Обичам водата да ме води, харесва ми, когато на листа се случат вълшебства между водата и пигмента, споделя варненският майстор на акварела

Димитър Давидов е варненски творец, който открива своето призвание в акварела. Професионално се занимава с графичен дизайн, но не крие, че изкуството има особена притегателна сила за него. В галерия „Аспарухово арт” е представена негова изложба. Споделя, че би бил щастлив, ако предаде на хората поне частица от естетиката, която изповядва.

– Разкажи малко повече за себе си, как се заплени от изкуството, къде и от кого си се учил през годините?
– Не помня период от живота си, в който да не съм рисувал. Но истинската среща с изобразителното изкуство беше, когато на 12 години започнах да вземам уроци при известната варненска художничка Катя Арсова – отличен педагог и много благороден човек. Учила е при Константин Щъркелов. Именно тя успя да запали интереса и любовта ми към акварела. Завърших средното си образование в СОУ „Любен Каравелов”, в художествена паралелка. Допълнително съм учил при Панайот Минев, който ми даде много добра основа за академичното рисуване. През 1998 г. завърших специалност скулптура при професор Величко Минеков във ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”.

– Хората, които те познават, знаят, че предпочиташ акварела, с какво те привлича? Използваш ли и други техники?
– За мен акварелът е най-красивата и жива техника. Там се чувствам най-комфортно. Следите, оставени върху листа са уникални и неповторими. Единствено този вид живопис ми дава нужните възможности за изказ. Сливането на цветовете е изключително. Това е една от най-трудните техники, но и най-живата. Нямаш право на грешка. Не можеш да върнеш стъпка назад. Белите участъци на хартията играят също толкова голяма роля, колкото и следите, оставени от четката. Именно затова се изисква голяма концентрация. Основно място в акварела има водата. Това е стихия. Не можеш да я управляваш, както си решиш. Трябва да се оставиш тя да те води. Нужно е да се овладеят различните етапи и стъпки при изграждането на картината. Това става с много опит и експериментиране. И въпреки това в акварелното рисуване винаги има изненади. Има нещо магично в целия процес.

В картините си винаги съм се стремял да акцентирам върху най-важното, без излишна повествователност. Преди да започна да рисувам, обмислям внимателно изразните средства, с които ще си служа в реализирането на дадена идея. В акварела има въздушност, лекота и динамика. Стремя се да не натоварвам с излишни детайли картините. За мен един хубав акварел трябва да има ясно послание и въздействие, с възможно най-малко изразни средства. Нарочно избягвам повествователността. Достатъчно сложно е ежедневието ни, за да се впускам в излишни детайли , с които да натоварвам вниманието на хората. Стремя се нещата, които рисувам да са направени на един дъх, без да се губи от свежестта на техниката. Нужна е специална нагласа и настроение. Трябва да си искрен със себе си, за да прехвърлиш на листа това, което си искал да кажеш. Техниката на акварела позволява непрекъснато експериментиране и развитие. Много обичам да рисувам и с китайски туш – водна техника, близка до акварела.

– Акварелът е характерен за Изтока, тъй като носи усещане за тишина и хармония. Ти самият влагаш ли подобна философия в творчеството си?
– Много можем да вземем от източната философия. Тя е начин на мислене. Там изобразителното изкуство е с много големи традиции. Градило се е столетия наред, за да стигне до невероятни висоти. Традиционното източно изкуство е изключително хармонично и балансирано. В моите неща се стремя да постигна именно това.

– От кои световни творци и школи се възхищаваш?
– Много са прекрасните примери – японската, китайската, руската школа. Истински се възхищавам на българските класици в акварела като Константин Щъркелов, Никола Маринов, Чудомир. Забележителни са шедьоврите на майсторите от Киото. Има много впечатляващи автори от цял свят – както класици, така и наши съвременници. Всеки един от тях е с уникална индивидуалност и стил. Нарочно няма да спомена имена, защото списъкът ще е много дълъг и неволно ще пропусна някого.

