Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала, е актьор и режисьор. Роден е на 11 август 1967 г. в Силистра. Завършва НАТФИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов през 1992 г. В началото на 90-те години на XX век е поканен да се присъедини към студентското предаване "Ку-ку". Там започва да прави първите комедийни скечове. Един от образите, в които се превъплъщава, е далавераджията от "Магурата". Впоследствие е поканен да прави собствено шоу по Ефир 2, което е кръстено "Коктейлите на Влади". През годините участва също в "Пирон" - предаване със скрита камера, заедно с Август Попов. След това прави и "Сладко отмъщение", също предаване със скрита камера.

- Какво правите в момента, господин Въргал?

- В момента репетирам "Българи от старо време" на Любен Каравелов във Варна. Поканиха ме за ролята на Хаджи Генчо. Така че в момента хаджийствам, но не се оплаквам.

- Хаджи Генчо е доста колоритен образ.

- О, да. Хаджията е изключително стиснат за разлика от мен в живота. Затова ми бе предизвикателство да се въплътя в образа и да го разработя така, както аз го усещам.

- Хаджи Генчо ли пие ракийката с медец или Дядо Либен?

- Дядо Либен е това. Той обича да си пие ракийката с медец. Ролята на Дядо Либен се изпълнява от моя приятел Иво Танев, който се справя много добре. Иначе Хаджи Генчо всякак я пие ракийката, стига да е на аванта и поднесена с мурафет. Хаджи Генчо е много благодарен образ за игра и аз съм много щастлив да се въплътя в него.

- Кога излиза постановката във Варна?

- На 1 и 2 март. В момента репетираме усилено и поради тази причина си стоя само в хотелската стая и не се размърдвам никъде. Само да си взема нещо за храна.

- Значи до началото на март все пак сте гларус?

- Абсолютно съм гларус и смятам да намеря начин да се възползвам от този факт. Ето сега седя на едни дюнери до операта и гледам как гларусите крадат на хората яденето. Но гларусите някак си с авторитет го крадат, а не така просташки. Понякога ти го взимат от ръката направо, но е с финес.

- Попитах ви за друг вид гларуси. Варненки са много красиви жени?

- О, да. То в професията на гларуса влиза и това. Само че от многото репетиции не остава време да изляза и да се разходя. А и се чувствам добре така в момента. Иначе може някоя вечер да скъсаме синджирите с колегите.

- Кое е различно в постановката? Има много на тази тема.

- Както казах, "Българи от старо време" е с нов прочит, с режисьор Ники Априлов. Някога, преди 20 години го играехме със Стефан Рядков и Руслан Мъйнов. Сега Иво Танев играе ролята на Дядо Либен и се справя много добре. Постановката е с огромен хор, танцьори, оркестър, три въртящи се сцени, добро осветление. Въобще мисля, че ще стане един мегаспектакъл.

- С какво друго се занимавате в момента?

- Имам още три представления, които трябва да извадя до средата на април. Едното е в Кюстендилския театър, по пиеса на Славомир Морожек. Хората са много вдъхновени и мисля, че пиесата ще се получи много добре.

- Кюстендилци падат ли си по театъра на абсурда?

- Кюстендилци са много вярна публика и там живеят много интелигентни хора. Вярвам, че ще се зарадват на постановката.

- Мотора карате ли го сега?

- Вадя го на края на февруари, защото това е нещо като начало на мотосезона за мен. Обичам тази машина и се грижа много за нея. Винаги през февруари го вадя и го подкарвам с кеф и голямо удоволствие. Сега през зимата са такива месеци, през които трябва да носиш много багаж и нещата стават доста по-сложни за пътуване. Иначе моторът винаги е в душата ми.

- Все пак варненки са доста горещи?

- О, да, но аз съм моногамен, така че това не ме блазни. Иначе Варна е много хубав град и много се замислям дали някой ден да не заживея в него. А и тук животът е много по-разкрепостен.

- Вие вече сте въздържател?

- Абсолютно. Всичко в живота е подредено, стига да не се правиш на интересен. В момента, в който се напиеш, на другия ден не си ОК. Това е ясно. Значи има нещо недобро в това. Иначе не мога да спра съвсем.

- Това значи ли, че се контролирате вече?

- О да, това е нещо, което не започнеш ли да го контролираш, то започва да те контролира теб. Така че в момента аз го контролирам.

Иначе мисля, че чувствителен човек не може да остане трезвен съвсем, но не трябва и да се отпуска съвсем.

- В един подкаст се казва, че първото питие го избираш ти, но върху останалите нямаш никакво влияние. Така ли е?

- Когато влезеш в едни омагьосани кръгове, се случват по този начин нещата. Бих казал "Аре бегай, бе", но това се получава. Просто влизаш в омагьосан кръг и това е.

Познавам много хора, които стават сутрин и започват веднага с алкохола вместо с кафето. 50 грама сутрин са само засилката. Оттам нататък започва всичко и човек трябва много да внимава.

- Ние в България сме много на крайностите май?

- То нещата тук са или "нищо не върви" или "всичко се нарежда". То ако е за една вечер да се почерпиш, е ОК, но когато го повтаряш, влизаш в такива омагьосани кръгове, както казах, че е много трудно да излезеш от тях. Ние не сме още пораснали достатъчно и не трябва да се занимаваме с неща, които са по-големи от нас.

- Това не е ли отдушник?

- Това е клапан. В края на деня си казваш "хайде, карай да върви" и посягаш към чашката и си сипваш една ракия. Просто трябва да сме много внимателни с живота си.

Автор: Николай Диновски/bgdnes.bg