Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои райони го наричат още Нов Ден, Млада година, Млад месец, Полаз или Полазовден.

На 20 декември честваме Свети Игнатий. Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5).

Св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.

Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Рождество Христово. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои райони го наричат още Нов Ден, Млада година, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Денят е наситен с много поверия и традиции, които имат своята символика в народните вярвания.

На този ден не се дава нищо на заем. Не се излиза без пари в джоба, не се пере, не се вари боб, не се плете и шие.

В много краища на България на този ден се правят кравайчета и се раздават. Пече се и обреден хляб.

Най-важният символ  на Игнажден носи първият човек, прекрачил прага на къщата. От това кой ще влезе пръв на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "полазникът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Полазникът идва с дрян или пръчка в ръка, поздравявайки стопаните: “Да ви е честита младата година!”. След това разравя с пръчка добре огнището, за да излязат искри и изрича: “Колко искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!”. После поръсва с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. Никой не бива да влиза у дома с празни ръце и не бива да изнася нещо, най-вече сол, за да не се разпилява богатството на семейството. Не се дава нищо назаем.  Всички трябва да имат парички по джобовете, за да е пълна и богата следващата година.

Сутрин се става рано и се почистват комините от сажди и паяжини. Саждите се хвърлят в двора или на кръстопът, за да няма бълхи през лятото. * През деня всички работят усърдно и почистват цялата къща. Метлата, с която е метено, се изхвърля заедно с боклука.

Ако на Игнажден вали сняг, годината ще е плодородна. Ако е слънчево и топло - ще има суша. Облачно ли е - реколтата ще е добра.

На който се падне най-голямото парче от питката, той ще е най-късметлия през годината. Домакинята нарича и по един-два ореха за всеки член от семейството и ги пази до Бъдни вечер, когато ги разчупва и тяхната цялост и здравина се гадае за здраве.

Момите посипват дръвника с ечемик, после събират зърната заедно с треските и ги преброяват: ако са четен брой, им предстои скорошна женитба. После слагат зърната под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Бабите теглят децата за ушите, за да растат по-бързо и ги сурвакат за здраве, докато спят.

Жените оставят вретената и хурките пълни, в противен случай ще се измътват запъртъци от кокошите яйца.

Кокошките се заграждат с червен пояс или въже и се захранват с варена царевица, за да не се пилеят извън къщи.

В обора се хвърлят кестени, за да скачат агънцата като тях.

Имен ден празнуват Игнат, Игнатий, Искрен, Пламен, Огнян.