Бизнесменът сам поиска последното място в листата на коалиция "Реформатори и патриоти"

Визитка: Григор Григоров е роден във Варна. На 50 години, трето поколение варненец. Щастливо женен с две деца, много приятели и успешен бизнес. Занимава се с винопроизводство, земеделие, транспорт и спедиция. За себе си казва, че е щастлив човек и не е черноглед. Иска да научи внуците си да ловят риба, но тук - на Черно море, да карат колело в Морската градина на Варна, иска децата му да останат в България. На проблемите с прехода гледа като на детски болести, от които всяко цивилизовано общество, към което се стремим, е боледувало в началото. Кандидат за общински съветник от листата на коалиция "Реформатори и патриоти".

- Кои са анонимните, за които написахте "вън" на билбордовете си?
- Анонимните са всички онези, които са хора на някого. Те нямат място в общинския съвет. Тази аморфна маса от анонимни хора без биография и без лица е много страшна, защото към тях не можеш да отправиш конкретни въпроси, да потърсиш отговорност. Това е моделът "Янко Станев - Кирил Йорданов", който функционира 12 години успешно и продължава да съществува. Апелът ми е този път това да приключи или поне да поставим началото на завършека на този процес.

- Легендата гласи, че сам сте поискал да бъдете на последното 39-то място в листата. Така ли е?
- Да. Исках да бъда последен в листата поради няколко причини. Първо, не съм партиен член и не исках да участвам в котерийните борби за места. Освен това, аз искам да бъда избран, а не назначен. Искам да знам, че имам зад гърба си 1500-2000 човека, които ми вярват и избират точно мен. Това ще ми даде силата и мотивацията да правя нещо смислено като общински съветник.

- Защо променихте в билбордовете си слогана "Купуването и продаването на гласове е престъпление" на "Купуването на гласове и общински съветници е престъпление"?
- Реших, че този текст, който никой не чете и който вече е толкова клиширан, трябва да бъде изпълнен със съдържание. Има лека закачка, а чрез него се позиционирам точно и ясно като човек, който не може да бъде купен.

- Казахте, че не сте партиен член на някоя от многото партии, които са в момента в листата на реформаторите и патриотите, но всъщност сте един от основателите на СДС във Варна.
- Учредител съм на СДС във Варна, но през 1992 година взех решение да приключа с тази дейност, защото тогава свърши романтичният период на партията. СДС се докосна до властта, от което произтече покварата. Болшинството от качествените хора, с мечти и идеали, напуснаха и аз бях един от тях.

- Защо се връщате сега в политиката?
- Вече имам натрупан житейски опит, но моят подтик е и емоционален. Имам син, който учи в чужбина. Ако той остане да живее там, няма да има приемственост. Това, което съм постигнал в последните 25 години ще се изгуби. Изводът е, че нашето поколение трябва да поеме отговорността да върне децата ни у нас. Винаги съм смятал, че просперитетът на едно общество се гради върху приемствеността на поколенията, семейния бизнес, личността и душата. Така че, ако сега не направим нужното усилие, да върнем стотиците хиляди, които живеят навън, всичко, направено до момента е безсмислено.

- Зависи ли бизнесът Ви от общинската администрация във Варна?
- Характерът на моя бизнес не зависи от община, Общински съвет или негови решения. Няма да просперирам от това, че съм станал общински съветник. Всичките ми фирми са регистрирани във Варна, тук си плащам данъците, но моят бизнес е позициониран в общините около Варна - Вълчи дол, Аврен, Суворово и Аксаково. Тук ще вметна защо се случи така, че нямам инвестиции във Варна. През 2003 година реших да правя изба на "Галата" по европейски проект. Започнах инвестиционния процес, който е свързан с проектиране, разрешителни, съгласувателни писма и т. н. и това продължи 2 години и 8 месеца. В момента, в който получих разрешително за строеж от община Варна и възможността да кандидатствам по мярката, парите по нея за финансиране на изба бяха свършили. Така разбрах, че във Варна нищо не мога да направя, за разлика от Аксаково, Вълчи дол, Суворово. Администрацията там функционира: когато ти трябва нещо за днес, те ти го правят за вчера, защото хората искат да привличат инвеститори. В крайна сметка така се случи, че в родния си град нямам инвестиран един лев, защото средата е такава.

- Преди време със собствени средства асфалтирахте улицата към вас. Това ли е примерът, който искате да дадете?
- Там просто не можеше да продължава по този начин, но исках да потърся и друг ефект. Реших да запълня дупките, за да не си чупим колите, което не струваше кой знае колко много - 10-12 хил. лева, но успоредно с това под формата на някакъв съдебен иск да накарам общината да ми възстанови парите. Нямаше значение дали ще го направи, исках да предизвикам шумотевица и обществен дебат. 10-15 дни след като асфалтирахме обаче, дойде съсед с написано на ръка благодарствено писмо, под него се бяха подписали над 40 човека от живеещите в района. Благодаряха ми, че съм запълнил дупките. Така другият ми мотив остана на заден план.

