Седмицата: Вие протестирайте, протестирайте...

Без цензура

12-12-2015, 09:07

Снимка:

© Varnautre.bg / Архив

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Май като кучето на Павлов ни дресират да се плашим от "бомбите", докато парите ни, свободите ни и правото ни на избор изтичат отвсякъде

Във Варна и в страната седмицата мина под знака на недоволства и протести, огрени от светлините на градските коледни елхи. Чудеса още няма, ако не броим това, че във Варна в съда влязоха три от игнатиевските сръчни работнички. Колкото до "подаръците", които ни слагат под елхите, те съдържат още поводи за протести – от ремонтните градски неуредици до

по(д)правянето на Конституцията.  

Реакциите досега обаче показват, че навлизаме във фазата на граждански и социален ступор и недоволните все повече ще приличат на Вазовия Мунчо. След като майчинските си останаха все така мизерни, българските майки обявиха протест. Във Варна недоволните, дошли на място, бяха десетина. Вероятно част от възпитаните от "мама"-сайтовете наистина вече вярват, че активността в социалните мрежи е истинската гражданска активност. Но може би са на привършване и силите да вярваме, че недоволството променя нещо. Поредният административно-медицински експеримент в града ще тества доколко търпеливи сме станали, ако параметрите му не бъдат променени. Тази седмица от Детската хирургия на варненската болница "Света Анна" се оплакаха, че с новия пакет здравни дейности тяхното отделение подлежи на

закриване след първи април

следващата година. За лекарите това вероятно означава, че ще емигрират по-рано от планираното. За пациентите (бебета и малки деца) предстоят по-сериозни промени – деца с травми и деца под една година (независимо дали за планирана операция на херния или заради разкъсан черен дроб, например) ще бъдат транспортирани до София или до Пловдив. А превозът на дете с разкъсан черен дроб от място, където има подготвени специалисти и техника, до друго място, което разполага с почти същото, на непрофесионален език си е чист

опит за убийство с гарантиран успех.

През седмицата във Варна отново имаше автопротест срещу високите цени на акцизи, винетки и такси и за по-високи заплати. За винетките ресорната министърка обяви, че на когото не му харесва цената, може да си стои вкъщи (вероятно хапвайки пасти), а останалото явно не го е чула. Варненци обаче имаме все повече основания да продължаваме с протестите по темата. Защото статистиката ни е заковала на петото място по размер на заплатите в страната, а цените продължават да повдигат веждите на гостите от чужбина. Шанс да си помогнем сами може да е малкият бизнес, например, но той зависи от администрацията, а проучване, огласено тази седмица, показа че според показателя "почтеност" на местните власти градът е на

предпоследно място с оценка слаб, 2.25.

Седмицата започна с протест и в Девня. Приятели и близки на убития Мартин Тодоров, след като скандираха пред местния полицейски участък и там никой не им обърна внимание, блокираха пътя за Варна. Кметът на Девня ги убеди да си тръгнат с ново обещание, че ще спази предизборните си обещания и ще затвори спорната дискотека в Повеляново (и то така, че да не я отворят отново при същите условия, както веднъж вече е ставало). От полицията просто се оправдаха, че за три години са проверявали мястото 38 пъти и

нито веднъж не открили нарушение.

В края на работната седмица в Девня вече беше и главният прокурор – казаха, заради извършените напоследък тежки престъпления. Макар че ако това беше причина, главният ни прокурор през последните 25 години би трябвало да живее в каравана, която не спира да обикаля. Разбира се, в Девня местните теми останаха далеч от главния прокурор, който просто се възползва от медийния рефлекс, че 364 дни на жълтите павета политическите речи не са нещо особено, но когато някой отскочи в провинцията, ще произведе поне три епохални новини. И този път не се получи – главният прокурор снизходително призова да не надценяваме бившия министър, да не подценяваме премиера и обяви, че "всеки има право на протест", докато коментираше спряната съдебна реформа. "Приетото в парламента

не е съдебна реформа, а само наченки

на такава. Когато сложиш основите на нещо, ако не надградиш, те започват да се рушат", обяви Цацаров от Девня. Не уточни кога ще спре разрухата, но едва ли е необходимо – още през август премиерът, докато коментираше буксуващата реформа, публично му обеща, че "всичко, което се прави, е за след Цацаров". Дали главният прокурор използва софийските медийни рефлекси и убийството в Девня, за да си гарантира повече време в новините? Вероятно. След като само този въпрос го засегна... Иначе след краха на конституционните промени на 9 декември въпросът КОЙ има нов (поне за широката публика) отговор. И той е лош за страната, независимо как се нарича произведеното в пленарната зала – "удобен продукт, който да представим на Европейската комисия" (според председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов),

 "прокурорска република"

(според Христо Иванов) или "историческо мнозинство" (според депутатите, отговорни за него). Любопитен щрих е, че противно на очакванията и навиците си, от ГЕРБ забраниха прякото излъчване на дебатите по БНТ. Може би като знак, че "хартиеният" принципал на властта няма нужда вече дори от формално ухажване, а правилата – дори от формално спазване. Защото докато депутатите обсъждаха промени в основния закон на страната, премиерът риташе за Бистришките тигри, а министрите му бяха навсякъде другаде, но не и в залата. На финала имаме: замазана съдебна реформа с лош и дълготраен последващ ефект; главният прокурор стъпи на най-високото и анонсира апетит за още; протестите срещу

буксуващата съдебна машина

(която води до затъваща държава) събират по стотина души. И бивш министър, така патетично лансиран за нов национален герой, че да олекне в общественото съзнание. Обобщението на Христо Иванов (който не е толкова невинен, колкото настояват феновете му) обаче трябва да се напише и да се раздава на минувачите по-активно и от талони за коледна промоция: "В крайна сметка всичко зависи от гражданите - кога те ще поискат да си върнат държавата". Засега гражданите активно се възползват само от правото си на лош избор... И докато тук си играеха на цацаратура, един от водещите прокурори в делата срещу калабрийската мафия – Никола Гратери, обяви, че именно България е твърде привлекателна за Ндрангета с ниските си данъци

и с високоорганизираната си престъпност.

