Христина Джурова: Театърът ми дава всичко, което реалният живот не успява и ми отнема някои неща от реалния живот... парадокс

Варна Лайф

15-02-2022, 18:16

Автор:

Полина Петрова

Всичко от Автора

Мечтая да съхраня детското вълнение в себе си, мечтая за предизвикателства, за смислени текстове, за смислени идеи, за вдъхновяващи срещи с талантливи и добри хора, мечтая изкуството винаги да е част от мен и аз част от него, признава талантливата актриса, номинирана за ИКАР

Христина Джурова е една от най-впечатляващите млади актриси, които изгряха на сцената и малкия екран през последните години. Родена е на 11 февруари 1996 година. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорство за драматичен театър", при проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 година. Още като студентка е поканена да участва в представлението на своя преподавател за „Театър 199“ - "Семеен съвет", за което е отличена с награда „Златен Кукерикон“ 2019 за Млада надежда. Проф. д-р Атанас Атанасов я избира за участие и в постановката си за Варненския драматичен театър - „Любовникът от Занзибар”. След това получава покана да стане част от трупата на ДТ "Стоян Бъчваров". С нея прави най-запомнящите си роли до момента - "Констанце" в "Амадеус" на режисьора Стайко Мурджев, Мария в "Тютюн" на Бина Харалампиева, Адела в "Кървава сватба" на Стоян Радев Ге.К. Специално за читателите на varnautre.bg Христина Джурова разкри, че с вълнение очаква премиерата на най-новия спектакъл на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - „Дамата с камелиите” с режисьор Маргарита Мачева, в който тя влиза в ролята на Маргьорит Готие.

- Христина, преди броени дни станаха ясни тазгодишните номинации за награди ИКАР. Какво означава за Вас номинацията за поддържаща женска роля за Констанце в „Амадеус“?

- Признание... Дава увереност в тази професия с ежедневни съмнения... Но най-вече го приемам като номинация за целия екип на това представление. Защото това е идеята и смисъла на театъра- екипната работа. И няма как аз да си свърша добре работата, ако нямам прекрасни партньори като Стоян Радев Ге.К., Ненчо Костов и цялата трупа на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. И не на последно място, разбира се, режисьор като Стайко Мурджев, който ми се довери, че мога да се справя с тази роля и ме водеше по пътя към Констанце. Благодарна съм, че имах късмета този процес да ми се случи.

Христина Джурова и Ненчо Костов в "Амадеус". Снимка: Иван Дончев

- Предизвикателство ли беше тази роля?

- Да! И продължава да бъде. Но това е прекрасно. Да усещаш всеки път, че има още за търсене, за надграждане...

Диана Димитрова като Ирина и Христина Джурова като Мария в "Тютюн". Снимка: Росен Донев

- Запомнящо се е и участието Ви в "Тютюн" на Бина Харалампиева в ролята на Мария, отново спектакъл на Варненския театър. Какво е за една млада актриса да се включи в сценичната версия на подобно класическо произведение?

- Беше ми много любопитно как този емблематичен български роман ще оживее за първи път на сцена. И мисля, че успяхме да създадем едно много вълнуващо представление. А ролята на Мария ми е любима. Тя е най-крехкото създание в света на „Тютюн”, както самата тя се изразява: „Този свят няма никакво въображение”!

- Участвате и в най-новата постановка на Варненския театър - "Кървава сватба". Разкажете малко повече за тази роля, трудно ли беше да работите по творба на Лорка?

- Поредният смислен процес, който имах щастието да ми се случи. Нямах търпение да работя със Стоян Радев Ге.К. като режисьор. Колегите ми казваха, че той винаги работи с много любов. И така си беше... Много любов, много поезия, много красота, много интимно и съкровено, много наше... Имам един любим цитат от "Кървава сватба" - "Когато нещо проникне в сърцето, с нищо не можеш го изтръгна"!

Снимка: Пейо Пеев

- Радвате зрителите и от малкия екран с участието си в сериала "Аз и моите жени". Как се случи включването Ви в този проект?

- С кастинг, разбира се... И с това, че в „Братя” вече бях работила с режисьорката на „Аз и моите жени”- Боя Харизанова. Това, че познавах екипа, ми даде спокойствие по време на снимки, от което имах нужда.

- Каква за Вас като актриса е разликата при участие в театрални и телевизионни проекти и коя е сферата в която искате да се развивате?

- Разликата е в средствата и в процеса. Но общото е стремежът всичко да ти се случва тук и сега. Да търсиш истината, за да може и зрителят да я види... Имам много какво да уча. Надявам се да имам възможността да снимам и да разбирам повече за света на киното. Голямата ми любов е театърът. Всяко изиграно представление е различно от предходното и от следващото. Ражда се един уникален и специален живот, който само тази вечер преживяваме актьорите и публиката. До следващата вечер, когато енергийният сблъсък ще е друг. И го чакаш като малко дете, защото със сигурност ще бъдеш изненадан...