- Имате ли лична програма в Общинския съвет?
- Единственото нещо, което мога да обещая, е почтеност. Да обещавам детски градини и площадки - не мога, защото съм човек, който като каже нещо, трябва да има възможността да го направи. За мен са важни няколко неща - първо да се направи анализ на състоянието на града, да се изработи четиригодишна перспектива, да поставим приоритетите и на базата на възможностите, които има общинският бюджет, да видим какво можем да направим. Аз съм отборен играч и искам да се случва възможното, а не да хвърляме фойерверки във въздуха, а накрая хората да кажат - те пак ни излъгаха. Ние трябва да променим усещането, че в града не се случва нищо позитивно. Това е отговорност на всеки един общински съветник и кмет. Този град трябва да повярва, че утрешният ден ще е по-добър от днешния.

Конкретните неща - не мога да си предстаавя, че в 21 век в кв.  "Изгрев" няма вода. Или на "Траката" и "Св. Никола" няма канализация и пътища. Много важно е за мен да се разбере, че Варна не е туристически град. Варна има своята туристическа зона, която се нарича "Св. Контантин и Елена" и "Златни пясъци". И тук, в града, не може дискотеките по крайбрежната да бълват звуци и музики до 6 часа сутринта, а хората да не могат да си починат. По целия цивилизован свят нощните заведения работят до 2 часа. Не може в 80% от дискотеките да се продават най-различни дроги. Това ще бъде моята борба. Ще настоявам да има ясни регламенти и контрол.

Качеството на живот се определя от заобикаляща ни среда и от това, с което се храним. Не съм привърженик съм на глобализацията, в лицето на молове и хипермаркети. Смятам, че общината трябва да намери механизми, с които да стимулира кварталните бакалници, млекарници, пекарни и прочее. Така ще се стимулират и хората, които произвеждат в околните села, които ще имат къде да продават качествените си продукти. Ние нямаме достъп до качествена храна, защото тези, които я произвеждат нямат достъп до пазара. Трябва да работим в тази посока. В кварталите да функционират такъв тип търговски обекти, защото освен всичко друго, това създава и друга атмосфера. Една хлебарница може да издържа едно семейство. А иначе отваряме един хипермаркет, който затваря десет хлебарници и един човек продава хляб, а останалите девет са на борсата.

- Какъв е механизмът, по който общината може да помогне?
- Механизмът е следния - да се направи агенция или друго звено, чийто екип да изготви секторен анализ по квартали. Тук например живеят 10 000 човека, за тях може да се стимулира направата на 3 хлебарници, не 100, за да има бизнес. Ще планираме необходимото, ще стимулираме конкуренцията, но и ще регулираме, така че хората, които ще инвестират, да са защитени. Ако общината отдава някакво помещение, то да е с конкретно предназначение.

Другият механизъм е пазарите по райони да се структурират по различен начин с обща архитектура и визия и с концепция, чрез която стоката на производителите от селата да стига до нас.

Друго, което съм решил да направя и което е в контекста на листата на реформаторите, е т. нар. омбудсман. Идеята ми е да бъде неправителствена организация, която да се финансира от всички общински съветници, които нямат нужда от заплатите си от общината. Говорил съм с двама кандидати, които са готови да предоставят тези средства. Аз съм третият, сигурно ще се намерят и други. Във Варна има доста хора, които нямат финансова възможност, нито мотивация да се борят с несправедливостите, които им се случват. Така ние ще се опитаме да обезпечим тези хора с правна защита. Това значи да функционира офис, в който да се оказва помощ. Средствата, които се набират, могат да се предоставят за стипендии на студенти от юридическите факултети. Те ще идват, за да обследват случаите, успоредно с това ще ангажираме двама-трима адвокати, които да завеждат делата. Така ще се получи едно взаимно доверие между тези, които са обещали да се грижат за избирателите си и беззащитните хора, които няма кой да ги пази.

- И накрая какво е отношението Ви към референдума?
- Моля всички на 25.10.2015 г. да участват в референдума, за да покажем, че искаме да бъдем питани за всичко важно. Аз ще гласувам с ДА, защото искам нашите приятели, нашите деца и внуци търсещи щастие по целия свят да могат да казват каква България искат утре. Убеден съм, че ако им дадем тази възможност, не след дълго всички ще бъдем щастливи тук в България.