Един от конкретните му примери беше с подслушан разговор с мафиотски желания да инвестират 160 милиона евро в комплекс по нашето Черноморие (явно там не подслушват само "каките"). У нас, който трябваше да реагира на казаното, предпочете да се прави, че книгите на Гратери са художествена литература. А Лютви Местан, след отстрела на съдебната реформа, отгърмя и три вълка, като не пропусна да се похвали със снимки на труповете. През седмицата в обръщение отново беше пусната Нешка Робева - пак за да лансира

Ванга като геополитически фактор,

настояващ за българо-руска близост (а все пак идва и нова реколта честни нови политици, които ще трябва да си купят фолклорно шоу). И американският "Блиц" – New York Post, откри Ванга (преди няколко месеца, но местните му версии го откриха чак сега). Акцентът е, че Америка е трябвало да чуе "тази сляпа българска старица" колко лошо нещо е Даеш. Разбира се, същото твърдят отдавна и сериозни анализатори, но политическото врачуване явно е по-добър бизнес не само у нас. Иначе оттатък Калотина през седмицата

светът беше шарен и тревожен –

ситуацията в Сирия се променя с часове, Путин говори за ядрена бомба, кюрдите настъпват в Турция, турците получиха достъп до еврозоната, националистическите партии са в подем и следващите няма да са толкова умерени като партията на Льо Пен, която печели изборите във Франция. Но когато резултатите от всичко това се стоварят на главите ни, повечето ще са изненадани, защото международните новини у нас са предимно "за цвят", а геополитиката и риалити форматите ги коментират едни и същи хора

с един и същ самодеен апломб.

Във Варна през седмицата започна да се трупа работа за новия общински съвет. Една цифра от обсъжданите в образователната комисия е доста тревожна и показателна – маломерните училищни паралелки, които имат нужда от общинско дофинансиране, в момента са 16. Преди четири години доплащания са гласувани за 2 или 3 годишно. В културата пак подготвят промяна в регламента за финансиране на проекти. На първо четене редакциите изглеждат в посока стабилизиране на няколкото "свещени крави" (без особени опити за контрол на качеството) и създаване на такива условия за останалите, че

те сами да се откажат.

Старо искане на предишните съветници поднови търговско-туристическата комисия – да бъде изкаран на светло договорът за "лаФките". Ако този състав е по-настоятелен от предишния, може и да разберем колко ни струва удоволствието (КОЙ печели е ясно). Амбиции бяха заявени и в туристическата част, свързани главно с руските пазари. Специалистите в бранша обаче не са толкова оптимистично настроени. През седмицата професор Стоян Маринов напомни, че първо, за активните месеци базата ни вече е договорена и второ, фокусирането върху един пазар

води до вредни зависимости.

Колкото до сигурността, тази седмица и ЦРУ се включи в прогнозите, че руските туристи стават толкова рискови, колкото и израелските. Най-много работа обаче ще имат съветниците в транспортната комисия. Съдът вече им създаде работа, след като отмени (съвсем очаквано и закономерно) глобите от 200 до 800 лева за паркиране на непозволено място и сега ще трябва да се търсят по-законни форми за освобождаване на тротоарите. Защото колкото и да е дразнеща, пречеща или опасна

простотията да си паркираш колата на забраненото,

борбата с нея не може да се води със средства, нарушаващи закона. Транспортната комисия ще трябва да провери и новите микробуси за хора с увреждания, след като вече има оплаквания, че количките вътре се местят по време на движение. Микробусите са  част от новия траспортен имидж на Варна и можем само да се надяваме, че не са пазарувани от някой "съученик" (като новите джипове на горските). Съветът и администрацията ще трябва да си оправят и отношенията с Тодор Тодоров, който тази седмица спря кранчето, през което автобусното разписание от неговата интернет платформа изтичаше към общинския сайт

без пари и без разрешение.

Тодоров повече от две години осигурява безплатен (и без реклами) достъп до информацията за трафика. Същото трябваше да осигури и общината по договора за интегрирания градски транспорт. Досега проблемът беше решаван с ползването на чужди данни, а от четвъртък – с надписа "Сайтът е в процес на разработка!". Крайният срок за завършване е 31 декември, след което върху проекта започват да се трупат санкции. Дотогава трябва да бъдат завършени и велоалеите, които напълно заслужено изместиха златните плочки на Кирил Йорданов и 16 пъти подрежданите павета на Иван Портних, като успешно разнасят

инфраструктурната анти-слава на Варна

по всички краища на света. Макар че "всичко е според предписанията"... Тази седмица стана ясно, че улица "Преслав", която също е в ремонт, ще се върне към стария си облик не само с помощта на ремонтираните фасади, но и на паветата, които ще заменят асфалта. "Асфалтът е за бедните градове, паветата са престиж", каза по този повод главният архитект на Варна. Тъжното е, че вместо на местен патриотизъм, мнозина варненци ги изби на сарказъм, защото живеейки с години в чертите на града, те все още не са виждали на улиците си дори бедняшкия асфалт. Което е още един сериозен повод за протест. Вместо протестите обаче тази седмица зачестиха сигналите за забравени чанти, изоставени куфари и съмнителни торби – заграждани и изследвани с много медиен шум. Май като кучето на Павлов ни дресират да се плашим от "бомбите", докато парите ни, свободите ни и правото ни на избор изтичат отвсякъде.



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"