От Министерство на финансите пуснаха за обществено обсъждане редица предложения за промени в данъчните закони. Сред тях са хората да получават 10% от допълнително събраните приходи в бюджета, ако подадат сигнал в НАП, че някои укрива данъци, както и да не плащат, ако не им дадат касова бележка. С въпроси какъв ще бъде ефектът от такива промени, трябва ли да се удължи срокът на намалената ставка на ДДС за ресторантите и хляба и изпълняваме ли критерия за инфлация за влизане в еврозоната се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, смятате ли, че е добра идея да дават 10% от допълнително събраните приходи в бюджета на някой, който подаде в НАП сигнал за укриване на данъци?
- Намирам идеята за меко казано екзотична, в някаква степен вероятно става въпрос за опит да се изкопират практики от англосаксонските и данъчни, и съдебни системи. Те са трудно приложими в нашата първо континентална и след това балканска реалност. Да не говорим за моралния риск от подобен инструмент или пък за лошия вкус изобщо от изпращането на „доноси“. Нещо повече, НАП, както се видя преди няколко години, има отлична информация за най-големите длъжници. Проблемът не е в липсата на ориентация, а по-скоро в някакви неясни други препятствия, вероятно от политически характер. Между другото, подобни проблеми с едрите данъкоплатци имат всички страни по света - дори САЩ преговарят с многомилиардни корпорации, които държат свои приходи в офшорни дестинации, за да успеят да обложат поне част от тях.

- От Министерство на финансите пак предлагат човек да не бъде длъжен да плаща, ако не му дадат касова бележка. Смятате ли, че това е удачно?
- Също екзотична идея, която служи по-скоро за дъвка в обществения разговор, макар че и публиката вече не я взима насериозно. Всъщност, огромната част от транзакциите се сключват напълно доброволно и без законовото изискване на държавата за това. Т. е. независимо какво точно казват официалните правила, хората в 99,9% от случаите ще следват установената пазарно-обществена практика. Включително и в тези ресторанти, например, всички знаем за такива, в които сметката идва на лист хартия, вместо с касова бележка. Или когато имате майстори вкъщи, или когато купувате от бабата на сергията. Всъщност тези споменатите ли са големите бегълци от данъчно облагане? С тях ли ще изпълним маастрихстките критерии за дефицит?

- В края на годината изтича срокът за намалена ставка на ДДС за ресторантите и от Министерство на финансите нямат намерения да го удължават. Това добро решение ли е?
- Първо да кажем, че намалената ставка беше оправдана като решение по време на Ковид-19 пандемията с нейните, често ненужни, локдауни и затваряния. Тогава ресторантите пострадаха и заслужаваха данъчна отстъпка. За съжаление, откакто се върнахме към обичайната здравна обстановка, представителите на сектора не можаха да предложат дори един аргумент, за да защитят тезата, как намаленото ДДС трябва да бъде продължено. Нещо повече, ако проверим данните на НСИ за инфлацията в сектор „ресторанти, барове и подобни заведение“ веднага ще забележим, че дори по време на пандемичния период, цените на този тип услуги са растяли със скорост по-висока от средното за предходните години 2017-2019 г. Да кажем инфлацията при ресторантите през лятото на 2018 г. е около 2,7%, докато през лятото на 2021 г. е близо 3,5%. За същата част от годината през 2020-та инфлацията е над 5%, а през 2022 г. вече сме на 20%. Цените на ресторантските услуги са вървели нагоре, докато са получавали сериозна данъчна отстъпка. Трудно ще могат да обяснят такова развитие и съответно да оправдаят оставане на преференцията. Правилно постъпват от Министерство на финансите.

- Срокът за намалената ставка на ДДС за хляба и брашното също изтича в края на декември, но предложението е той да бъде удължен с още шест месеца. Удачно ли е това, намалената ставка на ДДС за хляба води ли до понижение на цените?
- Спомняте си инициативите на служебното правителство за проследяване на цените на ключови потребителски стоки - беше направен един вече напълно забравен сайт, за който и доста говорихме по медиите. Вместо с подобен ПР, още тогава, Министерство на финансите можеше да изработи или поръча едно изследване, което да покаже какви са били ценовите ефекти на всички данъчни изключения. Има методология на ОИСР, с която да се направи, и аз призовавах за подобен ход още преди месеци. За съжаление политиците решиха да симулират дейности и съответно нямаме директен отговор на вашия въпрос. Но ако съдим по косвени данни, например сравним цената на двете изделия в България спрямо европейските цени, можем да заключим, че предвид тяхната относително по-ниска цена, спрямо средните, има база да се предполага положителен ценови ефект. За да сме сигурни - трябва подобно проучване. Всъщност отваряме тема за един много голям проблем. В своя статия във вестник Труд, доц. Димитър Чобанов даде няколко примера за хранителни стоки, например млечните продукти и олиото, при които цените в България значително надхвърлят средно-европейските. Подобни изкривявания са в следствие на липса на конкуренция в дадените сектори, но нито КЗК, нито други власти се интересуват да проследят източника на дисбаланса, а такъв има, при това сериозен.

- Сред предложенията на Министерство на финансите е и да бъде връщан част от платения от гражданите ДДС, ако пазят касовите си бележки. Реално хората ще получат ли някакъв бонус от бюджета, ако събират касовите си бележки?
- Съмнявам се, че подобна идея ще проработи, в Национална агенция за приходите са достатъчно претоварени, включително и с бумащина, дори сега, камо ли ако им се наложи да обработват събирани касови бележки от граждани. Мисля, че ръководството на Министерство на финансите не е помислило за собствените си колеги в приходните агенции, когато са обсъждали тази идея. Макар че съм почитател на всякакви данъчни отстъпки на чисто концептуално ниво, те трябва да са издържани и процедурно, за да могат да се възползват от тях гражданите.

