Берин Тефик: Нека правим каквото можем по силите си, за да ни чуят, а ние апелираме за помощ

Животът

02-01-2024, 15:17

Снимка:

Регионална колегия на БАПЗГ - Варна

Автор:

Varnautre.bg

Всичко от Автора

Берин Тефик е на 24 години. Родена е във Варна. Завършила е специалност „Медицинска сестра“ в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2022 г. В момента работи като стюардеса, но продължава да бъде редовен член на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и да плаща членския си внос към съсловната организация. Признава, че иска да работи като медицинска сестра, но е категорична, че ще се върне в здравната система, само ако се променят условията.

Здравейте, Берин! Какво Ви насочи към професията на медицинската сестра?

 - Медицината винаги ми е била интересна. Когато дойде време да кандидатствам разгледах специалностите в сайта на Медицински университет – Варна, двоумих се между специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“, но избрах да уча за медицинска сестра, защото исках да помагам на хора от всички възрасти. Не съжалявам за избора си, харесва ми много професията.

Как протече обучението Ви в Медицински университет – Варна?

 - Не мога да кажа, че обучението беше лесно, но не беше и много трудно. В крайна сметка, ако нещо ти е интересно, не е трудно. Като учиш с интерес, нещата стават много по-лесни. Практическите стажове бяха най-интересната част от цялото обучение. В първи курс нямах търпение да дойде третата седмица, когато ще влезем в болнична среда, за да се докоснем до нещата, които до този момент са ни говорили само на теория. Беше доста интересно, много се вълнувах.

Коя манипулация Ви беше най-интересно да усвоите?

 - Много ясно, че инжекциите. (Смее се.) На всички студенти инжекциите са им най-интересни. По това време не бяхме запознати с другите манипулации. Но и към края на следването инжекциите продължиха да бъдат любимата ми манипулация. По време на преддипломния стаж все питах има ли някой за боцкане – винаги бях на първа линия.

По време на стажа избрахте ли си звено, където искате да работите?

- През първата година на моето следване първото отделение, в което влязохме беше Отделението по ортопедия. Тогава си казах, че искам да работя в Ортопедията. През втората и третата година минахме през различни клиники и отделения, видях доста неща и в крайна сметка реших, че на мен ми е интересна хирургията и бих искала да работя в Отделение по хирургия. Карах преддипломния си стаж в Хирургията.

Да работиш като медицинска сестра е призвание.  Най-вероятно и Вие носите това призвание. Това е една изключително отговорна професия – да се грижиш за здравето и живота на хората.

- Така е, много отговорна професия.

-  Защо направихте рязък завой и решихте да тръгнете по съвсем друг път в своето професионално развитие?

- Причината за моето решение е фактът, че нашият труд не се оценява справедливо. Считам, че отговорностите, които носим и трудът, който полагаме, не са заплатени, както се полага.

Поинтересувахте ли се каква е началната заплата, с която можете да започнете работа?

- Навсякъде е различно в зависимост от отделението, клиниката. Разпитах и разбрах, че във Вътрешните отделения се плаща по-малко, докато в Хирургичните отделения заплатите са по-високи.

Какво работите в момента?

- Работя като стюардеса.

Защо избрахте тази професия?

- Винаги ми е харесвала. Освен това не мога да стоя на едно място, докато не намеря моето нещо. Това не означава, че професията „Медицинска сестра“ не е моето нещо, напротив! Харесвам тази професия, но има други неща поради които не я работя в момента.

И двете професии – на медицинската сестра и стюардесата – са рискови професии. Явно обичате предизвикателствата?

- Да, така е.

Освен рискът и адреналина, не намирам други общи между двете професии. При едната отдаваш своите компетенции за грижата за здравето и живота на хората, а при другата – какво е Вие кажете…

- Стюардесата трябва да може да оказва първа помощ, да се отзовава при всякакви ситуации. Буквално ние сме лекари, медицински сестри, пожарникари, полицаи, психолози – много неща в едно. 

Вероятно от компанията, в която сте кандидатствали за работа, веднага са одобрили Вашата кандидатура?

