Целта на разработката е да засили общественото осведомяване, да допринесе за опазването на морската екосистема и да насърчи отговорното поведение към околната среда, каза ръководителят на проекта от българска страна - проф. Тодор Ганчев от Техническият университет във Варна.

Екологично приложение за т.нар. гражданска наука (citizen science) -  I SEE SEA, представиха във Варна. В него граждани ще могат да подават сигнали за замърсявания, струпване на медузи и други явления, свързани с чистотата и състоянието на морето. То е едно от трите направления в международният проект ILIAD ("Илиада"), който разработва виртуален двойник на Варненския залив като математически модел, цифрова инфраструктура в съчетание с наблюдения в реално време, които да дават точни метеорологични и екологични прогнози.

Целта на разработката е да засили общественото осведомяване, да допринесе за опазването на морската екосистема и да насърчи отговорното поведение към околната среда, каза ръководителят на проекта от българска страна - проф. Тодор Ганчев от Техническият университет във Варна. Проектът ILIAD е финансиран с 19 млн. евро по линия на европейската програма Horizon 2020. В него участват учени и практици от 18 държави с общо 56 организации от 18 държави на 3 континента, като ТУ е най-големият партньор в консорциума, а представителите на ТУ - Варна са единствените представители от България. Концепцията предвижда да бъде създаден цифров двойник на Световния океан, като различните екипи пресъздават различни елементи от нея, които след това да бъдат внедрени навсякъде.

ТУ - Варна работи заедно с екипа на "Пристанищна администрация", за да визуализират как посредством виртуална реалност, изкуствен интелект и технологии могат да се превеждат плавателни съдове в условията на различни метеорологични условия и екологични предизвикателства при навлизане в пристанище. Условията на Варна - едно от пристанищата в света с навигационни предизвикателства - Варненското и Белославско езеро, плавателните канали към тях, множеството кейови места, височината на Аспарухов мост, както и метеоусловията през зимата и пролетта, позволяват обхващането на повече фактори за разработката на дигиталния двойник като прототип, с който технологиите се тестват на практика, посочва проф. Ганчев.

По проекта ILIAD се работи от февруари 2022 г. Той обхваща пет морета и Северния Атлантик. В рамките на целия проект се разработват общо 12 подобни двойника, които да запълнят празнотите в масивите от данни, касаещи корабоплаването и морето по начин, който позволява да се правят прогнози. Всички те ще бъдат обхванати в една световна мрежа.

Най-важният от прототипите е този, който ще служи на трафик диспечерите в Рейдовата кула във Варна. Напредъкът по него е осезаем. Основното при него е да може да се прави автоматично оценяване на риска и така да се подпомогне корабоплаването при неблагоприятни метеорологични условия. За целта ще се разчита освен на математически модели, но и на система от повече от 20 метео станции по морето. Седем от тях са района на залива, езерото и двата плавателни канала.

Вторият протитип е свързан с прилагането на виртуална реалност, също в подкрепа на корабоплаването, но с акцент пилотската дейност в пристанището. При него се използват специални очила, в които е насложена топографията на релефа на залива и целият район с изкуствена реалност, която показва това, което не се вижда, както и очертава с точност бреговата линия, фарватера, шамандурите и буйовете. Това позволява плавателните съдове да се движат и при мъгла, която е често срещана през по-студените месеци на годината. 

Третото направление е именно приложението I SEE SEA, допълва ас. Мирослав Марков.