Авторът благодари за съдействието при издаването на книгата на издателя Петър Тодоров, който първи го е насочил към тематиката още преди години.

В двора на Археологическия музей във Варна бе представена книгата на Александър Минчев „Одесос през Късната античност IV - VII в.“, съобщи БТА. Тя е третата от поредица, написана от археолога, за старото селище. Първата е от 2003 г. и е за елинистическата епоха - края на IV век пр. Хр. до началото на I век от н.e., втората излезе преди две години и е за римския Одесос от I до III век. 

Авторът съобщи на премиерата, че ще има и четвърта книга, която ще завърши цикъла за историята на града. Тя ще бъде посветена на предримския Одесос от основаването му във втората четвърт на VI век до идването на римляните в I век пр. Хр. 

Това е един сериозен труд, дело на дълго обмисляне и много четене, каза за книгата авторът й Александър Минчев и допълни, че се е опитал да събере почти всичката информация за историята и археологията на Одесос от IV - VII в., макар че винаги има данни, които излизат допълнително. Той счита, че това е една малка енциклопедия за Късната античност по тези земи, която се е постарал да е достъпна не само за специалисти, а и за хора, които се интересуват от история.

Сред илюстрациите на изданието освен добре познатите археологически паметници, изложени във Варненския музей, има и други, като някои се намират извън страната. Такъв е накитът, който украсява корицата. Той е намерен в гроб в Одесос, но е изнесен в Германия още в началото на ХХ век и понастоящем е изложен в Кьолн. В региона са намерени само три такива украшения, които са характерни за хуните и са носени на ушите, каза Минчев.

В книгата може да се види развитието на града до отпадането на Северна България от границите на ранна Византия поради нападенията на авари и славяни. Селището е изоставено от своите жители заради постоянната опасност и невъзможността на централната власт в Константинопол да отбранява района на днешна Северна България и границата на империята се изтегля по билото на Хемус, посочи авторът. След това вече обезлюдената територия е окончателно напусната и до идването на славяни и прабългари към VIII век е едно празно пространство. 

През периода, разгледан в книгата, Одесос се издига като един от най-големите раннохристиянски центрове на Балканите, което сочат откритите в града и околностите му над 20 църкви с богати мраморни украси, някои от които манастири, съобщи Минчев. Исторически извори от епохата доказват, че от началото на V век градът е епископски център, а по времето на Юстиниян става и архиепископия, която обхваща почти цяла днешна Северна България. Същият император прави Одесос столица на административна област, която трябва да поддържа армията по река Дунав, и включва провинциите Втора Мизия, Скития и Кария в Мала Азия, както и редица острови в Егейско море, включително Кипър. Те не са били засегнати от обезлюдяването, причинено от варварските нападения на полуострова от готи, хуни, авари, славяни, кутригури, уточни авторът. Целта на административното решение на Юстиниян е да се насочат ресурси от Кария през Одесос към крепостите и гарнизоните по река Дунав, за да се снабдява армията. Това според Минчев е последният върхов момент в живота на града през Късната античност, след който идва постепенният му упадък заедно с всички балкански провинции до началото на VII век. 

Авторът благодари за съдействието при издаването на книгата на издателя Петър Тодоров, който първи го е насочил към тематиката още преди години. На младите си колеги от музея, които присъстваха на премиерата, той пожела да намерят и други ценни находки като накита от корицата на книгата. По думите му съдържанието на неговия труд е дело както на предшествениците му, така и на колегите му, без чиито разкопки, проучвания и статии, е нямало да има материал за описване. 

Много се радваме, че Александър Минчев издаде в този прекрасен вид своя труд, отбеляза археоложката Мария Войкова, която представи изданието пред публиката. Тя посочи, че авторът е с 53-годишен опит и е човекът, който има най-обширна и задълбочена представа за Одесос през Късната античност. „Заслужава възхищение, че не се отказа да сумира цялата информация, която е натрупал, и да я изрази на страници“, каза още тя и изрази увереност, че книгата ще се утвърди като помагало за студенти и за читатели, изкушени от тематиката, както и като база за надграждане, защото разкопките в Одесос ще продължат и авторите на нови наблюдения ще имат вече натрупаните впечатления на Минчев.