Любимата на Александър II решила освобождението на Варна

Мисия Варна

27-07-2015, 10:32

Снимка:

© Varnautre.bg

Автор:

Varnautre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

Варна и Съединението

Днешната улица "27 юли" е била център на българщината преди Освобождението

Какво означава за повечето варненци 27 юли? Може би за мнозина това е просто дата или пък името на уличката, която води към "Шишковата градинка" и рядко по нея има места за паркиране. Какво обаче се е случило на тази улица и на тази дата, късчета от този далечен ден и от тогавашните събития, потърсихме в Музея на Възраждането. Да се потопим в духа и атмосферата на стара Варна от навечерието на нейното освобождение и годините след това ни помогна уредникът на музея Кольо Хубенов.

27 юли като дата се е наложила в съзнанието на града като символичното освобождение, тъй като на този ден за пръв път в него влизат руски войски. След като на Берлинския конгрес е решено, че Варна ще бъде дадена на Българското Княжество, османците все пак са имали някакъв период от време, в който да изтеглят своята администрация, леко въоръжение и провизии. Те обаче умишлено бавели този момент. И руснаците, за да демонстрират своето желание за по-скорошно освобождение на града, както и да покажат, че не са се отказали от християнските жители, идват във Варна. След предварително уговаряне с османския гарнизон те влизат в морската столица начело с ген. Столипин.

Датата в действителност не е подбрана случайно - това е рожденият ден на втората жена на Александър Втори - Екатерина Долгорукая. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител.

На днешния ден през 1878 година, руските войски са посрещнати в най-българската сграда по това време, която се намира на днешната улица "27 юли". В момента там е останал само храмът "Св. Архангел Михаил", но на времето е имало и българско училище, и читалище, и ученическо дружество - център на българщината. В двора на училището руснаците са посрещнати от свещеника Христо Върбанов. След това той пише спомени за този ден и до голяма степен на неговите разкази се дължи възстановяването на събитията. Сред присъствалите са и учителят Димитър Станчев, както и представители на българската общественост.

Руснаците са посрещнати с хляб и сол, поднесени на табла, която днес се съхранява в Музея на Възраждането. До нея е положена и мемориална кърпа с картата на княжеството, надписана на немски език. В изложбата е представена и икона на Свети Пантелеймон, тъй като 27 юли е и ден на светеца. Тя е била част от празничния ред икони от иконостаса на храма "Св. Архангел Михаил".

И така, малко по-късно през деня, на 27 юли 1878 година, руснаците напускат града както е била уговорката и в края на октомври, началото на ноември се осъществява фактическото освобождаване, когато цялата власт попада изцяло в ръцете на християнски управници. Днес за този ден напомня и огромна картина изложена на втория етаж на музея, рисувана от покойния вече музеен деец, Петър Бранев. Наред с нея са показани още трийсетина картини, показващи атмосферата на улица "27 юли" от този период. Картините са рисувани двайсетина години по-късно от самата дата, тъй като по това време в града не е имало много художници.

Най-много от картините са на чеха-инженер Индржих Кноб, има и платна на Милен Сакъзов, Райко Жеков Куртев и други. За някои от картините са открити и фотографии, които представят същите обекти от по-късен период, за да може да се направи съпоставка между това, което са хванали обективът и погледът на художника.
Много скоро след Освобождението, Варна започва бързо да се европеизира. Тя е един от бързоразвиващите се градове в нова свободна България и сравнително бързо тази ориенталска част бива заменена с модерна европейска.

В музея може да бъде видян реставриран оригинал на Рибния буквар от първото му издание през 1824 година в Брашов. В момента в България са останали общо три копия. Интересна е иконата "Свети седмочисленици" подарена през 1866 година. Любопитна е и Стематографията на Христофор Жефарович. Изключително ценен експонат е и сабята на Хаджи Димитър, която попада във Варна след смъртта му, вероятно донесена или от сестра му, или чрез Мидхад паша. Могат да се видят и много лични документи на опълченци, които свързват живота си с Варна. Тук е сабята и на най-младия опълченец Тодор Габарев, едва 16-годишен. Впоследствие той идва да живее във Варна след Освобождението. А заедно с Георги Минков са единствените опълченци, които се свързват с морския град. Носилият Самарското знаме Никола Корчев също е живял във Варна до края на живота си, а в музея могат да бъдат разгледани и негови вещи.