Седмицата: Една, две, три... каки

Без цензура

05-12-2015, 08:27

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Премиерът обяви, че който пие ракия, пуши и яде сланина,не трябва да има право на здравни осигуровки

Тази седмица във Варна представиха най-важните цифри за следващата година – от бюджета за 2016-та. Публичното обсъждане мина както обикновено – без много граждани, които иначе знаят всичко за финансите. Голямото обещание беше, че Община Варна

няма да променя данъците

през следващата година. Дали то ще удържи до края на 2016-та – имаме основателни причини за съмнение. Защото пак през седмицата премиерът събра кметовете от управляващата коалиция, за да им разясни, че популизмът е негов прерогатив, затова местните управи трябва да вдигнат местните данъци и такси, а не да искат от държавния бюджет. Заповедта "станете!", издадена от Борисов, и дружното скачане на кметовете, показаха, че те нямат нищо против

да ги действат фелдфебелски.

Така че имайте едно наум за новите данъци... Разтоварването на държавния бюджет във Варна май започна – тази седмица стана ясно, че Логопедичният център, гимназията по дървовобработване и Общинският детски комплекс вече ще са общински /и на общинска издръжка/. Всички промени и целият бюджет предстои да се гласуват в съвета, а той вече не изглежда точно така, както го подредихме на изборите. Янко Станев за пореден път е заместник председател, след като

към "СДП-братя Станеви” се присъединиха

Добромир Джиков и новият независим съветник Божидар Чапаров и се сформира новата група "Граждани експерти и СДС". Така още преди първото си работно заседание съветът вече е преформатиран за първи път /а като отчетем закваската, внесена от предишния - не за последен/. Мотивите на напусналия "Живот за Варна” Чапаров бяха подробно описани в писмо, а /не/политическите желания за работа в полза на обществото, давани преди и след промяната на позицията му, не се различават особено. Остава

да разчитаме на бъдещите действия

на групата, за да сме съвсем наясно накъде клони. Другите заместник председателски места бяха заети от ГЕРБ и реформаторите, които /въпреки някои вътрешни решения/ предложиха Светлан Златев, а не Ивайло Митковски. БСП дори не се включи с кандидатура. Докато в залата подреждаха пъзела на комисиите, се появи с протест и Росен Марков /този път облечен/, така че новият политически сезон във Варна може да се счита за официално открит. Първите решения на съвета бяха свързани с помощ за болнични заведения и за програмата "Инвитро". Не е ясно доколко ще има пари за други такива похвални идеи, защото тази седмица гласуваха и държавния бюджет, а с него –

финансовата сеч, пробутвана за здравна реформа.

Не е ясно, например, къде са изчезнали парите от данъка върху вредните храни, които трябваше да отидат за профилактика. Защото в приходите няма такава графа, а разходите за профилактика са с 340 хиляди лева по-малко, отколкото през тази година. А някои болници вече спират да приемат пациенти по здравна каса, защото касата вече им дължи прекалено много. Така здравно осигурените българи все по-малко могат ползват това, за което си плащат, а през това време властта ги обвинява, че сами са си виновни за болестите. Тази седмица "Избрано от Борисов" се обогати именно в здравния си раздел. Премиерът обяви, че който

пие ракия, пуши и яде сланина,

не трябва да има право на здравни осигуровки. Макар че: а/ уискито и пурите са не по-малко вредни, а филиите със свинска мас даже не трябва да се споменават; б/ всеки има право на свой лош избор; в/ каквото и да е правил здравноосигуреният, щом си е платил вноските, има безусловното право да ги ползва, когато му се наложи.
А и когато си докарал голяма част от населението да се спасява с евтини сурогати, далеч по-вредни от сланината, да го заплашваш и със спиране на лечението, наистина е като да бутнеш баба си по стълбите и

да я питаш накъде се е разбързала.

Сланината обаче се стопи под ласките на "трите папи”, галили премиерската глава – топъл спомен, споделен с британския премиер /и протестант/ Дейвид Камерън при идването му у нас. За последния папа казват, че излекувал тумор, като целунал бебето по главата. Но очевидно му е дадено да отнема, не и да добавя... Ако нещо може да ни компенсира националния срам, то е снимката на британския премиер пред оградата на границата, която обиколи новинарските агенции, снабдена с цитата: "България е за пример при охраната на външна граница на Европейския съюз”. Стига да не бъде последван скоро от друг цитат –

"чакаме Ви в Сирия”,

например. Свеж поглед към световната криза предложи нашият туристически министър – според нея руско-турските колизии дават "положителен тласък на българския туризъм". Неочаквана подкрепа й оказа еко колежката й Ивелина Василева – според нея глобалното затопляне работело в полза на родната туристическа индустрия. А иначе, освен съмненията около възможността да поемем целия пренасочен руски поток /ако изобщо тръгне насам/, министър Ангелкова вероятно не се е сетила, че след влизането на руски военни в Сирия, руските туристи пък влязоха в същата графа на риск, като израелските. Доколко сме готови за подобен развой? Седмицата предложи тест на летище София, при който не се издъни

само бригадата на хигиенистките.

