За да оценим в пълнота важността и значението на вярата в личния, семейния и обществения живот, както и значението на светото Православие за България, ние можем да го направим само тогава, когато се научим да мотивираме своите постъпки и своето поведение с нравствените норми на вярата

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАШЕСТВОТО, БРАТЯ И СЕСТРИ, ЧЕДА НА ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Вестта за Възкресението е била най-напред провъзгласена от очевидците на това събитие – светите апостоли, след което е запечатана от тях на страниците на Свещеното Писание и старателно съхранена в продължение на повече от две хилядолетия в християнската общност, наречена Църква.

Възкресението Христово преминава зад границите на човешкия опит, поради което не може да бъде възприето и усвоено само с разума, както се усвояват събитията от историята. Даже апостолите били смутени, когато чули вестта за празния гроб (Лука 24: 11). Но след това последвали явяванията на Възкръсналия Спасител: пред учениците застанал техният Учител не като призрак, а със Своето собствено Тяло (Мат. 28: 9; Йоан 20: 20, 27). Апостолите Го видели, докоснали се до Него (Лука 24: 36 – 40; Йоан 20: 19 – 29) и приемали храна заедно с Него (Лука 24: 30; Деян. 10: 41). Чрез Възкресението Той се открил за „Син Божий, чрез силата“ (Рим. 1: 4), защото освен Бог, кой може да разкъса веригите на смъртта? Открил се като Господ и Христос (Деян. 2: 36), като Началник и Спасител (Деян. 5: 31), Съдия и Владика над живи и мъртви (Деян. 10: 42; Рим. 14: 9). В това се разкрива дълбокият смисъл на Неговия земен живот: този живот бил явяването на Бога на земята, на Неговата любов, на Неговата благодат (Тит. 2: 11, 3: 4).

Божествеността на Христос, явена в света чрез Възкресението, предава особено, непреходно значение на всичко това, което е учил Господ. Неговите думи, запечатани в апостолските проповеди, всъщност са думите на Самия Бог, казани на човеците заради тяхното спасение. Това означава, че изпълнението на Неговите слова е способно да приведе хората към осъществяването на смисъла на живота – да бъдат щастливи. Учението на Христа Спасителя заключава в себе си конкретни нравствени изисквания, нравствени норми, без които човешкият живот се лишава от своя смисъл, превръща се в нечовешки живот. Забравянето на тези норми хвърля хората в хаоса на всепозволеността, на бездушния егоизъм, а суровостта и жестокостта пораждат лъжливи и нерядко опасни жизнени идеали.

Нравствените евангелски норми не са натрапени на човеците. Те са словесен израз на нравствения закон, който Бог е вложил в природата на човека и за който всеки един от нас свиделства чрез гласа на собствената си съвест. Това заложено от Бога нравствено начало у човека помага на хората да различат добро от зло и да извършват добри и праведни дела, даже тогава, когато не знаят евангелските заповеди (Рим. 2: 14 – 15). Същевременно значението на Евангелието е в това, че то подчертава непреходното значение на нравствените норми за достигане целите на човешкия живот и напомня за нравствеността, когато гласът на съвестта е заглушен от греха и не е способен да свидетелства за доброто и злото (1 Тим. 4: 2). Евангелието ни учи да мотивираме своите постъпки чрез нравствените норми на християнството и да прилагаме тези норми към конкретни жизнени ситуации. Именно така се осъществява практическата връзка между вярата и живота, християнските убеждения и постъпките, които ние извършваме.

В последните години все повече човеци смятат себе си за православни, посещават храмовете, отбелязват църковните празници и се стараят да спазват поста. Това радостно явление е закономерно, собствено, то е отговор на множеството трагедии, на безверието и бездуховността.

И сега, когато вярата става достояние на значителна част от нашия народ, е много важно да се стигне до осъзнатата необходимост за тясната взаимовръзка между вярата и живота. Вярата не е само традиции и обичаи, но реалният духовен опит, вярата е убеждение и съответстващият на тези убеждения начин на живот. За да оценим в пълнота важността и значението на вярата в личния, семейния и обществения живот, както и значението на светото Православие за България, ние можем да го направим само тогава, когато се научим да мотивираме своите постъпки и своето поведение с нравствените норми на вярата.

Възкръсналият Христос е действително път и истина и живот (Йоан 14: 6), но осъзнаването на това е възможно само чрез живия опит на вярата. Никакви умозаключения и никаква теория не са способни да убедят в това хората, особено ако техният начин на живот изключва Христос и игнорира донесеното от Него слово.

Днес мнозина се питат: какво да правят, къде да отидат, кого да слушат, в кого да вярват, на какво да се надяват, защото в голям смут са човешките души. В Църквата има един отговор: няма друг път освен пътя на вярата и този път не е отбелязан в политически програми и икономически предписания. Църквата не предлага и по своята природа не трябва да предлага съвети за общото устройство на стопанския и политически живот на страната. Тя провъзгласява истини, способни да въздигнат и обогатят човека духовно, да го направят духовно бдителен. Именно от тази бдителност и от тази зоркост се нуждае днес съвременният човек, който е смущаван и изкушаван от мнозина, които се стремят към власт и могъщество. Здравото и непомрачено нравствено чувство помага да отличим доброто от злото, да отделим пшеницата от плевелите. Това чувство съдейства за формирането на религиозно, национално и културно самосъзнание на народа, прави народа способен да предпази собствената си страна от по-големи сътресения и го вдъхновява за духовно възраждане на Отечеството си и за преобразяване на живота си.

С дълбока мъка в душите си ние чувстваме трагизма на нашата съвременност! Отново загърмяха оръжията в близост до нашето Отечество, поведоха се военни сражения между православни човеци, загинаха много невинни хора. Това е достатъчно основание да кажем, че войната е най-голямото зло за човечеството. Тя носи разрушения, скръб, болка, страдания и преждевременна смърт. В тези моменти на изпитания най-пълно стигаме до осъзнаването, че светата Църква трябва да покаже своята любов към човека, за когото Господ Иисус Христос проля Своята Кръв, умря и възкръсна. Ние знаем думите на нашия Спасител: „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15: 13). Любовта си Той доказа със Своята изкупителна жертва. Наш дълг е да покажем любовта си, като браним живота на човеците, и то искрено, дълбоко убедено и дръзновено.

На вас, възлюбени в Господа чеда на Варненската и Великопреславска епархия, от все сърце молитстваме да бъдете усърдни във вашия духовен подвиг, та като добри християни да изпълнявате своя църковен и граждански дълг. Пребъдвайки в светостта на Православната църква, вие ще се издигате духовно все по-високо и ще привлечете върху себе си благоволението и милостите на Небесния ни Отец. Една от най-големите Негови милости е мирът, при който и цялото останало обществено и църковно строителство се урежда благополучно. Нека да се молим Богу с думите на великия пророк Исаия: „Господи! Ти ни даруваш мир, защото и всички наши дела Ти уреждаш за нас“ (Ис. 26: 12).

Нека Божията сила, която се яви в света чрез Възкресението на Спасителя, да умножи нашите сили, за да можем с разум, воля и сърце, просветени от вярата, да намерим пътя на живота. Всички вас, скъпи братя и сестри, поздравяваме с празника на спасителната Пасха Христова!

ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ ХРИСТОС!