- Официално няма повишение на данъчните ставки в предложените от Министерство на финансите промени в данъчните закони, но много от хората на граждански договори ще плащат по-високи данъци и осигуровки. Справедливо ли е приравняване на гражданските договори към трудовите?
- Не е справедливо и представлява административно увеличение на данъчната тежест и подготовка за още такова. От сегашното ръководство на МФ не разбират, че по този начин разместват работата на свикналите с определен ред фирми, на които им се налага да хабят константно нов ресурс за изпълняването на капризите на един или друг министър. Трудно ми е да повярвам, че човек от бизнеса, какъвто трябва да е министър Асен Василев, не разбира колко много вреди, за колко малко допълнителни постъпления.

- Защо е необходимо фирмите да докладват в НАП всички необлагаеми доходи, които изплащат? Предложената промяна ще повиши ли административната тежест за бизнеса?
- Да, както ви казах в предния въпрос, имаме сериозно увеличение на административна тежест в следствие всички нововъведения на сегашното ръководство във финансовото министерство. Всяка фирма го е усетила след приемането на последния бюджет, счетоводните къщи изпращаха страници с нови указания, които трябва да се приложат. Всичко това е време, в което бизнесите не се занимават с основната си дейност, а обслужват държавата. Предполагам, че това конкретно действие се прави, за да се хванат скрити плащания - например заплата, която е записана като стипендия. Плюс, да се прецени каква допълнителна база за облагане има и евентуално да се търси начин тя да се обложи. Не е изключено при един следващ бюджет вече да видим не само повишение на данъчни ставки, но и разширение на облагаемата база.

- Повечето предложения на Министерство на финансите са насочени към увеличаване на данъчните приходи в бюджета. Смятате ли, че те реално ще доведат до намаляване на сивата икономика и съществено увеличение на приходите?
- Аз винаги отбелязвам, че сивата икономика сама по себе си не е толкова страшен феномен, колкото някои колеги икономисти я изкарват. Не съм убеден в това, че пълният контрол върху всички финансови потоци от страна на държавата е особена добродетел. Седи и въпросът каква услуга получаваш срещу платените данъци и осигуровки. Защо да плащам на НЗОК, когато доплащам за всяко лечение или да давам пари за ДОО, когато пенсията няма да ми стига за нищо. Ако все пак целим да изсветляваме част от сивия сектор, работещият подход е по логиката на плоския данък - а именно, като изкушиш работещите в този тип стопанство да си платят данъците, вместо да въвеждаш повече процедури или повече спорно работещи мерки. Когато данъкът е достатъчно нисък, лесен за администриране, относителната цена на това да криеш доходи става твърде висока. Все пак да поздравим Министерството на финансите за една мярка, която по мои наблюдения работи добре, а именно тази за събирането на скрития данък дивидент чрез проследяване касите на дружествата. Оказва се, че много фирми плащат 10% корпоративен налог, формално не разпределят печалба, която също трябва да се обложи, като държат тези средства „на съхранение“ без 5-те процента данък дивидент. А всъщност разполагат с тях напълно свободно.

- За обществено обсъждане е пуснато предложение на правителството от началото на 2024 г. минималната заплата да стане 933 лв. Как това ще се отрази на бизнеса?
- Във време на висока инфлация и индексиране на доходите не би трябвало да се отрази особено негативно на бизнеса. Още повече, пазарът на труда в България продължава да е прегрял с висока заетост, което само по себе си предполага повишаване на доходите по чисто конкурентни причини. Повтарям го много често, ще го направя и за вашите читатели, искайте увеличение или поне индексация на заплатите си, защото инфлацията изяжда тяхната реална стойност. Напълно сте в правото си, а и повечето бизнеси получават по-високи номинални приходи, точно заради същата инфлация. Проблем е приетият механизъм за индексиране на минималната работна заплата спрямо средната, беше доказано от колеги икономисти, че това опасно ще доближи двата показателя в определени региони, създавайки допълнителни трудности там. Аз продължавам да смятам, че минималната работна заплата е твърде груб инструмент и не трябва да бъде използван у нас. Имаме редица изследвания, които показват връзката между повишението на минималната заплата и загубата на заетост - грубо казано 1,5 процентни пункта заетост отпадат при 100 лева увеличение на минималната заплата.

- Смятате ли, че ще покрием критерия за инфлация за влизане в еврозоната и България има ли шанс от началото на 2025 г. да влезе в еврозоната?
- Ние в ЕКИП поддържаме специален тракер, който следи изпълнението на споменатия от вас критерий с ежемесечните данни и в момента той показва над 5 процентни пункта неизпълнение на референтната стойност от трите страни с най-ниска инфлация плюс 1,5 процентни пункта. Разигравали сме и различни сценарии за смяна на трите референтни държави и отново сме твърде далече от нужния резултат. Критерият няма да бъде покрит и то дори с повече, спрямо миналата година, когато получихме отказ поради същата причина. В картинката има и друг проблем - решението на Конституционния съд по въпроса с третирането на референдума за запазване на лева от страна на Народното събрание. В случай, че се окаже, че в страната ще има референдум, срокът се измества много по-напред във времето. Доколкото разбирам, както и при Шенген, българските власти се надяват на неочакван, голям компромис, който да доведе до извъртане на формалния критерий, така че страната да бъде приета. Струва ми се, че подобно развитие е много малко вероятно. В този смисъл, датата 2025 г. е нереалистична, а и всъщност прибързана.

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Едно интервю на Стефан Кючуков за „Труд news“