Голяма част от медиите тази седмица положиха усилия да ни зарадват и с положителни новини

Тази седмица Общинският съвет във Варна стигна до финалната права на мандата си - под обсада. За държавата ключовата фраза беше "ляв завой" – при това не политически. А в края й голямата придобивка е мускал вода, прикрепен към послушен вестник - с помощта на няКОЙ, зает с

промиването на оцелели мозъци.

След тримесечно прекъсване в заседанията /без мотиви за такава дълга пауза/ общинските съветници във Варна натрупаха достатъчно въпроси за решаване, а варненци – достатъчно поводи за недоволство. Най-ранобудните се събраха още преди съветниците, после всички вкупом напълниха залата така, както не се беше случвало даже след протестите преди две години. Тогава съветът избегна колективното подаване на оставка, като струпа всичко, за което се сети, на гърба на изгонения Кирил Йорданов, за да спаси мандата. Две години по-късно ироничната вселенска справедливост не ги подмина, като повтори вълненията

в камерно-фарсов вариант.

В суматохата в сряда някой напълни фонтана до общината със сапунка. След края на сесията и на пяна–партито равносметката е, че под красивите мехурчета си стои добре познатата мътилка, а за чистенето ще плащаме всички. Видимо оформените групи на недоволство от съвета /освен онези с пяната/ бяха шест. Седмата – на защитниците на ин витро програмата, не можа да се класира, защото беше финтирана с обещания за по-късни компенсации /от следващия съвет/ и игра на тънката струна, че парите се дават за други хора с проблеми. Най-мотивираната и подготвена беше групата на недоволните от "Чайка". Те не само се пребориха за челно място в дневния ред, но и събориха приетия през март от същите съветници план за застрояване на квартала. Сега /отчитайки досегашния си опит/ вместо да празнува, вероятно

групата се подготвя за атаки на парче

и през задния вход към набелязаните терени – тактика, която беше достатъчно успешна в квартала и която даде кураж на заинтересованите да обединят сили за последния щурм. Провалът е добър знак, но само за начало на разбуждането. На тази сесия нямаше недоволни от "Одесос“ и "Аспарухово“. Ако обаче не беше /временно/ компенсиран пропускът да се намери нов концесионер, който да чисти и да извозва сметта от двата района, окупацията от тази седмица със сигурност щеше да изглежда като градинско парти в сравнение с недоволството на хора, заринати във вкисващ августовски боклук. И, може би, ако съветниците бяха поработили и след май, щяха по-рано да се сетят, че концесиите в двата района са до 28 юли... Колкото до останалите райони – там концесионер все още има, но

миризмата често показва друго.

От квартал "Изгрев" имаше група на сесията на недоволните, но това не им помогна да се класират в дневния ред. Така едно място, което по всички документи се води жилищен квартал, при това в град като Варна, си остава без вода и мръсен канал, а десетгодишният проблем остава в наследството за следващия съвет. В кошницата на следващите избраници отиде и друга гнила ябълка – договорът за видеонаблюдението във Варна. В момента камерите не работят, а общинските задължения към австрийската фирма са почти 5 милиона лева. С решението си да бъде назначен независим оценител, който да "анализира" ситуацията, създадена още през 2007-ма, съветниците просто пратиха топката

на терена на следващия съвет.

Там отива и наредбата за тротоарното право – търговци и собственици на заведения също дойдоха да протестират и настояват, но не успяха да класират проблема си сред точките за разглеждане. Трудно е и да се прецени какви са били мотивите наредбата изобщо да не бъде внасяна за обсъждане – страх, че доведе до загуба на гласове през октомври, надежди, че ще бъде още един повод за обещания и печелене на гласове през октомври, или обикновен мързел. Закани с изборен подтекст се чуха в края на седмицата и откъм таксиметровите пиаци - на стоянката пред Катедралата полицията започна пише актове на шофьорите, а те заплашиха с протест. За такситата все още има място за преговори /и в буквалния смисъл/, за пешеходците обаче – не. Колите по тротоарите се множат буквално всеки ден, а извиненията "ами няма къде" звучат все по-кухо след поредното странично огледало, което се опитва

да отнесе бъбреците на майка с количка.

