Съвременните будители са онези хора, които ни мотивират всеки ден да бъдем по-добри от вчера, убедена е младата преподавателка в ДГ „Мечтатели“, която беше отличена от Община Варна за мотивиран старт в професията

Далия Тарек Хамуд е един от 15-те млади учители, които през тази година бяха отличени за добрия си старт в професията. Родена е на 7 февруари 1995 година. Завършила е бакалавърска степен по Предучилищна и начална училищна педагогика в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" през 2018-а. През 2020-а става магистър по логопедия.

За обичаната професия, за отдадеността на децата, с които работи и за мечтите по пътя... Разговаряме с Далия в Деня на народните будители...

- Далия, какво означава за теб наградата за мотивиран старт в професията, която ти като млад учител получи от община Варна?

- В навечерието на Деня на народните будители - този светъл празник за България, да получа отличие е чест и истинска радост за мен. Всеки учител би се гордял да чуе, че неговото дело е признато от хората, а още повече да бъде почетен с награда. Не е тайна, че обожавам родният си град и това, че именно община Варна ми връчва наградата за млад учител е голяма гордост за мен и семейството ми.

- Кои според теб са съвременните будители?

- Смятам, че съвременните будители са всички онези хора, които успяват да събудят у теб жажда за знание и пълноценен живот. Будител е учителят, който се старае да предаде знанията си на децата, будител е и родителят, който възпитава и дава добър пример на своето дете, будители са и хората, които те мотивират всеки ден да си по-добър от вчера.

- Как се стигна до твоята номинация за наградата?

- Главна заслуга за това имат директорът и колегите ми от градината, в която работя, тъй като предложението беше тяхна идея. Написах мотивационно писмо, с което исках да покажа какво е значението на учителската професия за мен. Признателна съм на всички, които допринесоха за моето развитие като учител.

- Доколко важно е за един млад учител да срещне подкрепата на ръководството и колегите от учебното заведение, в което работи?

- Това за мен е изключително важно, тъй като без тях едва ли щях да стигна до тук. Да срещнеш подкрепа на работното място не толкова лесно, затова съм благодарна, че съм точно в този колектив.

- Решаващо ли е за един учител да срещне и добро отношение от родителите на децата, с които работи?

- Определено доброто отношение от родителите допринася много и за самия учител и за неговото развитие. Аз смятам, че всички трябва да се отнасяме добре един с друг, нали точно на това учим нашите деца!

- Как се насочи към учителската професия?

- Това е много интересен въпрос... Всъщност винаги съм знаела, че ще бъда учител. Като малка много обичах да влизам в ролята на учител, разбира се в последствие имах и други идеи за професионалното си развитие, дори мечтаех и почти бях решила да стана психолог. Спомням си деня, в който отидох да кандидатствам, пътувах към университет във Варна с ясната цел да запиша психология, но си казах: “Не, отивам в Шумен, ще стана учител!”. Благодаря на преподавателите от Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, че ми помогнаха да сбъдна детската си мечта.

- Спомняш ли си първия си ден в детска градина “Мечтатели”?

- Помня този ден, сякаш беше вчера. Тогава „Мечтатели“ се намираше в две къщички в Морската градина, влизайки там се почувствах като у дома си, първото ми впечатление беше много добро. „Мечтатели“ е едно голямо семейство.

- Миналата година изпрати и първия си випуск от детската градина, какво беше чувството да се разделиш с децата, с които сте били заедно четири години?

- Изпитах смесени чувства - едновременно тъга, защото много обикнах тези деца, същевременно радост и гордост, че имах възможността да бъда техен учител. Децата от първия ми випуск винаги ще останат специални за мен, заедно с тях се учих и израснах и аз.

- Как посрещна новата си група в началото на миналата учебна година?

- Мисля, че се чувствах точно като тях... Заедно поехме по пътя на едно непознато приключение, не знаех как ще ме приемат, не знаех дали ще мога да се справя с това да бъда учител на нова група. За мое щастие всичко се случи точно така, както трябваше, в момента се радвам на една много послушна и спокойна група.

- Чувстваш ли се по-сигурна и уверена в професията с изминаването на годините?

-  Определено се чувствам много по-уверена от преди. Много по-сигурна в себе си, вече знам, че мога да се справя с много повече неща, отколкото предполагах в началото.

- Вярна ли е максимата, че човек не спира да се учи през целия си живот? Ти коя част от професионалните си умения би искала да надградиш?