– Разкажи малко повече за техниката си на рисуване, за материалите, които използваш?
– За моя начин на работа съм направил своя избор на материали – определен вид хартия, бои и набор от четки. Любимата ми техника е рисуването на мокро в мокро. Обичам да оставям водата да ме води. Харесва ми, когато на листа се случат онези вълшебства между водата и пигмента. Боите запечатват най-различни живи състояния на водата. Преди всичко искам картините ми да са въздушни. Не харесвам, когато един акварел се преработи. Веднага се губи от свежестта му. Не си поставям граници в начина на рисуване. Непрестанно експериментирам.

– Дълго време не беше представял картините си пред публика. Защо точно сега реши да направиш тази изложба в галерията в Аспарухово?
– Рисувам преди всичко за себе си. Намирам го за вид откъсване от ежедневието и проблемите. Никога не съм имал за цел това, което рисувам, да бъде показвано. От известно време публикувам свои работи в социалните медии. Оказа се, че се приемат добре.
Често са ме питали защо не направя изложба. Може би тази 2020 година беше нещо като катализатор да се случат нещата. Появи се и поканата от галериста Живко Дончев за галерия „ Аспарухово арт”.

– Кое е най-голямото признание за творчеството ти, което си получил до момента?
– Всеки обича това, което прави, да бъде оценено. За мен е голямо удоволствие, когато получа добри отзиви за картините си, особено от мои колеги акварелисти. В последните две, три години съм участвал в няколко международни изложби. Тази година получих покана за участие в международното акварелно биенале в Словения за мини формат, което се провежда по инициатива на Международното Акварелно Общество (IWS). Участвах с три картини и една от тях спечели награда. Тук е мястото да благодаря на страхотния екип на IWS Словения.

– Какво те вдъхновява най-често?
– Това, че съм роден и живея във Варна, може би е оформило до голяма степен отношението ми към водната техника. Движението на водата е красиво. Погледнете морето, това е перфектната хармония. Във всеки момент то е различно. Като цяло за мен вдъхновението е навсякъде. И най-вече в природата. Тя е съвършеният шедьовър.

– Какво е отношението ти към другите форми на изкуство?
– Всеки човек е творец. Всеки обича да създава. Това е характерно за природата ни. Изпитвам голям респект към всички видове изкуство. Зад всяко хубаво произведение стои автор, който е вложил много труд, душа и сърце. Макар и много от хората да не осъзнават това, без изкуство не може, то е навсякъде около нас. Заобиколени сме от книги, музика, кино, изобразително изкуство. Творчеството е навсякъде в бита ни. Хубаво е да възпитаваме децата си в правилно отношение към изкуството. Това може само да ги обогати като личности.

– Смяташ ли, че човек може да се издържа с изкуство в България?
– Има много примери за успели хора на изкуството в България. Надали на тях им е било лесно през целия път, докато стигнат до върха в кариерата си. Трудно е в условията на нисък икономически стандарт да се продава изкуство, но пък няма да ни навреди, ако си закачим някоя хубава картина на стената. Хората имат нужда от духовно обогатяване. Качествените произведения винаги ще бъдат забелязвани и ценени.

– Ти самият освен че рисуваш, работиш и като графичен дизайнер. Разкажи малко повече за това!
– Занимавам се с графичен дизайн повече от 20 години. Обичам работата си, защото е творческа. Рисуването ми помага много в дизайна, преди всичко в създаването на идеи. Харесвам нещата, в които е вложено творчество.

– Какви са творческите посоки, в които смяташ за поемеш оттук нататък?
– За мен нещата са ясни. Акварела, разбира се. На хоризонта има още много предизвикателства.

– Какво би казал в заключение на всички твои почитатели и приятели?
– Добре е, ако успееш да предадеш на хората поне малко от тази естетика, която изповядваш. Пък и ако се харесва това, което правиш, то няма нищо по-хубаво. Нека да се опитаме да направим света едно по-красиво и добро място за живеене.