, са достатъчни секунди.  

Репутацията придобива още по-голяма значимост, когато става дума за България, като държава където несигурността, неяснотата, непрекъснатите промени съпътстват всяка дейност. За да се изгради един успешен национален бранд, трябва да се направи анализ и на конкурентните бранд стратегии да се ползва чуждестранен професионален опит, да се дефинира уникалната ни идентичност. За съжаление не може да се каже, че този факт е осъзнат, а още по-малко, че има готовност за неговото осмисляне и професионално прилагане.

Конкретно за туризма това означава да превърнем България в желана целогодишна туристическа дестинация за устойчив туризъм, съхраняваща и използваща природното и културно-историческото си наследство по отговорен начин, с максимална полза за приемащите местни общности и региони. 

Публичният образ на дадена държава е не просто плод на ПР или други комуникационни похвати. Той се формира и от реалните, доказуеми с конкретни факти постижения на страната, икономически резултати, качество на произвежданите стоки, авторитетност на лидерите на страната и т.н. Всички тези фактори обаче трябва да бъдат правилно комуникирани. 

Дистрибуцията на България като туристическа дестинация следва да отразява съвременните тенденции и да бъде подчинена на осигуряването и поддържането на максимална достъпност на потребителите до предлаганите туристически продукти. Необходимо е да се има предвид, че днешните потребители се „свързват“ директно с туристическите продукти чрез използването на интернет и социалните медии и вече не са толкова зависими от посредници за сделките си. В дигиталния маркетинг, което е работа на Министерството на туризма засега България и кръгла нула.

- Какво не ви хареса в досегашното управление на туризма?

- По трудният въпрос е какво точно ми харесва - нищо! С годините се натрупват множество проблеми, които остават нерешени и това води до системни грешки в управлението на сектора, а от там и резултатите са незадоволителни. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (НСУРТРБ) се нуждае от спешна актуализация! Министерството на туризма следва да обяви нова процедура по ЗОП за изготвяне на актуализацията и да я подложи на широко обществено обсъждане, преди нейното приемане от МС. Това ще доведе до бъдещо устойчиво развитие на страната като цяло и изпълнение на стратегиите за устойчиво развитие на местно и национално ниво.

Секторът е разединен и неговото оцеляване минава само през консолидация на туристическите сдружения. Решението е създаване на Национална хотелиерска и ресторантьорска камара и Национална туристическа организация /DMO/ – Destination Marketing Organisation. Разработили сме цялостен проект с анализ на шест европейски пазара, добри практики, организационна структура, финансиране и съответни законодателни предложения. Препоръчваме Националната туристическа организация (НТО) да има персонификация като юридическо лице и правно-организационна форма - публично-частно партньорство с Министерство на туризма и водещите национално представени НПО в сектора. Аналогично и за хотелиерската и ресторантьорска камара. 

Дигитализацията е другата магистрална задача. Към настоящия момент формата на данните в регистрите на Министерство на туризма, част от ЕСТИ не позволява електронен обмен на данни и информация между администрациите, както и отварянето им към обществеността в машинно четим формат. Липсва оперативна съвместимост между регистрите и съществуващите информационни системи. Въобще концепцията за дигитална трансформация я няма нито в Закона за туризма, нито в Наредбата за категоризация, нито в политиките на министерството.

Дигитализацията тук следва да се разглежда в посока създаване на логическа структура във вид, в който отделните нива (регионално, местно) да намерят своето място, така че да се събира, актуализира и предоставя информацията за цялата страна на публичния сайт, да се разработи на модулен принцип, така че без промяна в основната логическа структура, да могат да се добавят нови тематични модули като съдържание. Обединяване на всички действащи туристически регистри на общинско и държавно ниво, което да позволи спазването на принципа на еУправлението за еднократно въвеждане на данни, без да се въвеждат едни и същи данни в различни туристически регистри, а върху тях да се надграждат нови услуги, геолокация, дигитален маркетинг, анализ на големи бази данни и т.н.  

Необходимо е и създаването на иновативна мултиезикова платформа за дигитални туристически маршрути с дигитална карта, с включване на изкуствен интелект и виртуална реалност за туристическите обекти. Дигитализирана и структурирана в маршрути туристическа информация ще спомогне за популяризиране на културно-историческото наследство сред младите хора и сред чуждите общности.

Това ще увеличи значително броя на туристите във вътрешността на страната, което е част от дългосрочната национална стратегия за представяне на България като туристическа страна за 4 сезона.

- Ключово ли е запазването на 9% ДДС за сектора?

- Абсолютно ДА!

- Готов ли сте с програма за развитието на туризма?

- Да готов съм. Тази програма е синтезиран израз на очакванията на бизнеса през последните 10 години, от както е създадено е ресорното Министерство на туризма. Програмата е публична и беше широко разпространена в медиите.

- А с бюджета за реклама и как виждате разходването му?

- Туризмът и неговото министерство е евтина разменна монета в политическия пасианс и отсъства от управленските приоритети. Ние се борим за увеличаване на средствата за национална реклама минимум в бюджета на Министерството на туризма стъпаловидно до 3 пъти от сегашния бюджет за следващите 36 месеца и да достигне до 80 млн. лв., за да запазим и увеличим нашите позиции предвид активната политика на нашите преки конкуренти в сектора. И това като компенсация, че туризмът не получи и 1 лев от Планът за възстановяване и устойчивост. 

Сред управляващите няма ясно разбиране за приноса на сектора и свързаните с него индустрии към Брутния вътрешен продукт на страната. Необходимо е да бъде внедрена програмата „Статистика и туризъм“на Световната организация по туризъм (UNWTO) като методология и когнитивен анализ за измерване на въздействието на туризма върху икономиката за целите на формиране на стратегическите политики в сферата на туризма. В доклад на "Евростат", в който се анализира влиянието на туризма и неговия принос в ЕС, за България са налични 39 от 50 разглеждани индикатора. Той показва, че може да се генерират повече статистически данни за по-пълен анализ най-вече по отношение на показателите, които имат отношение към приноса на БВП.

- Какво е решението за проблемите с работната ръка и рвботниците от трети страни? 

- Повишаване на заплащането е ключът към привличането на качествени кадри в сектора. Заетите в него са най-важните за лицето на българския туризъм. Нито една апликация или дигитално решение, не може да замени приветливото поведение и усмивка на рецепциониста, който ви посреща в хотела. Нито един робот не може да ви оправи леглото или да ви изчисти стаята, така като камериерката.  

Трябва да продължи политиката на продължаване на облекчаването на националното законодателство за трудова миграция и наемането работници, не само на сезонни работници до 90 дни, но за над 90 дни, което всъщност е ключово за сектора.  

Подобряване на достъпността на дестинацията, чрез консулските служби е друг приоритет. Въвеждането на електронна платформа към МВнР за подаване на апликации за електронни визи също. След 2025 г. се предвижда да започне издаването на електронни визи в шенгенската общност. Това би могло да се превърне в още една предпоставка за ограничаване на конкурентоспособността на нашата страна. Визовата политика трябваше да е един от основните приоритети на Министерство на туризма, заедно с това на Външните работи, като важен инструмент за улесняване на входящия туризъм от трети страни.

Според Световния икономически форум входните визи са „една от най-тежките бюрократични затруднения за пътуващите“, които могат да възпрат хората да посетят дестинация. Съществуват известни доказателства, че страните, които са подобрили процесите за облекчаване на визовия режим, са отбелязали увеличение на броя на международните посетители между 5% и 25%, като положителното икономическо въздействие се отразява цялостно на икономиката.

Автор: novini.bg