- Абсолютно вярна е тази максима, аз смятам, че винаги има на какво още да се научим. Няма човек, който да знае и може всичко. Лично аз мисля, че мога да се науча от всичко и всеки около мен, всеки ден се уча на нещо красиво и истинско от децата. Много са нещата, които искам да надградя професионално, но най-вече това да бъда още по-търпелива, да не забравям, че те са деца и им е трудно да контролират емоциите си.

- Кои са най-хубавите моменти, които професията ти донесе до сега?

- Моментите, в които децата идвайки на градина тичат да ме прегърнат, радвайки се да ме видят. Моментите, в които виждам, че децата усвояват новите знания, когато виждам, че са грижовни и толерантни един към друг.

- А трудностите, с които те сблъска?

- Като във всяка една професия и учителската си има своите трудности. Може би едно от най-трудните неща, с които продължавам да се сблъсквам е различието в характера и темперамента на децата.

- Ако имаш възможност да се върнеш назад в живота си, би ли поела по същия път?

- Имало е моменти, в които съм си мислила какво ли би било, ако не бях учител, когато ми е било много трудно и съм смятала, че няма да се справя. Аз съм човек, който не вярва в случайности, така че знам – не случайно съм учител и не, не бих поела по друг път, ако имах тази възможност.

- Какво ти дава и какво ти отнема работата като учител?

- Дава ми възможността да мога да се поставям на мястото на хората, което е едно много важно качество. Дава ми вдъхновение, показва ми, че никога не трябва да спирам да мечтая. Като всяко едно начинание, и тази професия си има своите минуси, но мисля, че децата успяват да направят така, че тези минуси да изгубят значението си.

- Какво мислят приятелите и близките ти за твоята професия?

- Всички ме подкрепят и се гордеят с професията, която съм избрала.           

- Каква беше ти като дете и откриваш ли понякога себе си в децата, с които работиш? Успяваш ли да се поставиш на тяхно място?

- Аз бях много кротко и тихо дете, но с ясна представа какво точно искам от живота. Мисля, че е неизбежно възрастните да виждат понякога себе си в децата около тях, та и аз често виждам себе си в децата. Дали успявам да се поставя на тяхно място - честно казано, опитвам се, но знам, че не винаги успявам, това е едно от нещата, които искам да подобря.

- Как успяваш да намериш баланса едновременно да си мила и грижовна с децата, но и строга и решителна, когато се налага?

- Това е един много труден въпрос, защото не знам как да отговоря. Предполагам, че просто ми се получава. Никога не съм се замисляла как едновременно ги обичам, обгрижвам и им се радвам, но и съм строга с тях, когато е нужно. Смятам, че ако един човек го е грижа за теб, то той понякога ще бъде строг, неизбежно е.

- Кое е най-важното нещо, на което искаш да научиш децата?

- Искам да ги науча да бъдат толерантни един към друг, да приемат различията у хората, друго изключително важно качество, на което искам да ги науча е отговорността. Старая се да им показвам ежедневно, че трябва да бъдем любезни един с друг и не, за да получим нещо в замяна, а защото така светът е по-хубав.

- А кои са най-ценните уроци, които ти самата получаваш от  тях?

- Най-ценния урок, който научих от децата е, че прошката лекува всичко.

- Смяташ ли, че учителската професия възвръща авторитета си сред обществото у нас?

- Смятам, че всеки учител сам трябва да заслужи уважението на хората. Преди години мислех, че това е професия, която сама по себе си заслужава признание, но ми беше казано, че аз сама трябва да го заслужа и разбрах, че е така. Вярвам, че хората уважават всичко истинско, което срещат в живота си.

- Освен  диплома за учител ти притежаваш и магистърска степен по логопедия. Защо се насочи към тази трудна специалност? Помага ли ти при работата с малките деца?

- Да, така е завърших магистратура – Логопедия. И за това мое решение, голяма роля изиграха децата от първия ми випуск. Реших, че искам да съм пълноценен учител, който да може да помогне на всички деца в групата, без значение от различията. Логопедията е наистина много трудна специалност, която има много голям обхват, но определено е нещо, което смятам да развивам, колкото и усилия да ми коства, защото е много голям плюс в моята професия.

- За какво мечтаеш от тук нататък?

- Мечтая да продължавам да се развивам - личностно и професионално. Мечтая децата да гледат на мен като човек, който им дава добър пример. Мечтая за това всички ние да бъдем по-толерантни и добри един към друг.