71 процента от българите в проучване посочват, че България не е нормална държава

Тази седмица почетохме безспорния си национален герой – Левски. Поклонението /или "празнуването" според някои медии/ събра много българи, дошли с цветя в ръце и с почит в сърцата; известно количество лумпени с партийните им крясъци; официални лица, предхождани от охрана, заради която обикновените хора бяха избутани зад оградата. А във Варна някои си паркираха колите направо на алеята в Морската градина. През седмицата държавата остана без управление, след като и

премиерът се писа в опозиция

/освен ако това не е новата форма на управление – премиерска/. В града разгорелият се отново спор какво се случва в Морската градина се сведе до това каква е разликата между ремонт и строеж, макар че на място трудно се откриват достатъчно стари части за ремонтиране. Протакането завърши с протест на общинските стълби в същия ден, в който Общината /след няколко дни обещания/ прати сигнал до прокуратурата по казуса с къщата на "Зърнени храни". Общинските опасения са, че къщата е част от сделка по публично-частно партньорство, по което детската градина вече е построена. Всъщност, и общинската част от договора е спазена,

освен ако някой не е обещавал и друго...

В хода на спора сегашният кмет обяви, че му е омръзнало да се оправдава за старите грехове на предишния. Но след като не направи ревизия на старите папки преди, сега няма много основания за оплакване, че от тях периодично изпадат скелети. Междувременно недоволните от строителството в парка си донесоха камъни за нова грамада. Заради продължаващия ремонт още на следващата сутрин работниците ги разчистиха, вероятно даже без да разберат защо са там. Но ремонтът ще свърши, докато за поводите да се трупа грамада не е толкова сигурно... Още един протест беше анонсиран тази седмица в града – на хората с увреждания. Конкретният повод този път е национален – съветът за интеграция се събра и определи новите правила за интегрриране на хората с увреждания без изобщо да обърне внимание на предложенията им /доста конкретни и подкрепени от тежък опит/. Според 19-те неправителствени организации новите правила целят административно да намалят броя на хората с увреждания, докато от ресорното министерство твърдят, че имало

само "грешки в комуникацията".

Потърпевшите обаче са доста по-конкретни, като питат за утрояването на лекарските комисии и за заплахите от лишаване от пенсия. А най-много ги дразни противоречието на теория да ги подтикват към активност на трудовия пазар, а на практика да стимулират изолацията им – като се започне с липсата на работни места и се свърши с непроходими тротоари и с рампи, подходящи за напреднали скейтъри. Един от най-новите примери във Варна е подходът за инвалиди към общинския ресторант – по него с количка може да се пусне безнаказано само Чък Норис. Затова не е изключено скоро да влезем в световните новини с

първия уличен протест на инвалиди.

По-лоша реклама от това може да е само изненадването на бизнеса в гръб и внезапно. А приблизително така звучат обясненията на варненската община от тази седмица: "В унисон с решението на правителството за преустановяване на обществени поръчки по целесъобразност ... Община Варна преустановява двете най-големи обществени поръчки към момента." Подобни обяснения през последните дни даваха доста общини, почти навсякъде имаше и уточнения, че конкурсите ще бъдат организирани отново, макар че по първите жалби няма. С какво това ще спре витещите във въздуха съмнения, не е много ясно. Много по-лесно би било да се ревизират проекти с вече открити нарушения, да се докажат и някой да полежи ефективно заради тях. Но явно ние

не заслужаваме чак такива жертви.

Епидемията по обществените поръчки започна с магистрала "Хемус". Лично премиерът отсече, че идеята си е негова и го прави, за да се сложи край на слуховете, а не защото "някакви гадове са казали, че едва ли не външни посолства или партньори ни били казали да спра конкурса. Това са гадове, които лъжат, мамят, медии - бухалки и негодници в двете посоки". Извън стилистиката от 1934-та спряганите имена, около които "витаят съмнения" са Пеевски и Златев. И за тях работещите в сферата на обществените поръчки отдавна имат нещо повече от витаещи съмнения. Досега обаче витанията някак заобикаляха "Дондуков“ 1. Сега има оптимистични теории за

рязане на опашката и проветряване.

Но по-вероятно е, че беше необходимо нещо по-едро, за да се замаже изчерпаното търпение на Еврокомисията /която обяви, че ще раздели Румъния и България и само ние ще останем под наблюдение заради корупцията и съдебната система/. А най-вероятното е, че парите просто са свършили. С кратките си реплики, че нарушения в поръчките няма, ресорният вицепремиер Томислав Дончев не добави много информация през седмицата. Телевизионното му гостуване в края й обаче се оказа много информативно, ако вярваме на Фройд – на вица на Димитър Цонев за отменените поръчки той отговори с друг, в който скандълът е предизвикан от липса на пари... Иначе, и при "Хемус", и при поръчката за новите лични карти много се говори кой ги е спечелил и на колко висока цена. Които са били

същите и когато са разглеждали офертите.

