Премиерната прожекция на филма „Да бъдеш Христо Пимпирев“ е тази вечер от 19 ч. в кино „Одеон“ в столицата.

Планирано е българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ да отплава от Варна за Антарктида в първите дни на ноември, за да участва в предстоящата 32-ра българска полярна експедиция на Ледения континент. Очаква се корабът ни след 45 дни да достигне до остров Ливингстън и както през миналата година, първата му спирка ще бъде в Картахена, в Испания. Там е и испанският полярен кораб „Есперидес“, който е флагман на полярните изследвания на Испания, каза в интервю за БТА проф. Христо Пимпирев, посветено на предстоящата 32-ра българска антарктическа екпедиция и на премиерата на документалния филм „Да бъдеш Христо Пимпирев“.

Както БТА писа, премиерната прожекция на филма „Да бъдеш Христо Пимпирев“ е тази вечер от 19 ч. в кино „Одеон“ в столицата.

„След това българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще пресече Атлантическия океан, без спиране, това е около двайсетина дни, и след това може би ще спре в най-южното пристанище на Бразилия – Рио Гранди до Сул. След това задължително ще спре и в Мар дел Плата, като отново ще имаме подкрепа от аржентинците при преминаването на пролива Дрейк – чрез техен навигатор, защото там са най-бурните води на Земята. Очаква се нашият кораб в средата на декември до достигне до българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, но преди пролива на Дрейк ще спре в Ушуая, което е най-южното пристанище на Аржентина, на Огнена земя. Там на кораба ще се качат строителите и учените ни, както и логистичният екип на българската антарктическа експедиция. Те ще пристигнат със самолет в Ушуая“, обясни проф. Пимпирев.

Той каза, че се очаква в средата на декември българската полярна база на остров Ливингстън да бъде открита за новия сезон. „След това, на различни групи, ще идват учени, които ще се сменят. Ще започне и строителството на научната лаборатория, като ще бъде докарана и една подемна машина „Маниту“, която ще вдига панелите и металните конструкции за строежа. И българската полярна експедиция ще продължи до края на март 2024 г., нашият кораб ще отплава в средата на февруари от Ливингстън към България, но строителите ще останат да си свършат работата“, поясни ръководителят на полярните ни експедиции.

През миналата година при първото си плаване до Антарктида, българският полярен кораб отплава на 27 декември от Варна и се завърна на 2 май

През миналата година първото плаване до Антарктида на българския полярен кораб започна на 27 декември 2022 г. от Варна и той се завърна отново там на 2 май 2023 г., припомни проф. Христо Пимпирев.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов беше единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия й престой на Антарктида. Всички медии можеха да ползват със свободен достъп рубриката „България – Антарктида – корабният дневник на БТА“.

Сега българският кораб ще превози всички материали за научната ни лаборатория – това са металната конструкция и панелите, защото през тази година постройката трябва да бъде затворена. През миналата година бяха завършени основите на лабораторията, а при сегашната ни експедиция сградата трябва да е готова, като ще останат само довършителни работи вътре в нея, каза за БТА проф. Пимпирев.

Проф. д-р Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е учен и полярен изследовател. Основател и председател е на Българския антарктически институт, и е директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител е на 31 национални антарктически експедиции, като предстои и 32-рата ни експедиция. Той е първият българин, който е поставил националния трибагреник на Южния полюс, на 8 януари 2013 г. Автор е на книги, на документални филми, има и над 250 научни публикации.

По какви проекти ще работят сега на Ледения континент антарктиците от полярната ни експедиция?

В рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция ще се изпълняват много научни проекти, като ударението е поставено върху проекти, свързани с глобалните климатични промени, защото това е изключително важна тема за цялото човечество, заяви проф. Христо Пимпирев.

Той обясни, че ще се работи и по проекти за движението на ледниците и за тяхното разтапяне. Ще има и проекти за изследване на геологията, но не само в района на Ливингстън, а ще направим и предварителни проучвания на един съседен, почти недостъпен остров – Смит. Това е най-високият остров на целия Южношетландски архипелаг и на него са работили някои учени и алпинисти, които са покорили най-високия му връх, който е 3000 метра. Поради тази причина, в помощ на геолозите ни, които ще изследват скалите, които са много недостъпни, в експедицията ни ще се включат и двама от най-известните ни български алпинисти. Те са покорителите на Еверест – Кирил Досков и Дойчин Боянов, които ще участват в експедицията ни, за да помагат на българските геолози, каза проф. Пимпирев.

По думите му с полярните ни експедиции показваме, че „България не е една забутана държава в югоизточния край на Европа, а се равнява на всички велики сили в момента“. „Когато великите сили, държавите, са откривали новия свят, например испанците, ние не сме имали държава, а сме били част от османската империя. Сега на Антарктида сме заедно с испанците и с учените от много други държави, които имат полярни бази на Ледения континент. Българският кораб ще мине през Картахена, ще вземе багаж на испанските полярници и не мога да не бъда горд с това“, коментира ръководителят на експедициите ни на Ледения континент.

Във филма „Да бъдеш Христо Пимпирев“ се търси отговор на въпроса: Какво движи един истински учен и откривател да следва своите мечти?

Премиерата на филма е свързана и с представянето на последната ми книга „Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“, която е в съавторство с Иглика Трифонова, обясни за БТА проф. Пимпирев.

Авторите на филма “Да бъдеш Христо Пимпирев“ (2023) успяват да стигнат до непознати и много любопитни истории от детството и юношеството на бъдещия изследовател. Те търсят отговор на въпроса: Какво движи един истински учен и откривател да следва своите мечти?

В мисията зрителят да разбере какво е да бъдеш Христо Пимпирев, помагат негови близки приятели, колеги и антарктици. Филмът допълва и образа му, като баща – с разказите на неговата дъщеря. За първите научни експедиции на българските геолози и за предизвикателствата по пътя към Антарктида – говори самият проф. Пимпирев. Сценарист на филма е журналистката Мария Чернева.

Филмът „Да бъдеш Христо Пимпирев“ е продукция на Българската национална телевизия.

„Във филма има много моменти от моето детство и от миналото ми, които са описани в тази книга. Много архивни кадри, още от началото на антарктическите проучвания, са включени във филма. От тях се вижда как сме започнали нашите антарктически проучвания, практически без финансиране от държавата, както са започнали проучванията на Антарктида век по-рано от държавите, които са покорявали първи Ледения континент. „Сред тях са Великобритания, с Шакълтън и Скот, Норвегия, с Амундсен, и те по същия начин са започнали щурма на своите държави към Антарктида, а сега са уважавани полярни страни, но и България са присъедини към тях с полярните си експедиции“, каза за БТА проф. Христо Пимпирев.

Той отново отбеляза, че предстои 32-рата българска антарктическа експедиция, като припомни, че са започнали с шестима учени. „Ние построихме преди години две сглобяеми бараки, а сега имаме полярен кораб, който тръгва от Варна и достига до Антарктида. За всичко това се разказва във филма, както и за българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, подчерта ученият.

„Филмът надгражда също много от моментите, които са от живота ми и са описани в книгата. Във филма има кадри още от 1987-1988 г., когато беше първата първата експедиция с англичаните и с тогавашния съветски Институт за изследване на Арктика и Антарктика. Тогава бях с камера и от това време е първият ми документален филм, който беше излъчен в предаването „Атлас“ на Българската национална телевизия“, разказа проф. Христо Пимпирев.