След див екшън бомба не беше открита, тътен имаше достатъчно, но трусовете отнесоха само една пи-арска глава. Версиите се разделиха между тестване на службите и отвличане на вниманието от вече доказано невинния Бисеров, а сигурното е, че получихме поредно доказателство, че на все повече места у нас работят хора, които не знаят какво точно правят там. Министър-председателят също се упражни по темата - нарече "банда некадърници” служителите от летище София и полицията, като не пощади медиите и кучето. Макар че, когато службите ти

още имат белези южно от кръста

от бургаския атентат, остроумията след софийския микробус може би трябва да са с мярка. За Варна седмицата беше по-добра - на летищетоа гърмя шампанско за тазгодишния пътник 500 000 от Русия, а хотелиерите и ресторантьорите от БХРА наградиха общината като местна администрация, инвестирала най-много в туристическата инфраструктура. Можем само да се надяваме, че тя ще посреща туристите и през следващия сезон, защото на места вече има фира. Пак през седмицата обаче получихме обратно 11 вагона турска стока, които трябваше да стигнат до Казахстан с ферибота "Варна”, но Русия, ги върна. Това би трябвало да отрезви тези, които лансират първосигналната идея да се възползваме от руското ембарго върху турската продукция и

да превземем руските пазари

/откъдето всъщност сме отдавна изгонени с общоевропейското ембарго/. За другата страна на проблема се сетиха малцина – като най-близък пазар /с най-високи цени/ българският ще е първата мишена на турските производители и търговци и ако те ни залеят, можем да се простим и с малкото оцелели предприятия и земеделци. На този фон Варна произведе добрата новина, като не само организира конкурс за нова библиотечна сграда, но и вече избра победител. Мястото /очаквано/ предизвика коментари, но идеята за

общоградски културен център

/какъвто градът няма/ оправдава избора. Тази седмица стана ясно, че печели холандският проект, сега остава да се намерят пари и за строителството. А намирането на пари явно ще е все по-трудна задача. Въпреки яростните твърдения, че бюджетът е наред, за степента на пробитост може да се съди по все по-отчаяните мерки за пълненето му. Тази седмица, например, бизнесът предложи всички коли, които влизат в София, но нямат софийска регистрация,

да плащат такса "Перник”,

защото сега само една на пет коли била "местна”. Таксата може и да накара дошлите за един ден да се качат на метрото, но бизнесът да не забравя, че повечето хора от тези пет "провинциални” коли трайно живеят в София – главно за да работят там. Така те обезкръвяват икономиката по региони /която иначе също би могла да плаща данъци/ и причината не е в голямата любов към столичния живот, а в твърдото нежелание на властта да превърне децентрализацията в реално работеща практика, а не в салфетка, многократно използвана по изборите. В столицата или не –

токови удари ще има за всички,

стана ясно тази седмица. Предупреждението на енергийния министър беше заради предстоящото либерализиране на пазара на ток. В опит да внесат спокойствие експерти обясниха, че според световната практика при либерализация винаги имало поскъпване, последвано от спад в цените след няколко месеца. Само дето ние сме по световната практика дотам, докъдето им изнася на монополистите. До нашите, например, още не е достигнала новината, че през последните шест години разходите за добив на слънчева енергия са паднали с 80 процента и именно затова на конференцията за климата в Париж се чуха гласове, че светът е намерил начин да се справи с парниковите газове. Но не и у нас. И по още нещо веднага се познава, че у нас не е като по света. Въпреки всичкото желание Варна да има велоалеи, на повечето места има

трасета за екстремисти,

а не път за обикновени колоездачи, които искат да отидат на работа с велосипеда си. Въпреки всички уверения на всички общински служители, ангажирани с темата, че алеите отговарят на стандартите и на препоръките на велоклубовете, тесните пътечки с ръбести бордюри и остри завои не успяват да накарат варненци да ги приемат за велоалеи. И ако варненските велоалеи извън града са само повод за упражняване на остроумие, едно варненско д..е тази седмица се превърна в национален проблем, след като Държавната агенция за закрила на детето поиска от СЕМ да спре клипа на 17-годишната варненка Гери-Никол. Което поражда известни въпроси. Например,

каква точно им е работата на службите

за закрила на детето /оказа се, имаме цели две у нас/, след като нито просячетата по улиците намаляват, нито условията за деца с увреждания се подобряват, но най-големият детски проблем се оказаха едни чорапи на дупки? Или, наясно ли са тези служби какъв е периметърът на СЕМ, къде децата гледат клипове и има ли пресечни точки между тях? И най-вече – има ли продуцентът на варненката рекламен договор за обслужване от страна на СЕМ или там просто са му фенове и му вдигат рейтинга като подарък? Колкото до това, че клипът можел да повлияе "негативно” на децата, службите могат да се разходят до някое училище. Там ще разберат, че клиповете и на цял полк старлетки не могат да конкурират

валяка на образователната "реформа”

по щети, нанесени на децата. Или до някоя дискотека като тази в Повеляново, където зад една привидно битова драма изригна вулкан от безхаберие, корупция, безстопанственост и други престъпления. С правосъдната сага с "каките" обаче тази седмица заличихме окончателно границата между частния и държавния сектор в организираната престъпност. Което е доста по-"негативно” за децата /и техните родители/.



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"