Яна Маринова е театрална и киноактриса и продуцент. Печели титлата Мисис България през 2004-а. Участва също в телевизионните сериали “Хотел България”, “Стъклен дом”, “Фамилията” и други. През последните две години филмите, в които тя участва не само като актьор, но и като сценарист и продуцент – “Привличане” и “Диви и щастливи” се превърнаха в касови хитове по кината. “Изборът на Марта” и “Любовни писма” са двата спектакъла, с които можем да я видим на сцената на варненския драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Режисьор е Георги Михалков, а актуалните представления са на 2 и 3 септември, от 20 часа. Аз съм влюбена в тези две постановки, но публиката има последната дума и аз съм готова да чуя какво мислят зрителите, каза в специално интервю за Varnautre.bg прекрасната актриса.

– Яна, предстоят ви две поредни вълнуващи срещи с варненската публика, на 2 и 3 септември, със спектаклите “Изборът на Марта” и “Любовни писма”. Защо решихте да участвате в тези проекти?

– О, това е въпрос, който ме връща две години назад. Тогава се случи нещо, което доста време чаках. Аз обичам театъра, но съм много внимателна и критична при избора си на роли. Не съм от актьорите, които задължително искат да изиграят Медея или Лейди Макбет. Винаги съм искала чрез театъра да мога да говоря за проблемите, които ме вълнуват реално в живота. За мен това е основната сила на театъра – да можеш да излееш емоцията си на сцената, да кажеш всичко, което те тревожи, да представиш нещата, които те вълнуват, докато преминаваш през различните периоди от живота си. Благодарение на варненския театър аз получих тази възможност с тези два спектакъла – “Изборът на Марта” и “Любовни писма”. Искам да благодаря специално на директорката на Театрално музикалния продуцентски център Даниела Димова, която влага толкова много за това той да бъде с интересна програма. Искам да благодаря и на режисьора Георги Михалков. 10 години чаках тази среща. Случваше ми се много пъти да отказвам постановки, после да се прибирам вкъщи и да се чувствам много зле, да се съмнявам дали съм направила правилния избор, да се питам дали отново ще ме поканят да играя в спектакъл. Така минаха една година, втора, десет, докато не срещнах човек, който наистина усеща това, което мен ме интересува и с когото гледаме в една посока.

Кастингът за “Изборът на Марта” беше в една съботна сутрин на 2018-а година. Аз тъкмо бях приключила с турнето за премиерата на филма “Привличане”, в който за първи път освен, че играех, но бях и продуцент и съсценарист, заедно с Борислав Захариев. Последната премиера беше в Пловдив, ние обикаляхме всички градове, както и сега с “Диви и щастливи”. Представянето беше в петък вечер в Пловдив, пътувах цяла нощ и буквално бях спала 2-3 часа и се явих на кастинг на следващата сутрин във варненския театър. Когато след това пътувах към София и ми се обадиха да ми кажат, че съм одобрена, си спомням много добре усещането… Отново бях така на магистралата, както сега, докато си говорим, но пътувах в обратната посока, сега идвам към Варна, а тогава се прибирах след кастинга, отново бързах за работа в София. Спомням си този момент, в който буквално ми омекнаха коленете. Толкова ми хареса този текст, точно това исках – да работя с текст, който да ми импонира, да усещам ролята. Докато четях текста, аз вече си представях моята роля.

След това, когато Жоро Михалков ми предложи да направим “Любовни писма”, първата ми реакция беше – Дааа, веднага, кога започваме… И той тогава със смях ме попита, чакай, не искаш ли да видиш текста първо. Просто го попитах на теб харесва ли ти, той отговори да много, и аз му казах, значи и на мен ще ми хареса. След първата постановка, която бях направила с него, вече не се съмнявах в избора му. Когато си говорихме с Жоро, кой да е моят партньор в “Любовни писма”, ей така просто изникна името на Свежен Младенов. Когато се замислих, ние от 15 години не бяхме играли заедно. Той ми беше първият сценичен партньор в един сериал, “Хотел България”. След толкова години ние запазихме много силно приятелство. Може един път в годината да се чуем, но е точно като размяната на писма – все едно продължаваме разговора от там, където сме го спрели предишния път. Няма ги тези – о как си, какво е времето. Винаги директно сме подхващали тема, която влиза в сърцето. И досега сме така. Когато го видя, знам че мога да му кажа нещата, които най-силно ме вълнуват, без изобщо да се налага да спазвам някаква дистанция.

