През миналата година при разкопките са намерени и пет лампи, идеално запазени и датирани към края на V и началото на VI век.

Археолозите в Девня са открили над 800 артефакта и нови подови мозайки при работата си миналото лято. Директорът на Музея на мозайките Иван Сутев уточни, че проучванията продължават в археологическия резерват Марцианопол. По думите му в сектора, където бе разкрита базилика, са намерени и нови подови мозайки. Те са в останки на сграда, близо до храма, за която обаче все още не е изяснено дали е била обществена или е принадлежала на богат римски гражданин. Ясно е само, че мозайките са с раннохристиянска тематика, предаде БТА. 

През миналата година са реставрирани и бронзовите съдове, открити още през 90-те години в зидана тухлена гробница, датирана към края на II - началото на III век. Те ще бъдат сложени в специална витрина в музея. Бронзовите съдове са както ритуални, така и свързани с личността на погребания, обясни Сутев. Изработката им е изящна, с богата украса. Находката включва съд за извършване на преливания, използван в ритуални жертвоприношения за боговете, както и ойнохое с устие като трилистник. Редом с тях е намерен и обикновен кухненски тиган. Всичко това кара археолозите да предполагат, че в гробницата може би е положен римлянин, гражданин на Марцианопол, който обаче е имал по-особени функции. Твърде възможно е човекът да е бил римски войник, който се е занимавал и с приготвянето на храната, може обаче да е бил и жрец, посочи Сутев.

Редом със съдовете в специалната витрина ще бъдат експонирани и по-дребни предмети. Сред тях има втулки от сгъваемо магистратско столче, които са направени под формата на глави на лъв и мечка. Отливани са в каменни поти, обясни той. Посетителите ще могат да видят и откритата в гробницата сребърна фибула, както и пулове за игра.

При разкопките през 2023 година в района около базиликата са намерени глинени съдове, които вече са реставрирани, разказа още директорът на музея. Сред тях са изящно кратеровидно гърне за течности, както и мортарий (съд за осветяване на вода). Те са се намирали в сградата с подовите мозайки. Пак по нейния под са открити и разпръснати монети от времето на император Теодосий II, припомни Сутев. Те са сечени от името на владетеля, неговата съпруга и първия му братовчед, император на Западната римска империя Валентиниан III.  

През 447 година Марционопол е превзет и разрушен от хуните на Атила, които прегазват целия Балкански полуостров, но не успяват на превземат Константинопол. Това е фиксирано от 20-те златни монети, които са били разпръснати по пода на проучваната сграда. От едната страна на монетите е ликът на Тедосий II, от другата - на богинята-закрилница на Константинопол. Сред откритите при разкопките в Марцианопол монети има и такива от основаването на града през II век. Последните са датирани към VI век, от времето на император Юстиниан. 

През миналата година при разкопките са намерени и пет лампи, идеално запазени и датирани към края на V и началото на VI век. Те ще бъдат изложени заедно с другите находки, без значение, че са от друго време, посочи Сутев и подчерта, че те категорично са правени от местни майстори, чийто стил е определен като марцианополски.

Освен столица на провинция Долна Мизия, Марцианопол три години е бил главен град на цялата Източна империя, припомни историкът. През IV век - от 366 до 369 година, тук е била резиденцията на император Валент. От Марцианопол той управлява заедно с част от Константинополския сенат, издава декрети, пише официалната си кореспонденция. Причината императорът да стои в града са готските войни, обясни Сутев. Племената нахлуват от север и Валент води военните действия, както и преговорите с варварите. Малко по-късно той загива край Адрианопол и е един от малкото императори, които намират смъртта си в бой, а не от отрова или нож в гърба, допълни специалистът. Според него това е и една от големите разлики между Западната и Източната империя - на Запад загиват само генерали, а тук - императори. Първият такъв случай е с Траян Деций, който умира през 251 година в битка край Абритус (днешен Разград).