Седмицата: Пак ли по стария шаблон?

Без цензура

14-11-2015, 09:19

Снимка:

© Varnautre.bg / Архив

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Недоволните от скъпите винетки вече стягат протести, но властта едва ли ще е склонна на отстъпки пред шофьорите така, както отстъпи пред полицаите

През седмицата първият избор във варненския общински съвет зададе теми за размисъл не само за тази седмица. И ако имахме повече оптимизъм след изборите, сега сме повече скептични. Още по-скептични ни направи представянето на екооценките за бъдещия пристанищен терминал под Максуда. След многото изговорени приказки, възражения, недоволства и обвинения обсъждането, наречено обществено, мина при пълна липса на обществен интерес. Без проблеми липсата после плавно ще прелее в

изненадано възмущение,

че нещо се случва "без да знаем". Полицаите продължават да протестират, макар че им обещаха всичко, което искат. Вероятно защото искат и изпълнение на обещаното, но това никой не го е обещавал. Поне стана ясно кой управлява държавата - Костов. Георги Костов. Главен секретар на МВР, ако не се сещате. А в Парламента законотворчеството продължава с такава скорост и посока, че всички - от бизнеса до учениците, се чудят от коя брадва първо да се пазят. Във Варна от тази седмица вече имаме Общински съвет, а Тодор Балабанов беше избран за председател с 36 гласа. Всъщност – с 40, но четири му се загубиха, защото вместо с X подкрепата в тях беше изразена с "да". Всъщност,

дали и как са гласували четиримата

на местните избори, след които са станали съветници? Прегрупиранията започнаха още преди клетвата. Чавдар Трифонов - поради появата на "дълбоки разломни линии" в реформаторската група и компромиси, които той не би желал да прави, положи клетва като независим. Първите коментари са противоречиви поради широкия диапазон, който трябва да покрият – от адмирациите за лично достойнство до тълкувания за "групата на Дънката". Ситуацията с групата тепърва ще се развива, но жестът заби още един пирон в ковчега на сините варненски мечти, а по численост

реформаторите се изравниха с БСП.

И докато левите от първия ден обявиха, че мястото им еднозначно е в опозиция, на реформаторите някои тежки процеси по уточняване на идентичността очевидно им предстоят. И левицата си имаше проблеми през седмицата – докато някои атакуваха изборните резултати през съда (с достатъчно предизвестен резултат), други предпочетоха да го направят през медиите. Като Генадий Атанасов – член на БСП, но и независим кандидат за кмет на "Владиславово". Той поиска оставката на цялото бюро начело с Борислав Гуцанов заради подкрепата на друг кандидат. Съдейки по скоростта, с която от БСП–Варна обявиха, че искат бърза серия отчетни конференции по места и още по-бърз конгрес, най-вероятно

вътрешнопартийният преврат няма да успее.

Обречена изглежда и идеята, лансирана преди изборите от четирима варненци – кандидати за не-съветници. Бизнесмените Николай Димитров, Владимир Павлов, Нелко Начев и Кольо Кечовски се потрудиха, за да призоват бъдещите тогава общински съветници да се откажат от заплатите си или да ги дарят за добри каузи. Първите сондажи сред избраните съветници показаха, че идеята за отказ няма подкрепа. Все пак част от тях смятат да даряват парите, (както беше и в предния съвет). Други застъпиха тезата, че всеки положен труд заслужава съответното възнаграждение (но никой не се разпозна във въпроса

дали няма да се наложи обратното –

те да плащат). Заседанието във Варна ще се запомни и с призовките, получени още преди клетвата - заради една от жалбите за касиране на изборите, подадени в съда. Пак заради съдебно дело, но срещу Веселин Марешки на участника Костадин Костадинов му се наложи да се кълне отделно. Спорът за пицарията, от която тръгна делото, обаче отдавна е забравен от варненци, а Марешки убедително води по точки, защото ги атакува по най-чувствителната линия. Повече от седмица той успява да държи цените на горивата по-ниски, с което накара и конкуренцията да ги свали. При това

разликата в цената е солидна,

а обвиненията на Марешки – директни: "Моят марж е около 3 до 5 стотинки, а на другите бензиностанции достига до 40 стотинки". Това се случва няколко месеца, след като по премиерска повеля в страната бяха правени проверки и анализи, приключили с дежурното "няма картел между веригите". Колкото до Комисията за защита на конкуренцията, която от години не успява да открие нито едно картелно споразумение у нас, независимо какво показват етикетите и статистиката, в момента тя е на фаза изчакване и ако цените на Марешки останели ниски, щели да решат дали да го разследват за дъмпинг... Покрай горивата варненският бизнесмен успя да удари и Слави Трифонов. В една и съща седмица и двамата обявиха, че събират подписи за референдум, и каквото и да извади шоуменът "по телевизора" и за Евровизията, 20 стотинки на литър бензин са си 20 стотинки. И ако се задържат, нищо чудно

и подписите да се съберат.

