Шахматистката Виктория Радева, която бе част от националния отбор на България, спечелил историческа първа титла за страната на Европейското първенство в Будва, изрази надежда, че след постигнатия на шампионата на Стария континент нещата в българския шахмат ще започнат да се подобряват. 22-годишната пловдивчанка даде интервю за БТА, в което разказа за състезанието в Черна гора и трудния мач с Азербайджан, който трябваше да изиграе с 40 градуса температура. Радева сподели какви са били емоциите от постигнатия успех и разкри, че голямата й мечта е спечелването на олимпийски медал за България.

- Здравей, Виктория. Благодаря ти, че откликна на поканата за интервю. Отминаха ли вече емоциите от Европейското първенство и този голям успех, който постигнахте?

- На първо място, благодаря и аз. Емоциите при мен лично все още продължават. Изключително щастлива съм. Някои емоции тепърва ще ги усещам и ще преминавам през тях. Няма как да скрия, че и умората вече се усеща повече, но съм си вкъщи и вярвам, че ще има време и за почивка. 

- Разкажи ни малко повече за самото състезание. Ти каза, че е било много оспорвано, а освен това трябваше да преминеш и през доста труден момент в хода на шампионата. Как протече цялото състезание?

- Беше доста оспорвано, защото на тези Европейски първенства няма слаб отбор. Всяка една държава изпраща възможно най-добрите си играчи и искам да отбележа, че ние постигнахме седем победи и само две ремита. Не загубихме от нито един отбор. Всеки кръг беше изключително оспорван. Преди кръговете се уточнявахме кое момиче кога ще играе, мислихме стратегия, започвахме да се подготвяме, защото предвид това, че всеки тим има по петима играчи, не можеше да се предвиди с кого точно ще играеш. Чисто шахматно - тактически се подготвяхме за двама противници. Да, при мен се получи една неприятна ситуация, физически не бях много добре, но за радост момичетата се справиха в последните кръгове и без мен. Аз ги подкрепях психологически, но се радвам, че успях да изиграя по-голямата част от турнира. Докато все още бях здрава, дадох най-доброто от себе си, както и всички останали.

- Връщам те точно към този мач с Азербайджан в шестия кръг, който ти изигра с 40 градуса температура. Как успя да се събереш за мача? След двубоя дори се е наложило да те заведат в бърза помощ…

- Нещата бяха така, че аз още предния ден бях усетила, че нещо не е както трябва, но си мислих, че е просто някаква натрупана умора. Затова решихме, че аз ще играя. За жалост, на сутринта преди мача вече беше прекалено късно да сменим играч и се наложи да бъда част от отбора в тази среща. Преди партията вече бях с температура и повръщане, капитанът на тима ми донесе лекарства, за да успея да се закрепя на самата партия, защото тя продължи около 4 часа. Беше малко неприятно и тежко, защото на няколко пъти по време на партията ми се налагаше да прекъсвам и да се връщам на дъската, виеше ми се свят, но след това всички реагираха много бързо, заведоха ме до бърза помощ, сложиха ме на системи и започнах процеса на възстановяване. 

- Може би тази болест развали малко преживяването ти по време на първенството, но все пак може би всичко си струваше заради европейската титла. Какви бяха емоциите след последната партия с Грузия, когато стана ясно, че печелите турнира?

- Огромна радост. В момента, в който свърши последното момиче, тръгнахме надолу, прегърнахме се, снимахме се. Казахме си колко се гордеем. Поздравихме Гери за прекрасната борба, защото наистина беше много тежък мач и тя се справи – даде всичко от себе си и накрая донесе победата срещу Грузия. Всичко беше една огромна еуфория.

- А как се почувствахте при завръщането си в България и ти специално при цялото това внимание, което получихте?

- Изключително ми беше приятно и все още ми е приятно. Цялата тази емоция ще остане един прекрасен спомен за мен, който вярвам, че един ден ще разказвам на моите деца и внуци. Прекрасно е да видиш как толкова много хора се обединяват и стават единни – гордеят се и се радват на твоя успех. Мисля, че в България имаме повече нужда от такива неща, предвид всичко, което се случва тук и в световен план. Имаме нужда от повече поводи за радост, защото хората ги търсят и милеят за тези неща.

- За съжаление, в последно време такива български успехи сякаш стават все по-малко, но пък вашето постижение накара доста хора да започнат да ви наричат „Златните момичета“ или „Цариците“ на българския шахмат – как гледаш на тези определения?

- Това са едни прекрасни комплименти, защото разбираш, че те ценят твоя труд. Аз съм горда и щастлива от всичко това, че в техните очи ние сме техните „Златни момичета“. Аз лично не се възприемам така, но съм благодарна на хората около мен. Всичко това обаче идва с много труд и постоянство и вярвам, че е дошло заслужено.

- Точно това исках да те попитам – колко е трудно да вървиш по този път, който си избрала, предвид всички проблеми на българския шахмат и изкушенията, които има за младите хора в съвременния свят?

- Неописуемо трудно е. Само хората, които се занимават с това и изобщо всички, които са в спорта, знаят пред какви трудности са изправени и какви моменти преживяват. Имало е случаи, в които настина съм се чудила струва ли си всичко. Аз и семейството ми сме преминавали през много трудни периоди заедно. Не съм могла да участвам на определени турнири, защото не е имало финансиране. Но с много воля, упоритост и твърд характер се постига това. Едно от най-ценните неща е семейството, което стои зад мен и не се отказва дори когато си долу. 

- Това ли е нещото, което те държи в трудните моменти?

- Да, това е. Моята майка, моят баща и сестра ми. Те винаги са продължавали да ме подкрепят. Виждали са потенциала в мен и въпреки всичко не са се отказали.

- Спомена за липсата на държавно финансиране за шахмата. Свидетели сме на много проблеми в този спорт в България – какъв според теб може да бъде изходът от тези проблеми?

- Мисля, че изходът е просто да се обърне внимание на хората, които обичат шахмата и искат да се развиват. Сега се надявам малко по малко нещата да започнат да се вървят добре. Държавата да застане зад нас, защото има страшно много талантливи хора в България, които искат да покажат какво могат, но просто им трябва подкрепа. Вярвам, че ако това се случи и се подпомогне нашето развитие, ние вече ще имаме шанса да развием пълния потенциал, с който разполагаме.

- Вижда се, че през тази година България се върна на картата на световния шахмат с успеха на Европейското първенство и представянето на Нургюл Салимова на Световната купа. 

- Така е. Както казах – имаме много таланти, но трябва да има кой да ги развива. 

- След трите спечелени титли от Държавното първенство и сега триумфа с европейската титла – до къде се простират твоите мечти в шахмата?

- На пръв план бих искала да покрия последната ми норма за международен майстор. Това е целта ми. Догодина е олимпийска година, така че една от мечтите ми е да взема медал на Олимпиадата. Ще дадем всичко от себе си в тази насока. Мечтата ми е просто да продължавам да се развивам като шахматист, а в личен план бих искала да имам едно добро, здраво семейство с прекрасни деца, на които да помагам и да развивам техния талант, какъвто и да е той.