Снимка: Пейо Пеев

- Тривиален въпрос - има ли роля, за която мечтаете?

- Не мечтая за роли. Мечтая за вдъхновяващи процеси, за вдъхновяващи срещи с талантливи и добри хора. Мечтая да мога да съхраня детското вълнение в себе си. Мечтая за предизвикателства, за смислени текстове, за смислени идеи. Мечтая изкуството винаги да е част от мен и аз част от него!

Снимка: Ангел Жечев

- Спомняте ли си първото си появяване на сцената? Коя беше ролята и какво чувство изпитахте?

- Бях дете. Помня, че усещането беше - Алиса попада в страната на чудесата и там много й харесва...

- Има ли го все още вълнението при всяко появяване на сцената и притеснява ли Ви рутината?

- Има го, Слава Богу! Дано не го загубя никога. Най-сладкото е този сценичен адреналин, който те кара да забравиш всичко битово и да полетиш нанякъде. А рутината винаги се появява, за съжаление. От нас зависи да я счупим и се старая да го правя!

- Кой Ви откри за голямата сцена? Винаги ли сте мечтала да станете актриса?

- Пеех, танцувах, свирех на саксофон. НАТФИЗ беше естественото продължение на пътя ми. Никой не ме е откривал, аз сама пожелах да вляза в този свят. Но човекът, който ми подаде ръка, е проф.Атанас Атанасов. Винаги ще съм му благодарна, че е видял нещо в мен, че е повярвал, че бих могла да стана актриса и че ми даде шанса да се развивам.

- Родена сте в Пловдив, как попаднахте във Варненския театър? Какво ви харесва във Варна?

- Попаднах във Варна веднага след като завърших НАТФИЗ, за да участвам в мюзикъла „Чикаго” на режисьора Борис Панкин. И на репетициите срещнах любовта... По-късно проф. Атанас Атанасов ме покани в представлението „Любовникът от Занзибар” под неговата режисура и малко по-късно ме поканиха да стана част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” - прекрасен театър с прекрасни хора и професионалисти. Благодаря им! Щастлива съм тук, даже много...

Снимка: Асен Николов

- Заедно с Вашата половинка Нейчо Петров участвате и в мюзикъла "Цар Лъв". Трудно ли е съжителството между две артистични личности. Давате ли си понякога съвети за сценичните изяви?

- Напротив. Лесно е, защото душите ни се разбират. Помагаме си много в професионално отношение и не само, разбира се... Той ми помага с пеенето, помага ми с кастинги, когато трябва да заснема селфтейп примерно, подава ми текст, когато имам за учене. Гледа всичко, в което участвам и винаги споделя мнението си. Съответно и аз на него му помагам.

- Почитателите на Нейчо знаят, че обича да рисува, Вие имате ли интерес към различните форми на изкуството?

- Всичко, свързано с музиката и всичко,свързано с изразните средства на тялото, ми е много любопитно и ми доставя удоволствие. И да правя сладкиши, което си е изкуство в крайна сметка, нали? (смее се)...

- Какво Ви дава и какво Ви отнема работата в театъра?

- Дава ми всичко, което реалният живот не успява и ми отнема някои неща от реалния живот. Парадокс...

 Снимка: Пейо Пеев

- Кои са най-ценните уроци, които получихте в професията си до момента?

- Професията ме научи, че за увереността си само ти можеш да се погрижиш. Никой не е длъжен да ти напомня защо се занимаваш с това и защо трябва да продължиш. Научих се, че тази професия иска характер - дисциплина, любопитство, смелост, издръжливост, отговорност и да не се отпускаш, да не спираш да търсиш и да се развиваш...

- Коя от ролите, които сте изиграла се доближава най-много до Вас като човек?

- Нямам идея... Може би това хората, които ме познават могат да преценят най-добре. С всички роли, които съм изиграла до момента, имам нещо общо. Иначе нямаше да дойдат при мен.

Снимка: Кристина Ликова

- Каква е Христина извън сцената?

- Този въпрос също трябва да се зададе на хората, които ме познават. Много ми е трудно да кажа каква съм. Всеки ден съм различна, пък и съм само на 26 (смее се)...

Снимка: Ангел Жечев

- Кои са новите проекти, с които ще зарадвате почитателите си в най-скоро време?

- Предстои още един мнооого вълнуващ за мен проект. Изобщо аз съм голяма късметлийка. Благодаря, съдба! На 28-и март в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде премиерата на „Дамата с камелиите” с режисьор Маргарита Мачева. Ролята на Маргьорит Готие не съм я мечтала, но когато дойде при мен, осъзнах, че е трябвало да я мечтая. Изключителен роман, изключително сложен и магнетичен персонаж. Трудно е много, но е истински подарък! Нямам търпение да оживее на сцената тази толкова красива и непреходна история.

Ходете на театър, хубаво е!



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"