За останалите може би е време за допитване "трябва ли тъпотата да бъде обявена извън закона или да". И да се пита, докато още има кой да разбира такива сложни материи у нас, защото с подхваната образователна реформа, те скоро ще свършат. Каквото и да обяснявават чиновниците, намаленият брой часове по редица предмети ще ограничи възможностите за учене в чужд университет. За по-бедните, защото по-заможните просто ще си пратят децата зад граница още за средното образование. И едва ли подобен ход ще спаси

формурования от типа на пернишкия университет,

към които вече няма никакъв интерес. Намалението на часовете по физическо възпитание (които доскоро бяха приоритетни) се размина, поне тази седмица, но това не променя общата картина. За да е още по-забавно на учители и родители, не е ясно дали в първи и в пети клас изобщо ще имат нови учебници следващия септември, защото има ред срокове и изсквания, които трудно ще бъдат спазени. Но е ясно друго – че и в най-черните си моменти образователният министър и подчинените му не се сещат за думата "оставка". Защото въпреки техните бързо променящите се обяснения, на практика имаме маргинализиране на учителя и чрез заплатата, и чрез отношението, а за учениците остават поредица безмислени промени, които ще ги правят все по-неинициативни и все по-отвратени от четенето, ученето и мисленето.

КОЙ вероятно ще е доволен

да има много и евтина работна ръка - без квалификация, без претенции и без протести. Сега, покрай образователните промени учители по география излязоха на символичен протест. Не разбрахте, че протестират, нали? С полицейското недоволство обаче всички са наясно. Да, правила не се сменят на ход, със задна дата и едностранно. Обаче... Правила не се бранят и с нарушаване на правилата, особено когато има как да не ги нарушиш. Обаче големият въпрос от полицейския протест е друг - сложихме ли голямата мазна точка на идеята за реформи? Защото - при цялото обществено разбиране за трудностите пред свестните хора в системата, при много мъже (и жени) с оръжие, излезли на улиците,

трудно се говори за граждански протест.

По-лесно идват думи като метеж или, както пише в Конституцията - държавна измяна. А държавната власт не направи нищо друго, освен да потвърди, че с пистолет се постига повече, отколкото с думи... Незаслужено в тази ситуация на завет продължават да стоят магистратите, които имат дори повече привилегии от полицаите, а резултатите от труда им външно се свеждат до все по-остри доклади от Брюксел, които водят до все по-лоши последици за останалите граждани на страната. А вътрешно - до откровенията на съдия Владимира Янева, че искала среща с главния прокурор, защото разбрала, че има поръчка да бъде "опраскана". Вероятно затова Алексей Петров еднолично се зае да търси

кой не го уцели с гранатомета

(а през това време един от ключовите свидетели по "Октопод" случайно катастрофира смъртоносно, а друг инцидентно го гониха с брадва). И с още един внезапен за масовата публика скандал ще се запомни седмицата – вселенският патриарх Вартоломей беше официално поканен у нас - от сегашния президента, по идея на друг кандидат за "Дондуков" 2, маскиран зад БАН, но пък зад гърба на патриарха. Вартоломей съвсем официално ни нахока за схизмата от 1872-ра, за което получи от президента орден "Стара планина" I степен. Може би е време да се издаде указ, с който едновременно

"Стара планина" се присъжда на Василий II

(Българоубиец) и се закрива ордена. Църковната пикантерия обаче не успя да задържи вниманието задълго заради атаката с нови ценови изненади. Годишната винетка вече ще ни струва 97 лева, при 67 сега. При това министър Павлова назидателно оповести, че реалната цена на стикера била даже по-висока – 150 лева, като не пропусна и сравненията "как е в Европа" (но без да броим доходите или качеството на пътищата). А беше средата на април тази година, когато Лиляна Павлова наслед поредната магистрала с лентички заяви, че през този мандат

няма да не се вдигат винетните такси...

Следващата идея са глобите за липса на зимни гуми през сезона, или иначе казано - още една вратичка за скубане поради "несъобразяване с пътната обстановка" (макар че по закон единственото упоменато задължително през зимата е дълбочината на грайфера). Недоволните вече стягат протести, но властта едва ли ще е склонна на отстъпки пред шофьорите така, както отстъпи пред полицаите. Разбира се, има вариант – никой да не плаща нито винетки, нито глоби, но той едва ли е възможен у нас. През седмицата мина и

недоразумението "Данък "уикенд".

