В нашата страна нарастват експоненциално случаите на екстремно време.

Изпращаме 2023 година, като година с най-динамичното време. Нека да не забравим, че през 2023 година бяхме свидетели на земетресения, взривяването на метеор, силни суперклетки и наводнения в Западна, Централна и Югоизточна България. За капак, торнадата през ноември и силният вятър в района на Варна. И не на последно място – силните снежни бури. Мнозина от вас вече им прави впечатлението, че това не е нормално. Ами да, не е нормално и то толкова екстремни явления за една година.

Какво се случва с климата ни ? 

През последните десетилетия наблюдаваме нарастване на аномалии , свързани с необичайно топло време, като продължителността на горещи вълни и броя на нощите с температура над 20°С. Липсата на дни със снежна покривка, ако става на въпрос, има места, където дори сняг не е валяло, като е валяло преди. За пример даваме крайните северозападни райони от нашата страна. 

Спомняте си, как родителите ни и старите хора са изкапвали тунели, за да идат на работа или учениците да отидат на училище? Ами дървените ваканции през януари ? 

Обърнете внимание на тази диаграма. 

Средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 г. и 2020 г. са двете най-топли години в България от 1930 г. до днес, защото 2023 година ще отбележи нов рекорд.

Отклонение на средногодишната температура в България от 1930 г. насам спрямо средното за периода 1961 – 1990 г. Източник: НИМХ.

Затоплянето в България се наблюдава през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, отколкото в Южна. 

През последните 50 години има съществено нарастване на броя дни с максимална температура над 32°C, по данни на НИМХ.

Среден годишен брой на дни с максимална температура над 32°С за периода 1961 – 2021 г. за (Северна- NBG) и (Южна България SBG). Данни: НИМХ.

От графиката тук виждаме, че средния годишен брой на дни с максимална температура над 32°С нараства и то почти експоненциално. За съжаление обратно пропорционално на високите температури намаляват броят на студените дни. 

През последните 30-40 години средните температури през зимата в нашата страна се е повишила с около 0,6-0,8°C. Наблюдава се  затоплянето на сезона през последните 10 години. За мнозина тези малки стойности не е нещо кой знае какво, но те оказват огромно и негативно влияние на климата ни. Липсата на сняг и в планините рефлектира негативно, в биосферата ни, зимният туризъм - и не на последно място във водните ни ресурси. Нека да не забравим, че зимата на 2022/2023 г. е била най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения на България. 

Честота на валежи над 60 мм за 24 часа в България за периода 1931 – 2019 г. 

За около 70% от страната има увеличение на дните с екстремен валеж на 60 мм за 24 часа с 19 – 42% за периода 1991 – 2019 г.

През последните десетилетия в страната ни има нарастване на случаите на интензивни валежи, както и на формиране на гръмотевични бури през топлото полугодие.

Брой ледени дни в годината за Южна България (SBG) и Северна (NBG) за периода 1961 – 2021 г. Данни: НИМХ.

От икономическа гледна точка случаите на по-топло време през студеното полугодие има  някои положителни въздействия. Например, намалени разходи за отопление и по-малък риск от измръзване.

За съжаление, при по-топлите зими наблюдаваме и  по-ранен цъфтеж на растенията, което ги прави по-уязвими при резки застудявания, снеговалежи и пролетни слани. При липсата на сняг и по-малката снежна покривка  намалява дебита на реките, при пролетното снеготопене. 

Какво се случва с валежите? 

Промените на климата водят и до промени на валежите. Увличат се честотата на интензивните и краткотрайни валежи, причинени от летните бури и намаляват сезонните валежи - известни, като валежи със селскостопанско значение. С други думи ; промените на климата променят еснно-пролетният характер на валежите за сметка на летните процеси. Имаме значителен период на дълги и сухи дни и кратки периоди със значителни валежи. Например през май и юли се наблюдават периоди със значителни валежи, а след това дълга суша до началото на октомври, като температурите често са над 30 градуса по Целзий. 

Изчислено е, че за всеки 1°C повишение на световната температура има 7% нарастване на съдържанието на влага в атмосферата. 

Екстремен/ значителни валежи се наричат валежи с голяма интензивност и голяма сума валеж, паднал за малък период от време.

Например за 20-30мин, ако паднат над 40л/кв.м е води за интензивен валежи, но ако за период от 6-12 часа, паднат валежи до 40л/кв.м се води за обложен. Понякога ставаме свидетели и на екстремни валежи, като в рамките на 1 – 2 дена сумата на валежа е равна на обичайния валеж за няколко месеца, както беше случаят с наводненията по Южното Черноморие в началото на месец септември валежите в Ахтопол и село Граматиково бяха съответно 196 мм (над 429% от нормата) и 275 мм (385% от нормата).

Честота на валежи над 60 мм за 24 часа в България за периода 1931 – 2019 г.

За около 70% от страната има увеличение на дните с екстремен валеж на 60 мм за 24 часа с 19 – 42% за периода 1991 – 2019 г.

През последните десетилетия в страната ни има нарастване на случаите на интензивни валежи, както и на формиране на гръмотевични бури през топлото полугодие.

Процентната промяна на десетилетие на стойността на индекса за климатични екстремуми за периода 1979 – 2016 г. за района на Европа и Средиземноморието. 

Според изследване на турско-швейцарски научен екип. България и Унгария са страните с най-бърза скорост на нарастване на степента екстремни явления на десетилетие.

През следващите години ще наблюдаваме по-чести екстремни процеси, като силни шквалове, значителни валежи, наводнения и дори торнада. Изчисленията показват, че климата в нашата страна ще се промени до такава степен, че снеговалежите в ниските райони ще са по-скоро, като аномалия, за новия климатичен период. 

Валежите, като цяло ще са концентрирани към преходните месеци, тогава и температурите ще са под нормата. Лятото ще е разделено на две - дъждовно и сухо. 

Разбира се, че тепърва ще се направят нови прочувания. 

 Анализ: Имре Дузмат/Meteo Balkans