На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда.

Българският военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” плава в пролива на Дрейк на север на връщане към България от българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Той навлезе в пролива в 18:00 – 18:30 часа местно време на 9 февруари, подхождайки западно от остров Сноу (от Южните Шетлендски острови) и покрай няколко айсберга в плитчините около острова.

“Скоростта към настоящия момент, която е допустима за пролива, е от порядъка на 9 – 9.5 възела, като това главно зависи от хидрометеорологичните условия и очакванията на морето. Това е близо до максималната скорост на кораба, която в дадени моменти при добро течение или при спокойно море може да стигне и до 11 възела”, каза командирът на кораба капитан втори ранг Николай Данаилов.

Според него към настоящия момент условията са прекрасни за плаване. “Естествено Дрейк си е най-проклетното място на планетата и очакванията напълно съвпадат с това, което виждаме към този момент”, представя командирът.

“Има доста висока вълна, за щастие с доста голям период от порядъка на 9 – 10 секунди, което не позволява дори при височина на вълната от 4 – 5 метра ние да плаваме спокойно. Вятърът е умерен между 10 до 12 метра в секунда като очакваме тази нощ (на 10 срещу 11 февруари) засилване на вятъра в рамките на до между 15 и 17 метра в секунда, при което очакваме и образуваме ветрова вълна, но за щастие този фронт е за кратко и ще премине бързо и няма да образува допълнителна ветрова вълна, която да затрудни много корабоплаването. Видимостта е понижена постоянно в тази част на годината към края на летния сезон (в южното полукълбо). Напълно се оправдават метеорологичните прогнози по отношение на образуването на гъста мъгла в пролива на Дрейк, така че видимостта е от порядъка на 2 до 3 мили максимум”, каза капитан Данаилов.

По думите му преминаването на Дрейк става за два до три дни най-много в зависимост от метеорологичните условия. “В момента разчитаме, че за около две и половината денонощия ще успеем да прекосим пролива”, каза командирът на българския военен научноизследователски кораб.

Това е четвъртото преминаване на Дрейк от българския кораб “Св. св. Кирил и Методий” след плаванията в две посоки през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през експедицията когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година се оказа помощ на бедстващата яхта с 13 души на борда. Според капитан Данаилов това са малко преминавания, за да има сравнения. “Но бих искал да споделя, че на отиване към Антарктида времето винаги е много благосклонно към нас, това че Антарктида не приема с отворени обятия. Връщайки се винаги има такива малко по-бурни времена, които изглеждат за този личен състав да изпадат в състояние да си мислите, че леденият континент наистина не иска да ни пусне от неговата прегръдка. Но ние така или иначе стъпка по стъпка се отдалечаваме от континента като връщането както винаги е една идея по-горещо от всичко”, посочи командирът.

На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водачите на Южния океан помага и третият капитан ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили. На борда има и 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция начело с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 изследователи от Испанското географско дружество начело с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един учен от Великобритания.

Проливът Дрейк е известен с честните бури – едни от най-силните на Земята със западен вятър, който може да достигне над 120 километра в час, заснет с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра вълни и много айсберги. Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните части на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован пролив на Земята с ширина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му достига над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е дадено от британския изследовател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на английския капитан Франсис Дрейк, когото той приписва първо преминаване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско плаване след това на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 г.

Следващата спирка на “Св. св. Кирил и Методий” ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има голяма общност от потомци на българи, изселили се през 20-те години на миналия век.