Така бизнесът ще може да си възстановява ДДС-то само до 70 на сто с презумпцията, че останалите 30 са отишли за покриване на "лични нужди". Защото е по-лесно да събереш пари, като удариш изрядните, вместо да мъчиш чиновниците да търсят кой си е регистрирал личния джип като работна "баничарка" и е подарил на всичките роднини по един "служебен" таблет. А и подобни баровци обикновено са неудобни за търсене, какво да говорим за намиране. Макар че тъкмо бизнесът, който работи преди 9, след 5 и в събота и неделя, все още създава нещо за облагане с данъци. Това обаче трудно се обяснява на на човек, който вече говори само "брюкселски" и

не е изкарал и два лева не като чиновник.

Колкото до властта, тази седмица стана ясно, че най-сетне поне парламентът ще започне да си плаща за полицейската охрана. А за колите и бодигардовете, когато НСО ги обслужва при не съвсем държавни поводи, дали ще започнат да плащат? Поне 30 процента? Следващият удар на седмицата беше токов. След срещата за либерализацията на цените на тока ни заляха с прогнози – първо, като се разделят цените за бита и за бизнеса, битовият ток ще поскъпне, след това ще се вдигне още, защото еврокомисията ще ни глоби заради големите количества вредни емисии, а накрая стана ясно, че и печките с дърва и въглища до две години трябва или да отидат за старо желязо, или да минат на (скъпа) биомаса. Като бонус се очаква всички производители на алтернативни енергии да атакуват отново, което

ще добави още някой лев към сметките.

На този фон никой от депутатите не се замисли дали е прилично да си увеличат заплатите, защото според статистиката през последното тримесечие средната заплата у нас се е вдигнала (не и през последния месец пак според статистиката, но това са подробности). Така избраните от нас ще получават по 2 700 на месец, без да броим служебните бонуси. Но пък така Владислав Горанов може да се върне в парламента, защото е прехвърлена границата от 2 хиляди, под която той не знаеше как да си гледа децата. Варна през седмицата получи повод за надежда – френска компания започва проучванията за нефт и газ в блока "Хан Аспарух". Макар че за да има полза градът от намереното - при това ниво на местна самостоятелност, няма да помогне нищо друго, освен

обявяването на градска независимост.

Другото е да разчитаме на обещанието, че сега най-сетне всички власти, бидейки от една партия, ще заработят в наш интерес. Кметът Портних, след като се закле, се ограничи да повтори казаното и в изборната нощ – резултатът мотивира, но и задължава, затова работата в града ще продължи както досега. Което засега се оказва вярно – продължава асфалтирането заради високоскоростния коридор, както и закъснелите предупреждения докъде ще возят градските автобуси; най-сетне започна смяна на най-разбитите плочките - пред общината, обаче май ще се наложи да пренаредят и новия тротоар по "Владислав", защото велоалеята пред бившия Образцов дом сега е от типа

"бърз или в ортопедията" –

внезапно свършва пред стълбите на подлеза. Първата голяма следизборна изненада обаче дойде от Каварна – новата кметица (след предизборните обяснения как ще запази направеното досега) отмени новогодишния концерт на площада. Ако не се сещате – поканените бяха Йорн Ланде (с към 7 милиона продадени албума) и "Кикимора" на Николо Коцев (българското име на световната метъл сцена), а феновете вече си бяха запазили места по хотели и ресторанти. Вместо тях кметицата обещава друга програма, засега неясно каква. Но каквато и да е, едва ли ще компенсира отказаните резервации, а знакът, че Каварна вече не е коректен партньор, тепърва ще се отразява на специфичния бизнес на града. А без него Каварна просто ще се върне към безметежното

съществуване на никому неизвестен град

с 10-12 хиляди жители. Разбира се, има обяснения и обвинения за натрупани дългове и неразплатени задължения. Дали са верни, знаят каварненските местни власти. Ако сте пропуснали обаче – новата кметица Нина Ставрева преди изборите е била общински съветник. И няма как, ако в кметския кабинет нещо не е било наред, съветът да е бил целият в бяло. Може би положението в Каварна ви изглежда като частен случай – феновете ще страдат за атмосферата, но ще си намерят други концерти; повече ще пострадат местните, които развиват някакъв дребен бизнес, но едва ли някой ще надигне глас; обяснения за прецакването има много; обвинените за него – малко и обикновени бивши; работилите с него - винаги в ролята на невинните зрители, които нямат нищо общо с проблема, но жертвоготовно предлагат да го решат. Да има област в държавата, където не шаблонът не може да се приложи?



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"