Има и нов проект на хоризонта, но все още не искам да говоря за него…

– С Варненския театър ли е свързан?

– Не искам да издавам нищо, но имаме нов проект с Георги Михалков.

– За юбилейния сезон!

– Може да, ще видим (смее се)…

– С “Изборът на Марта” гастролирате в чужбина, как ви посрещат там българите?

– Страхотно! Турнетата щяха да продължат, имахме организирано турне във Франкфурт, а също и в САЩ, но заради коронавируса пропаднаха. Вярвам, че един ден, когато животът се нормализира, ще можем да ги възобновим. “Изборът на Марта” е представление, което засяга настоящите проблеми на жената, на реалната, на модерната жена. Те са стари като света, но са актуални и в днешно време, особено за жените, които живеят в чужда страна. “Изборът на Марта” е представление, което може да се гледа от публика от 10 до 90 години.

– А “Любовни писма” към кого е насочен… Това е един много личен, много въздействащ спектакъл…

– Той е насочен към влюбените, разбира се, но в “Изборът на Марта” също има мелодраматична нишка, въпреки че е криминална комедия. Докато “Любовни писма” си е добрата стара мелодрама – красива, фина, интелигентна, с много добър епистоларен изказ. Спектакъл, който е истинско удоволствие не сама до гледаш, но и да слушаш. Много добър текст… Но публиката, за да изпита това удоволствие, трябва да дойде и да го чуе (смее се)… Аз съм влюбена в тези две представления, но публиката има последната дума и аз съм готова да чуя всякакви критики от зрителите. Това, което чувам до момента, от хората, които са гледали представленията е прекрасно, отзивите могат само да ме карат да се чувствам щастлива.

– Зажадняла ли е публиката за театър, след това принудително прекъсване заради коронавируса?

– Не мога да преценя… Аз не смятам, че разбирам от всичко… Смятам, че имам усет за добрите истории, които трябва да бъдат разказани, смятам, че разбирам от това как да продуцирам филми, които да стават номер едно в България, защото това ми се случва и виждам, че се получава добре. Смятам, че като жена на 40 години съм една от оправните жени в днешно време, които могат да бъдат и жена, и майка, и добър приятел, които не мрънкат, които намират начин да правят добрите избори в живота си, които се борят със ситуацията, които са реален партньор на качествения мъжа в живота. Затова обичам в театъра и в киното да работя по теми, които интересуват дамите, говоря за мислещите жени, без значение от тяхната възраст. Мога да говоря за тези неща, а не мога да преценя дали хората са зажаднели за театър. Представленията, които играем се харесват много, билетите са продадени…

– А в областта на киното задава ли се нов проект за Вас?

– Да, задава се, но е много рано да говоря… Сега пътуваме в цялата страна с прожекциите на “Диви и щастливи”. Дори тази вечер, след представлението на “Изборът на Марта” във Варна, след това отивам директно на прожекцията на “Диви и щастливи” в едно от заведенията на алеята край морето – Moonlight. След това гостуваме с “Диви и щастливи” и “Привличане” в Шумен, на 3 и 4 септември, благодарение на община Шумен, но аз няма да мога да присъствам, понеже по същото време играем “Любовни писма” със Свежен Младенов тук във Варна. И това е… За мен работата никога не е свършвала и в момента мога да кажа, че съм истинска щастливка. За мен е благодат да имам партньорството на Варненския драматичен театър и на режисьора Георги Михалков, с когото искам да работя колкото се може повече, ако може винаги… Щастлива съм и в проектите си в киното с партньори като Мартин Макариев и Александър Сано. Когато много дълго време съм търсила нещо нещо, когато най-сетне го открия, аз му отдавам цялата си любов.

– Като финал на нашия разговор и на прага на юбилейния 100-тен сезон на варненския драматичен театър, какво искате да му пожелаете?
– Да прави представленията си с любов за публиката, за онази публика, която прави верните избори, за хората, които са мислещи и които определят бъдещето на нашата страна.

Полина Петрова