Колкото до любителите на репликата "то навсякъде е така", те могат да се опитат да отговорят на въпроса на шестгодишната българка Мая, която за първи път в живота си е в България – "Мамо, защо в Торонто всички коли са на улицата, а във Варна са на тротоарите?" А колите в града може и да се увеличат – ако решението от тази седмица всички автобусни линии да се поемат от общинската фирма доведе до протести в частната. Съветниците заявиха, че шофьорите и кондукторите от "Транстриумф" ще бъдат преназначени. От фирмата имаха обаче повече въпроси - и за останалия персонал, и за условията, и за автобусите. Те останаха без отговор, а друг – още по-важен въпрос, даже не беше и зададен: защо съветът гласува решение за прехвърлянето на линиите сега, след като

преди четири години е взел същото решение

и никой не го е отменял? Засега обаче в транспортния сектор цари тишина. Което не може да се каже за агитката на "Спартак", която почти осигури боя за новините от сесията. Основен потърпевш беше Янко Станев, желаещи да го спасяват в мелето нямаше, а по-късно той си го върна, като така блъсна един от протестиращите, че за малко да го събори заедно с трибуната и микрофона. Повечето коментари около бутаницата се плъзнаха по повърхността. А така се изяжда времето за реакция - срещу размиването на границата между гражданска позиция, фенщина и обикновено хулиганство и срещу

подмяната на гражданите с лумпени.

Шумотевицата обаче помогна да се мине по-бързо и през другата важна част от темата – какво става със спортната база на "Спартак", с парите от нея и кого точно е подпомогнала общината с 200 хиляди лева, отпускайки помощ на клуб, който е в юридическа мъгла. Другите шумни протестиращи – от "Възраждане", отчетоха, че са постигнали своето. Социален блок в квартала няма да има. Социалните жилища, да припомним, са общински домове, давани на хора в риск, нетрудоспособни или социално слаби. Съседите на бъдещия такъв блок, поставили знак за равенство между тези групи и ромите, сложиха кръст на идеята. Малко след това в залата при съветниците влезе и кметът. Посрещнат с викове "Оставка", Иван Портних беше изпратен с ръкопляскания, след като оттегли изцяло и Стратегията за интеграция на ромите. Това вероятно са

най-лошите новини от сесията.

Или щяха да бъдат най-лошите, ако похарченото досега за интеграция, включване и вписване беше дало и някакъв друг резултат, освен замогването на интеграторите във и извън етноса. Съветниците във Варна обаче не гласуваха промяната в наредбата за за гробищата, срещу която се обяви митрополит Йоан и така си спестиха проблемите на общинарите в Пловдив. Там митрополит Николай пое на кръстоносен поход в политиката и срещу политиците, като пътем анатемоса кмета, защото му поискал да си плаща местните такси. Сериозен повод за недоволство обаче имат от тази седмица феновете на караваните и кемперите. Броени дни след като в комисиите съветниците одобриха идеята безвъзмездно да дадат общински терен в "Аспарухово" за такъв паркинт, на сесията

изведнъж всички размислиха,

отказаха и прехвърлиха решението на кмета. Иначе поетият поход за спазване на задължителните по цял свят правила за къмпингуване тази седмица у нас се изроди според правилото на Черномирдин – някой искаше да стане по-добре, а се получи както обикновено. И изводът е, че е ужасно престъпно и пагубно за природата да си сложиш палатката на плажа, но няма проблем да си построиш фитнес или хотел и да си ги узакониш. След което правилата, чистотата и опазването на природата наистина влизат в графата "подробности" за всеки средностатистически българин. Но пък ресорното министерство през седмицата реши, че въвежда категоризация и за къмпингите. Пътем бяха променени /отново/ правилата за категоризация на базите за спане и хранене, зачеркнати бяха текстове като тези, които регламентираха за колко минути трябва да ни носят салатата и

колко пилона трябва да има пред хотела,

но се появи правило колко голяма трябва да е плазмата в хотелската стая. За следващата година ни обещаха даже, че чадърите и шезлонгите на плажа ще са безплатни за всички. Обаче никъде не е обяснено откъде концесионерът ще извади пари, за да покрие изискванията на държавата, така че е много вероятно сянката да стане безплатна, защото сами ще си носим чадърите на неохраняемите плажове. През седмицата премиерът обяви, че до края на мандата ще довърши магистрала "Хемус"... до половината. Голямото обещание мина, почти без да получи внимание, защото всички експерти по транспорта се бяха вторачили в поредния пътен "Диамант" - пътния възел Шумен – Белокопитово. Откриването мина по пълна програма –

министри, ленти и снимки от дрон.

