Против законопроекта официално се обявиха почти всички морски градове, които ще бъдат засегнати от вятърните паркове - Ва.рна, Балчик, Шабла, Бяла, Поморие, Каварна.

Като човек, свързан дълбоко с морето, като депутат от град Варна и член на парламентарната комисия по туризъм, не мога да остана безучастен към разразилата се дискусия относно Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства.

През последните седмици се чуха много, при това изключително аргументирани мнения, против този законопроект.

Постъпиха и множество официални становища, повечето от които също изказват сериозни аргументи „против”. И ние сме длъжни да отговорим на всяко едно от тях! И да направим изключително обстоен анализ както на позитивните, така и за негативните ефекти, които приемането на този закон би имало за икономиката, туризма, риболова и околната среда.

Трябва да признаем, че доскоро нямаше прозрачност и комуникация със секторите, които законопроектът засяга – най-вече туризъм и рибарство.

Ивайло Мирчев от ДБ инициира кръгла маса по темата, но едва след като законът беше приет на първо четене. Нещо повече – той замина за Украйна и не отиде на свиканата от него кръгла маса, за да се срещне с браншовите  и екологичните организации. И те открито заявяват, че се чувстват обидени от това отношение.

Против законопроекта официално се обявиха почти всички морски градове, които ще бъдат засегнати от вятърните паркове - Варна, Балчик, Шабла, Бяла, Поморие, Каварна.

Към момента липсват точни и ясни разчети за икономическата ефективност на перките, която е доста неубедителна.

Доказателство за това е фактът, че фалира дъщерното дружество на компания като „Сименс“, специализирано в бизнеса с монтиране и опериране на ветрогенератори. Световният лидер в изграждането на офшорни вятърни паркове – датската компания „Орстед“, обяви загуби от 2,8 млрд. долара и няма да изплаща дивиденти на акционерите си в продължение на три години. Също така редуцира плановете си за изграждане на нови паркове до 2030 г. с 30%.

Към проектозакона липсва оценка за въздействие върху морските екосистеми и риболова. Това се подчертава от множество браншови организации.

В оценката на въздействието към законопроекта не е обхванат сектор „Рибарство”, отбелязват в становището си и от Министерството на земеделието. Оттам изразяват и серия опасения за свиване на и без това ограничените (поради спецификата на Черно море) риболовни полета и въздействие върху миграционните пътища на рибните запаси и върху редица уязвими видове чрез т.нар. шумово замърсяване. А шумът и вибрациите се разпространяват във водна среда много по-лесно и на по-голямо разстояние отколкото във въздушна.

Електромагнитните полета от подводните кабели биха могли да имат сериозни последици за ракообразните и морските организми. А дъното на морете се обитава от ракообразни, но и от много ценни риби - например калкан. Много е възможно да се стигне до блокиране и промяна на миграционните коридори на рибите и местата за хвърляне на хайвера. Засегнати са и миграционните коридори на птиците.

Освен това от Министерство на земеделието отбелязват, че законопроектът не се е съобразил с препоръките на Консултативния съвет за Черно море, създаден по изискванията на чл. 43 на Регламент (ЕС)

В този дух е и докладът на Европейската сметна палата от миналата година, която констатира, че и на ниво Европейски съюз въздействието върху околната среда не е достатъчно оценено. Подобно е становището и на Комисия по рибно стопанство на Европейския парламент.

Всеки рибар знае, че дори и след най-слабото земетресение рибите изчезват и не кълват по няколко дни. Защото морските организми са изключително чувствителни на подобни явления. А подводен шум се генерира по време на изграждането, обслужването, експлоатацията и изваждането от експлоатация на офшорни вятърни паркове.

Изчезне ли промишленият риболов, ще изчезне и любителският, което също ще доведе до щети за туризма.

И никой не може да ме убеди, че перките в българското Черно море няма да навредят на обитателите му и няма да ударят сериозно българския туризъм!

Ветропарковете са силно развити предимно в Северна Европа и Северно море. Там силата на вятъра е по-голяма, а летният туризъм липсва или е слаборазвит. Рибарите там обаче открито негодуват срещу перките. Държави като Германия, Англия, Дания, Холандия имат перки, но нямат летен туризъм. Техните граждани обаче идват на море у нас. И силно се съмнявам те да искат гледка от перки, каквато имат у дома си. Представите на един турист за приятен летен отдих по българското Черноморие със сигурност не включват съзерцанието на необятната морска шир да бъде съпроводено и с гледка на 100 метрови пилони с огромни перки, защото в съзнанието и на българския, и на чуждестранния турист, срещата с морето е израз на естествения копнеж за връзка с природата, а не за връзка с постиженията на индустрията.

