Ноември е Месец за борба с рака на белия дроб. Кои симптоми издават заболяването, фактор ли е тютюнопушенето и кои са рисковите групи, има ли напредък в лечението – в интервю за Varnautre.bg доц. Николай Цонев - ръководител на направление „Онкология“ в УМБАЛ „Света Марина“- гр. Варна.

Доц. Цонев, кои са симптомите – „издайници“ на рака на белия дроб? Кои признаци за злокачествен процес не бива да подценяваме и е важно да се консултираме със специалист?

Основен диагностичен проблем при онкологичните заболявания е, че симптомите при ранните стадии не са специфични и това затруднява идентифицирането им. Ракът на белия дроб може да дебютира с неспецифични и имитиращи разнообразни заболявания на дихателната система симптоми. Болните може да подценят ранните сигнали - предвестници, а също така да се опитват да лекуват грешно медицинско състояние. Все пак най-важните алармиращи симптоми са появата на хронична и упорита кашлица, а също така промяната в характера на хроничната т.нар. „тютюнджийска“ кашлица, кръвохрак, болка в гръдния кош и не на последно място упорити инфекции (диагностицирани най-често като пневмонии), които не се повлияват от лечението или рецидивират.

Нека поговорим за рисковите фактори за рака на белия дроб – кои са те, сред тях ли е тютюношушенето, например? Възрастта на човек, начинът на живот, храненето и др. определящ фактор ли са за развитие на заболяването?

Безспорно тютюнопушенето (независимо от тава дали е активно или пасивно) е водещ рисков фактор, но не трябва да се пропуска значението и на замърсяването на въздуха, експозицията на йонизиращи лъчения и рисковите фактори на работната среда – например азбестово замърсяване, запрашена среда и др. При около 8-10% от случаите значение има генетичната предразположеност – такива най-често са случаите на развит рак на белия дроб в ранна възраст, при жени и при хора, които никога не са били пушачи. Ракът на белия дроб е заболяване, което се проявява най-често през 6-7 декада на живота, което прави напредналата възраст рисков фактор за развитието му.

По данни на SEER Cancer Statistics Review

- Честотата варира в зависимост от географския регион – по висока честота в райони и области с голямо индустриално замърсяване или в градове с влошено качество на въздуха;

- Честотата варира в зависимост от расата;

- Най-висока е в Европа и Северна Америка;

- Най-ниска в Централна и Западна Африка;

- Развива се предимно при хора на възраст 50-70 год;

- Рискът е нисък под 39 годишна възраст и при двата пола;

- Хората със семейна история за рак на белия дроб са с повишен риск от заболяване;

- По-често се развива при мъже в сравнение с жени;

-  По-висок риск сред мъже във всички възрастови групи над 40 годишна възраст.

Жените или мъжете боледуват по-често? Има ли рискови групи по отношение на заболяването?

Както вече споменах несъмнено белодробният карцином доминира сред мъжкия пол, като някои по-редки варианти, които са свързани с генетични промени са по-чести за млада възраст, непушачи и женски пол. Основните рискови групи включват добре познатата група на пушачите, но също така и изложените на професионални вредности и живеещите в райони с повишено замърсяване на околната среда.

Добрата диагноза е навременната“ – идват ли пациентите при Вас навреме или заболяването се открива в късен стадий?

Според доклад „Здравеопазване 2020“ на НСИ новодиагностицираните случаи на карцином на белия дроб в България за 2019 г. са над 3000. В по-голяма част от случаите диагнозата се поставя в напреднал стадий, когато лечението вече е трудно и само 20-30% са в ранен, операбилен стадий. Пандемията от ковид-19 допълнително влоши ранното диагностициране на тези пациенти, защо е нарушена динамиката на плановия прием, а от друга страна много от структурите, които се занимават със заболявания на дихателната система са преструктурирани изцяло към борбата с вируса.

Какви са Вашите съвети към рисковите групи, към хората с фамилна обремененост – какви профилактични прегледи е добре да провеждат и на какъв период? Само стандартна рентгенография ще даде ли яснота за диагнозата? 

Единственият скрининг, който е доказал ефективност, е осъществяването на нискодозов компютърен томограф сред определени групи – това са хора на възраст от 55 до 75 години, които са тежки пушачи - пушили поне 30 пакетогодини, като една пакетогодина се равнява на 20 изпушени цигари на ден за една година. Това, което всички можем да направим и зависи от нас, е да спрем тютюнопушенето! Това е сигурен и доказан начин, който редуцира риска от развитие на рак на белия дроб. Разбира се, при наличието на някои от алармиращите гореизброени симптоми трябва да се осъществи консулт с личен лекар и определяне на последващо поведение.

Разполагаме ли в България с всички съвременни методи за диагностика и терапия на заболяването?

Бих казал, че България с малки нюанси разполага с нужните съвременни методи за диагностика и терапия на заболяването. За наша радост достъпът до съвременни терапии в България е над средното ниво за Европа, което позволява адекватно и съвременно лечение, въпреки многото проблеми, които стоят пред системата на нашето здравеопазване.

Как се промени преживяемостта на пациентите с белодробен карцином в последните години?

За съжаление, 5-годишна преживяемост от рак на белия дроб в България е много ниска – около 5.6% при мъжете, 10% при жените, 6,5% общо за двата пола и е по-ниска от средната за Европа. Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. Забавянето в поставянето на диагнозата може да бъде допринасящ фактор за високата честота на напредналата болест. Извън тази негативна статистика трябва да се отбележи, че 5-годишна преживяемост от рак на белия дроб в България непрекъснато се подобрява, което се дължи на мощното навлизане на персонализираната медицина при избора на терапевтичен подход при лечението на рака, който се определя от специфични генетични и други биологични фактори. Освен класическата химиотерапия, ние вече разполагаме с нови класове медикаменти, катo тирозинкиназните инхибитори, които са насочени към продуктите на специфични за заболяването мутации, моноклонални антитела, атакуващи клетъчни рецептори, сигнални молекули или други структури. Не на последно място вече разполагаме с имунотерапия – т. нар. имунни чекпойнт инхибитори, които са основата на изграждането на мощен имунен отговор срещу тумора. Естествено като лекари, които се борят с тази коварна болест ние разбираме пределно ясно, че това е крайно недостатъчно и битката за тези пациенти още не е приключила.

Доц. Николай Цонев се дипломира през 2009 г. като лекар в МУ – гр. Варна, специалност „Медицина". Започва работа (като специализант) в клиниката по Медицинска онкология на УМБАЛ „Св. Марина" – Варна през 2010 г. През 2015г. придобива специалност Медицинска онкология, а от 2018 г. е началник на клиниката. А през 2019 г. е назначен за ръководител на направление „Онкология“ към УМБАЛ Света Марина. От 2014 г. е назначен като хонорован асистент в катедра „Пропедевтика на вътрешните болести" към Медицински университет – Варна, от 2017г. е редовен асистент, а от 2018 г. е доцент към същата катедра. През 2020 г. е обособена самостоятелна катедра „Онкология“ към МУ-Варна към която по настоящем е доцент. Ръководител е на направление „Онкология и редки заболявания“ към Научноизследователски институт на МУ-Варна (2019 г.). През 2016 г. получава титла "Доктор" по научна специалност Медицинска онкология на тема: „Микрорибонуклеинови киселини miR-17, miR-21, miR-29a и miR-92 като потенциални маркери за оценка на риск от рецидив след адювантна химиотерапия при пациенти с карцином на колон".