Шумотевицата добре покри факта, че празнуваме отсечка, която няма и 5 километра дължина, обаче струва почти 66 милиона лева /повечето натрупани с допълнителни анекси към договорите/, и на всичко отгоре - проектирана през 1984-та. Воплите за "левия завой" и обясненията за ужасяващите трудности, на които се подлага интелектът на пътуващите от Русе за София или от Шумен за Варна накара почти всички да пропуснат факта, че новият пътен възел е най-нелогичният избор при подобен маршрут. Но пък добре маскира бавните темпове на пътно строителство /които са в пряка зависимост от бързите темпове, с които се появяват анекси и подизпълнители/. Покрай

левия завой на Белокопитово

на второ място отиде дори темата с поскъпването на тока. Всъщност, на първо четене в два от трите района на страната токът за бита поевтинява. Късата клечка е за абонатите на "Енерго про", за които поради "спецификата на мрежата в североизточна България" има увеличение с малко над 1 процент /а "спецификата" са всички онези проблеми около ремонтите и инвестициите, за които ЕРП и държава си играя на котка и мишка, докато в капана са защипани абонатите/. При втория поглед обаче става ясно, че след удвоената добавка "Задължение към обществото", плащана от бизнес абонатите,

обществото няма да спечели.

Първите, които обявиха, че новата цена на тока ще оскъпи продукцията им, бяха хлебарите и сладкарите. Те посочват като причина на поскъпването не само калкулирането на новите цени на тока, но и отражението им върху износа – ограничи ли се той поради неконкурентни цени, стоката поскъпва, сивата зона в бизнеса се увеличава, а работните места и данъчните постъпления намаляват. Към този анализ на хлебопроизводителите през седмицата се присъединиха шивашкия бранш, машиностроенето, строителството и малките фирми в металургията и химията. Политическият прочит на темата през седмицата обаче беше противоположен –

пазарът ще се регулира сам,

затова основните храни няма да поскъпнат, а и бизнесът е добре подкрепен от държавата и от "хиляди милиарди левове", идващи по оперативни програми. Икономическият анализ на премиера Борисов пропусна два момента – ако пазарът все пак се регулира сам ценово, то това щее възможно само за сметка на качеството, а КОЙ колко държавна подкрепа получава е все повече въпрос за прокурор. Голяма част от медиите тази седмица положиха усилия да ни зарадват и с положителни новини. Като тази, че Слави Трифонов влиза в политиката и догодина щял да се пробва за президент, защото през тази си разпродал бързо билетите за концерт. Което означава, че в Димитровград

пайнерките ще кметуват на ротационен принцип,

в Каварна могат да съставят депутатски листи на принципа хард, хеви, дет, грайнд и рок-ен-рол за носталгиците, а Варна има време да поиска да я прехвърлят в каварненски избирателен район. Друга покъртително добра новина беше тази, че при обиколката из комплекса "Стара Плиска" Божидар Димитров изпълни заканата си да изкъпе премиера с вода от Свещения кладенец, а той на свой ред /и за по-сигурно/, поръсил и антуража си. Сега можем да очакваме по-сериозни чудеса от министрите на финансите, здравеопазването и регионалното развитие, "осветени" на място, и по-малки – от останалите, за които премиерът сипал

вълшебна вода в шишета.

Всъщност, седмицата завършва с мощно изригване на същото чудо, защото най-ранобудните 10 хиляди българи ще се сдобият с мускалче от водата /стига близкото съседство с пресата, с която ще се продава, да не изкриви посоката на чудодействата/. Залежала стока едва ли остане, защото съпротивителни сили срещу подобни акции имат само склонните да мислят. Според едно проучване, излязло тази седмица, у нас една четвърт от хората нямат достъп до основно културно благо като книгите. Те са достатъчно, за да сформират културно гето в обществото. Което, ако не вземе мерки сега, след време ще трябва да се научи да живее под обсада.