Убеден съм, че изграждането на ветропаркове ще влоши атрактивността на Българското Черноморие като туристическа дестинация и чувствително ще намали броя на посетителите през летния сезон.

Туристическият сектор допринася всяка година с около 13% от Брутния вътрешен продукт. А в случая темата дори не е разпределена в Парламентарната комисия по туризъм, на която и аз съм член. Министерството на туризма пък внесе свое становище, при това доста общо, едва след провалената кръгла маса, за която вече споменах.

Ние говорим за щетите върху морето и морските обитатели, но нека не забравяме, че електропреносната мрежа трябва да е на сушата. Къде и как ще бъде разположена не е ясно.

Туризъм и риболов са неразривно свързани и удар по едното неминуемо ще рефлектира върху другото. Да не говорим, че щети върху морския туризъм се отразяват дълбоко навътре в страната чрез свързаната с тях верига от сектори.

Към момента липсват неопровержими доказателства, че поставянето на вятърни перки няма да наруши екологията, да унищожи рибните пасажи, които са в близост до брега и да доведе до щети за България като туристическа дестинация.

Дори напротив. В Швеция например са установени значителни въздействия върху морските течения, които далеч надхвърлят границите на вятърните паркове, а оттам се променя и цялата екосистема. Защото зад парковете вятърът вече отслабва.

Все повече се чуват мнения, че тази енергия, обявена като зелена всъщност далеч не е толкова щадяща за природата. Демонтирането на перките, които са с живот не повече от 20 години е скъпо. Лопатките на ветрогенераторите са направени от специални смоли, като няма приложима и евтина процедура за тяхното рециклиране. Наши рибари дори свидетелстват, че са виждали как в Норвегия остарелите перки се пускат директно в морето. Евентуалните инвеститори ще вложат милиарди, за да изградят парковете, но няма гаранция, че при изчерпване капацитета на перките, демонтажът им няма да легне на плещите на нашата държава и бюджет.

Няма да бъде засегната само подводната флора и фауна, а и коридорите на птиците. Освен водолюбивите птици, които се изхранват в морето, има и много мигриращи птици, за които ветрогенераторите са допълнително и трудно препятствие. Местата, където се предвижда да бъдат разположени парковете са точно на риболовните полета и по пътя на мигриращите видове - "Виа Понтика".

Не е съобразена и спецификата на Черно море, което не случайно носи това име заради неочакваните щормове, бури и дъното си.

Не на последно място! И в момента съществува Закон за енергията от възобновяеми източници. И според Закона за нормативните актове, обществени отношения от една и съща област следва да се уреждат в един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. А сега остава впечатлението, че Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства застава над Закон за енергията от възобновяеми източници, въпреки че има много по-малък обхват от него. Между съществуващия закон и законопроекта има и съществени различия.

И още! В законопроекта е посочено, че ако Планът за развитие на енергийните мощности в морето бъде приет пръв, то Морският пространствен план на Република България следва да бъде съобразен с него. Напомням, че Морският пространствен план е направен поради повишения натиск върху морските пространства, влошаването на състоянието на морската околна среда и загубата на биоразнообразие, налагащи прилагането на интегрирана морска политика и задължението за прилагане на рамковите директиви на ЕС. В този смисъл той трябва да бъде водещ пред Плана за развитие на енергийните мощности в морето.

На фона на всичко изброено, остават много въпроси. И ако техните отговори са тези, които преобладават в експертните към момента оценки, ще съсипем туризма и рибарството, което ще доведе до сериозна щета върху икономиката ни. При неясни и съмнителни аргументи за ползите от перките в морето…

Личното ми мнение като варненец, човек свързан с морето и народен представител е, че този законопроект трябва да бъде оттеглен. И, ако изобщо бъде върнат за ново разглеждане, е необходимо да премине през много широко обществено обсъждане.

Коментар на Красен Кралев, депутат от Парламентарна група на ГЕРБ-СДС в 49-ото Народно Събрание, зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта и член на Комисията по туризъм