И в случая с "Хемус" как има спиране на поръчка, след като вече има обявени изпълнители? Прекратяване също не може да има, защото изборът се обжалва в съда. Разбира се, възможно да е дошло времето да сменят няКОЙ /особено след разменените реплики между Пеевски и Борисов кой кого вижда в огледалото/. Което обаче /както в баснята за ситите и гладните мухи/ изобщо не е повод за радост. И ние във Варна нямаме особено основания за доволство – спрените поръчки в града са за ремонтите на улици, тротоари и градинки и за пречиствателната станция на "Златни пясъци". Следващият търг едва ли ще промени съществено параметрите. А поредното спиране на "Хемус" само

прави по-рустикално бъдещето на града.

Движение обаче обещаха по друг замръзнал проект – стадион "Варна". След групово общинско посещение там стана ясно, че до края на месеца трябва да започне строителството на първите два сектора, а през 2019-та ще гледаме мачове. Също така стана ясно, че не се знае колко пари вече са похарчени, особено от онези 18 милиона, които дружеството "Спортен комплекс Варна" получи от продажбата на общинска земя. И още по-неясно е колко пари /респективно – общински земи/ ще са необходими за постигане на поредния пусков срок. Сравнително тихо /ако не броим нарязаните гуми/ беше при таксиметровите шофьори. Вече на съвсем спокоен тон работната група приключи с предложение да се върнат старите минимални цени. Така

клиентите ги чака поскъпване,

а който е претарифирал апарата си надолу, сега ще трябва да чака отново на опашка. На заседанието на работната група имаше и гласове изобщо против минималната тарифа - бившият транспортен министър Данаил Папазов обяви, че пазарът трябва да определя цените. Което глобално гледано е така. Регионалната специфика обаче ражда предимно съвсем законни тарифи от по 5 – 10 лева на километър, умело прикрити от клиента, докато не му бъде връчена сметката. Без особено безпокойство мина гласуването на първия за този кабинет вот на недоверие. Искането беше заради здравната политика, а отхвърлянето му – резултат на

политическа аритметика, а не преценка

на сектора. Дебатите по вота обаче, казват, минали доста бурно. Но народните избраници решиха, че не е наша работа да следим мненията по темата и гласуваха обществените медии да не предават дискусиите. Така националната телевизия получи шанса да се присъедини към прякото излъчване на погребението на Трифон Иванов. От него стана ясно пък ясно доколко е изгубено уважението към всичко, след като в някои медии не бяха пропуснати нито разкривеното лице на майката в близък план, нито навирането в ковчега на покойния, за да се види какво му оставят за последно сбогом приятелите. А предстои подобни казуси да станат далеч по-многобройни – следващата седмица СЕМ трябва да разгледа документите за регистрацията на телевизия ПИК... Кич и недомислици произвеждаха не само медиите. Тази седмица министърът на туризма

настъпи рекламната мотика.

Като участва в бутафорията "Посрещане на Самуиловите войни при Траянови врата" тя осигури на разбиращите от история голямо количество поводи за основателно заяждане. Но дори туристите, които изобщо нямат представа за разликата от 28 години и доста километри между двете събития, могат да оценят виниловия кич, самодейното изпълнение и забравеното кошче за боклук. И да се замислят дали и останалото от обещанията няма да е със същото качество. А нестинарките върху пластмасово килимче със зле нарисувани въглени в този случай могат да подействат само

като контролен изстрел.

Затова не е чудно, че 71 процента от българите в проучване посочват, че България не е нормална държава. Седмицата даде и поредно потвърждение. Проектът с гръмкото име "Нормална държава" е с амбиции да възстанови ролята на държавата в икономиката и средната класа и да върне българите от чужбина. Партията е на независимия депутат Георги Кадиев /екс-БСП/ и засега явно няма шансове да стане поредният получател на партийни субсидии, защото не предизвика особени спорове дали ще повлияе на вече раздробеното ляво. Спорове имаше във Варна – за домакинството ни като Европейска младежка столица догодина. Екипът представи работата си досега пред общинските съветници, като от отчетите на градовете - домакини преди нас лъхаше оптимизъм как вложение от

едно евро се връща около пет пъти.

Варненският бюджет за инициативата е почти пет милиона евро. Това, което съветниците забелязаха обаче /извън доклада, написан на "брюкселски" език/, е фактът, че от заложения бюджет са сигурни само онези 43 процента, които осигурява Общината. За останалите ще се разчита на спонсори /част от които явно не са уведомени още, че ще ги канят/ и на други форми на финансиране. Десет месеца преди началото на форум, на който чакаме младите от цяла Европа, такава сметка обаче не е успокояваща. А и на бизнеса май не му останаха много средства за добри жестове. Тази седмица, например, стана ясно, че България е на предпоследно място по предприемаческа активност в световен мащаб. За Варна работната седмица завърши с новината, че и Върховният административен съд потвърждава решението, че движението и паркирането на

автомобили в Морската градина

нарушава закона. А също - че "Салтанат" е част на парка и там има алеи, а не улици. Това изобщо не сложи край на споровете, защото собственици на имоти там изтълкуваха решението точно в обратния смисъл - като отмяна изцяло на забраната за движение на коли в местността. Но дори постовете, които спират колите там, да удържат натиска, все още съществува крайбрежната алея, която отдавна е като магистрала. Има ги и официалните лица, които на 19 февруари си паркират колите на алеята до паметника на Левски.