За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал.

В българския културно-исторически календар 26 март е Денят на Тракия. От 1914 г. той се чества в памет на воините, паднали край Одрин и в тракийските полета. Почитат се и трагедията на хилядите сънародници - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили своята родова памет. Отбелязва се на датата, на която през 1913 г. е превзета Одринската крепост в Балканската война. Още от 20-те години на ХХ век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват 26 март. От 2006 г. денят е признат официално от българското правителство за Ден на Тракия.

Малко хора обаче знаят, че падането на обявената за непревземаема крепост става благодарение на 10-и пехотен Родопски полк - една от най-славните български военни части, свързана близо век с Източните Родопи и с Кърджали, разказва полковник Станчо Станчев: „ Формиран е през 1885 г. в Хасково и получава знамето на 10-та  Севлиевска дружина, подарено й от женско дружество „Искра”. По време на Сръбско-българската война хасковските дружини участват в сражението при Сливница на 7 ноември и в атаката и овладяването на Пирот. На 31 август 1886 г. заедно с останалите южнобългарски полкове, бойно знаме получава и 10-ти пехотен Родопски полк.“ Полкът е създаден в навечерието на Сръбско-Българската война с обща численост 4 200 човека. От 1903 г. влиза в състава на Първа бригада на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. В Първата балканска война взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале и е част от източния сектор при превземането на Одринската крепост.

За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал. Това отбелязват от Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ). От Съюза припомнят думите на академик Любомир Милетич, който сравнява трагедията на тракийци с клането в Батак. За извършените зверства съвременни изследователи използват термините „геноцид” и  „етническо прочистване“. Денят се чества тържествено в цялата страна като ден за памет и почит към хилядите тракийски българи, прогонени от Одринска Тракия и намерили подслон в пределите на България.

Ние с особена гордост отбелязваме, че българският облик на Варна се определя и от идването на бежанците Беломорска, но преди всичко от Източна Тракия. В различните потоци те са най-малко 20 хиляди, а потомците им днес неимоверно повече. Основните бежански вълни са след Руско-турската освободителна война, след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)  и най-вече след Балканската война (1912-1913 г.) след разорението на тракийските българи, тогава се случва и обезбългаряването на Източна и Западна Тракия. Над 350 хил. българи са принудени да напуснат родните си огнища и тръгват към Майка България. Една част от тях се заселват и във Варненска област, разказа Румяна Вълчева, председател на варненското Тракийско дружество "Кап.Петко Войвода".

Във Варна днес тържественото отбелязване на Деня на Тракия и 111 години от превземането на Одринската крепост от Българската армия по време на Балканската война от 1912 – 1913 година ще бъде от 10:30 до 12:00 ч. пред Паметник-портала на Осми приморски полк Затварят за около час едното платно на бул. „Осми Приморски полк“.  В тази връзка ще бъде затворено за движение едното платно на булеварда в посока спирка „Явор“ в частта от кръстовището с бул. „Чаталджа“ до кръстовището с ул. „Царевец“, от 10:30 ч. до приключване на мероприятието (около 12:00 часа) . Тържественото отбелязване на годишнината се организира от Тракийско дружество „Капитан Петко войвода“ – Варна съвместно с Военноморските сили, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните.