Станалото в Кьолн на границата между двете години може да се окаже събитието не само на започналата година, но и тази плочка от доминото, която ще събори още много – от единия до другия край на Европа

Тази седмица сняг и оправдания се опитаха да се срещнат, за да ни убедят, че власт и простосмъртни живеем в една държава. Останаха си като две успоредни прави обаче, защото

неевклидова политика няма.

Варна не беше точно изненадана от снега, но имаше достатъчно неразбории и неудобства, за да не можем да пишем на администрацията повече от 3 плюс. Светът преживя неутронната бомба на Северна Корея /която май е просто добър пи-ар на едно земетресение/. После - /не/очакваното насилие в Кьолн /и другаде/, което може да окаже първата искра на голям пожар. У нас въоръжените грабежи отново стават ежедневие, а Едуардо Миролио /катастрофирал тежко при странни обстоятелства преди два месеца/ сега вече продава на няКОЙ половината от "Техномаркет". Екоминистерството счупи тъпомера в междуведомственото състезание с идеята да

глобява клошарите до хиляда лева,

ако крадат/?!?/ от кофите за боклук. Образователно ги настъпи по петите с предложението петокласниците да учат история от учебниците за седми клас, ако отпечатването на техните се забави. Но основната тема бе снегът. Във Варна за лош късмет той заваля през последния от многото почивни дни. И показа колко струват всички обещания /щедро давани на 11 ноември на голяма кметска оперативка/, че веднага щом завали, чистенето започва. "Веднага" този път се оказа само след около двайсетина часа. И първият работен ден започна отрезвяващо за варненци – пешеходци и коли се бореха за място на пътя, защото тротоарите изчезнаха, по нарочените за опесъчаване "критични точки" закъсаха автобуси, късметлиите да се качат в тях на излизане се оказваха до колене в натрупаните преспи. Защото по стара традиция във Варна под "чистене" се разбира

да преместим снега от улицата на тротоара,

а за извозването никой не си спомня – явно пешеходците вече не са по-добрата половина на човечеството. Изключение имаше – пътят на шествието за Богоявление. Някои така се увлякоха по добре опесъчения път, че си вкараха колите направо до паметниците в Морската градина. Който си беше вкъщи в снежните дни, също не беше задължително късметлия - тук-там бяха без вода, тук-там - без ток, само боклукът беше навсякъде /и продължи да се трупа даже и след като снегът се стопи/. Замръзналите варненци загряха мрежата с недоволството си, а от общината ги зарадваха с любопитен разказ за това как е протекла

вечерната проверка на тежката техника,

свикана от кмета в неделя през нощта. Снегопочистващите фирми може и да са били изненадани от желанието на кмета да ги види. В града обаче едва ли има много изненадани от резултатите – има отчетени курсове, които на практика не са извършени; машини, вписани като годни да чистят сняг, не покриват елементарни изисквания; договорена техника е "клонирана" и в други общини... Кметът заплаши фирмите с глоби от стотици хиляди левове. Направи го във Фейсбук, което, от една страна, носи лайкове, а от друга – не е натоварено с юридически последици. Обаче ефектните действия в стил "добрият халиф“ стават ефективни само когато имат реални последици. Иначе пак ще си играем на постановки като през 2005-та, когато след всички закани тези, които ни оставиха под снега тогава, няколко месеца по-късно получиха още повече пари,

за да го правят и през следващите зими.

Почти незабелязано мина едно частно неблагополучие във Варна – падна тента на ресторант. Жертви няма, освен илюзията, че от началото на 2008-ма /когато имаше/ са направени някакви изводи – явно въпреки заканите и обещанията не са настъпили особени промени в разрешителните и контрола за слагането на подобни подобрения. Въпреки общата картина много гласове призоваваха да се примирим, защото е зима, защото така е навсякъде, а има и по-зле. Обаче същата информационна мрежа предлага и достатъчно примери, че може по-добре. Което ни кара да си мислим, че сигурно не е много сложно,

безкрайно скъпо и непостижимо трудно,

след като в много други градове /по света, а и у нас/ успяват. Ако, например, по стръмните участъци имаше пясък и луга от вечерта, доста от задръстванията сутринта нямаше да ги има. Ако автобусите можеха да се движат нормално, училищните стаи нямаше да са празни. И ако чистенето на подлезите и тротоарите беше започнало рано /като "рано" не означава 9/, нямаше да има върволица клиенти в ортопедията... И тъй като при всеки сняг фирмите настъпват една и съща мотика /и не си взимат поука само защото цицините излизат на нашите глави/, общината може да им наеме един бизнес гуру, който да обясни - когато имаш пет лева, не обещавай да свършиш работа за десет; също така – похарчен навреме и на място,

един лев дава по-голям резултат от десет,

похарчени постфактум. И с още по-голяма сила това важи за пясъка върху снега. Всъщност, обучението може да се организира на държавно ниво, защото в снега по всички магистрали имаше коли с псуващи шофьори, а в телевизиите – министри, призоваващи за по-здрави нерви и повече оптимизъм. Докато шофьорите търсеха магистралите /и парите, похарчени за поддържането им/, премиерът прибегна до отклоняваща огъня стрелба – оповести, че ГЕРБ има петима потенциални кандидати за президент и той не е сред тях, но няма да ни каже кои са. Дори подобна сочна тема обаче не успя да отклони

словесния линч по основния проблем.

Извън снега във Варна първата седмица от новата година се оказа с повече новини от обикновено. Най-хубавата беше на учениците от "Делфините" – тази година благотворителната им кампания събра 15 хиляди лева за хората с увреждания в града. Най-коментираната обаче не е толкова хубава – сайтът за следене на градските автобуси в реално време спира след месец. Спорът там е дълъг и е малка част от още по-дългата тема за варненския интегриран градски транспорт /който е с удължен краен срок/. Получаването на конкретна информация от отговорната за проекта общинска служителка през последните месеци обаче е равносилно на един от подвизите на Херкулес. Конкретно за улеснението да знаем кога ще дойде автобусът ни, тя разпрати писмо с обещание, че

"в най-скоро време ще бъде факт"

общинското приложение за информация на пътниците. Добра новина на първо четене беше тази, че Варна вече има кадастър на зелената система. Той обаче е само с информационна стойност. За да се превърне в аргумент срещу презастрояването и фриволното компенсаторно залесяване, трябва и желание от страна на общината да го използва. А и Морската градина я няма в регистъра – заради реституцията, липсата на геодезическа основа и статута й на исторически парк. Толкова исторически, че апартаменти с посочена

дестинация "Mорска градина, Варна"

отново влязоха в класацията за най-скъпи имоти в България /до 1 милион евро/. Два на почти максимална цена са били продадени през декември. И изобщо няма нужда от много мислене, за да се сетим дали ще спрат напъните да се строи в парка и колите да минават оттам. В София Местан "проговори" на специалната си пресконференция - доколкото му разреши кохортата от подчинените на няКОЙ медии. В поръчковата говорилня потъна репликата, че по темата има и по-важни отговори, но журналистите не се сещат за въпросите към тях. А може би и не подозират, че ги има... Иначе казаното за

поръчките и "бухалките"

си го знаехме много преди Местан да проговори. Имаше и протест срещу честването на генерал Джуров, при който агитката не намери по-сериозен аргумент от този да скандира името на генерал Луков, без да си дава сметка, че системни разлики трудно могат да се открият. Поне протестът мина без изпънати напред ръце. Снимки с подобни пози обаче се появиха на доста места в мрежата и то като въпрос-коментар-предложение към думите на една кметица, която със сигурност се смята за борец за хуманизъм. Защото за Европа новата година започна лошо. В Кьолн, а също в Хамбург, Берлин, Дюселдорф и Щутгарт, а както стана ясно после – и във Финландия, Австрия и Швейцария, мъже-мигранти демонстрираха специфичното си разбиране за коледния дух /докато германският канцлер им разказваше за

прекрасния нов свят

в специално снабдената си арабски субтитри реч/. След като се оказа, че мъжете по площадите щедро са се почерпили с парите и плътта на десетки жени, все повече местни започнаха да споделят на глас мислите си за границата между ксенофобия и здрав разум. Още повече, че след унизителните сцени жените трябваше да изтърпят опитите за омаловажаване на станалото и напъните на политиците да спасяват за тяхна сметка каквото е останало от политическата коректност. В много европейски градове в новогодишната нощ полицията беше предупредена да очаква атентати. Липсата на бомби беше отчетена като успех. Но

превръщането на Кьолн в "Тахрир"

също е атентат. Независимо от опитите да се нарече нова джебчийска стратегия и от желанието да се приберат набързо докладите на полицията за аргументите на "джебчиите", че са "поканени". Посланието от атентата също е ясно – "И това можем да ви направим, и пак нищо няма да ни случи“. Седмицата завърши с уволнението на шефа на полицията в Кьолн в опит да бъде "върнато общественото доверие", макар че с много по-голямо основание на подноса трябваше да бъде главата на кметицата на града. Със съветите си към жените да стоят на "една ръка разстояние", за да не предизвикват насилие спрямо себе си, тя не само унизи пострадалите. След десетилетия борба цивилизованата част от света прие, че изнасилването е престъпление, за което не е виновна жертвата. Кметицата на Кьолн посегна

да зачеркне това трудно извоювано признание

в пристъп на нещо, което тя самата сигурно нарича хуманизъм. А можеше да помисли за жертвите. Както и за специфичната култура на хората, които защитава – за тях жената е просто парче месо... Станалото в Кьолн на границата между двете години може да се окаже събитието не само на започналата година, но и тази плочка от доминото, която ще събори още много – от единия до другия край на Европа. Примери? Швеция въведе проверки на границата с Дания /и рязко намали броя на мигрантите още в първия ден/. На Дания й трябваха няколко часа за затвори по същия начин границата си с Германия. Великобритания вече е вдигнала крак, за да прекрачи прага на евросъюза, а Еврокомисията се опитва

да спаси Шенген със съвещания.

Търговските лобита се приготвят да вземат своето след като бъде подписано Търговското споразумение със Съединените щати. Новите вълни мигранти вече си стягат багажа. А в Германия се събират народни дружини... Така че забравете какво ви се е паднало от баницата на Нова година - похарчете спестяванията си за пътувания и правете много снимки. Защото границите може да станат толкова трудни за преминаване, колкото бяха. А снимките може да се окажат сред последните от Европа, каквато е била досега.