- Да, така беше. Това, че съм медицинска сестра ми даде голяма преднина.

Значи българското здравеопазване загуби един добър специалист, но компанията е спечелила един много добър мултифункционален специалист във Ваше лице. В същото време нашата здравна система продължава да страда от кадрови дефицит. Дори има операционни зали, в които лекарите работят сами.

- Зная и съм го усетила на своя гръб.

Кадровият дефицит на специалисти по здравни грижи ще се отрази негативно върху здравния статус на цялата нация. Във Варна нещата също стоят по такъв трагичен начин, но много млади хора след дипломирането си, не желаят да практикуват професията, която са придобили по специалност от направление „Здравни грижи“.   Вие изтъкнахте основната причина, но дали само заплащането е причина, да не изберете да работите като медицинска сестра?

- Има още куп причини, една от които е липсата на кадри. В момента една медицинска сестра върши работа като за три-четири медицински сестри. Не ѝ остават дори 5 минути свободни, за да хапне като човек. Прибира се от работа скапана, защото цял ден не се е спряла на едно място Медицинските сестри просто се разкъсват на 10. А на всичкото отгоре няма адекватно заплащане.

Какво ще кажете за Вашите колеги, които влязоха и останаха да работят в системата? Те получават заплати, близки до минималната, но въпреки това се грижат за здравето на хората.

- Моите колежки, които работят като медицински сестри, работят и втора работа - дали като медицинска сестра или нещо съвсем друго. Причината е, че не успяват като медицински сестри на едно работно място да покриват своите разходи и сметки.      

Интересен е фактът, че въпреки, че работите като стюардеса, продължавате да членувате в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която е основен регулативен орган на нашите професии. Защо решихте да продължите да бъдете редовен член на нашата съсловна организация?

- Първо защото искам да съм в крак с новостите в професията на медицинската сестра, да участвам в обучения за надграждане на знанията. Освен това надявам се скоро да се върна в професията, ако се променят условията.

В момента системата се държи основно от пенсионери и от колеги, които са в предпенсионна възраст. Има случаи, в които викат пенсионирани медицински сестри, за да участват в конкретна операция, защото няма млади колеги, за огромно съжаление. Вие имали ли сте дилемата да заминете да работите в чужбина или в друг град, където условията са по-добри.

- Да, мислила съм по този въпрос още докато бях студентка – в кое направление ще работя, къде ще работя. Зная, че в Германия и Англия медицинските сестри са много добре заплатени, но аз съм патриот, не искам да напускам България.

Вярвам, че един ден отново ще бъдете в нашите редици?

- Дано! Силно се надявам това да бъде скоро, но за жалост не зависи от нас.

Мислили ли сте за кариерно развитие, свързано с професията на медицинската сестра? Законът ни дава право да откриваме самостоятелни сестрински практики – надявам се един ден дейностите, извършвани от специалистите в тях, да бъдат заплатени от НЗОК.

- Все още искам да завърша магистратура, за да мога един ден да стана старша сестра в лечебно заведение.

Значи Ви харесва административната работа?

- Не съвсем. В болницата, където карах стажа си, старшата медицинска сестра беше всичко – администратор, секретар, медицинска сестра, правеше манипулации, в същото време следеше за реда в отделението, което отново демонстрира липсата на кадри.

Да завършим разговора ни с един въпрос за бъдещето – как се виждате в перспектива?

- Смятам да работя като медицинска сестра и да се развивам в тази сфера, но как точно ще стане това, все още не зная.

Какво ще пожелаете на колегите?

- Колеги, бъдете силни, стискайте зъби, стискайте палци всичко да се оправи. Аз също стискам палци, всички стискаме палци.  Нека правим каквото можем по силите си, за да ни чуят: Ние апелираме за помощ!

И един ден ще кацнем…

- И един ден ще кацнем. Надяваме се този ден да е възможно най-скоро!

 

Интервю на Райна Бояджиева

Председател на Регионална колегия на БАПЗГ - Варна



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)