Седмицата: Стрес тестове

Без цензура

09-05-2015, 08:14

Снимка:

© Pixabay

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Първият пороен дъжд тази седмица беше първият стрес тест за новия асфалт. Хубавото беше, че дъждът не изми асфалта, лошото – че бързо видяхме къде пак не достигат шахтите и пак не са уцелили наклона. След дъжда тръгнаха и свлачищата, като страничен ефект в Морската градина пак започнаха да влизат коли. Справедливостта направи опит да долети у нас на крилете на дрон, но понеже пак беше твърде избирателна, пак стана както обикновено. Украинският сценарий вече е на границата ни – в Македония, реакции у нас не се забелязват, ако не броим продължаващите нелепи напъни да се превежда в ефир от македонски на български. А във Варна в пешеходната зона

паветата още са криви...

През почивните новини обаче новината от Варна беше определено добра – всички говореха за откриването на първата в историята обща световна купа по спортна гимнастика и акробатика, а не обсъждаха скандала защо не се е открила. Макар и в последния момент /и с маскировка от доста винил/, ремонтът на залата се вмести в сроковете. Най-добрата новина ще бъде, ако бързането не се е отразило на качеството, но дори и всичко да се окаже идеално, на съответните уши, отговорни за забавянето, трябва да увиснат съответните обеци, иначе ще си играем на

създаване на трудности и героичното им решаване

още много пъти. Покрай ремонта стана ясно и друго – ползването на голямата зала "Конгресна" в общинския Дворец на културата и спорта /според базовата цена на общинската методика/ е 250 лева на ден, ако наемателят е свързан с общината, което излиза извън рамките на всякакви вътрешноведомствени преференции. Докато се опитваха да поправят това, съветниците пак не спряха навреме и лансираха идеята да дават по 700 лева на ден, за да има озвучаване на сцена "Раковина" през лятото. Сметките така възмутиха и най-заклетите фенове на художествената самодейност, че бяха върнати на автора. Далеч повече пари /а и повече възмущение заради липсата им/ са необходими на

ветроходната ни гордост "Калиакра",

за да успее да се включи в плаванията на "Тол шипс" в Северно море. Цената на участието през август е 400 хиляди лева, а спонсорите засега подминават БМКЦ. Без тях обаче няма как да се гордеем с "Калиакра", защото въпреки ласкателното "национален ветроход" и гордото размахване на снимката й по всякакви събития, баркентината разчита на 300 хиляди годишен бюджет и на наема за партита на борда. Далеч по-голяма финансова дупка се очертава под свличащия се скат в Морската градина. Земята под "Карин дом" пропада вече няколко дни и

не е ясно кога ще спре.

Според експертите цената на укрепването ще е някъде между 18 и 22 милиона лева, а причината да се стигне дотук – подпочвените води. Варненци /които напук на забраната смело се разхождат под свлачището/ снимат ручейчетата, посочени като основни виновници. Всъщност водата си тече от години. Само че тогава по ската имаше далеч повече растителност, а над ската – далеч по-малко сгради, така че да не се получава сегашният

ефект на голяма тухла върху мокра гъба.

Докато изцеждането продължава, като страничен ефект от свлачището в единия край на пътя беше отворен отново входът през басейна на другия край и крайбрежната алея пак се препълни с коли. Освен, че ще се разминаваме с тях за поредно лято, пак ще ги има и разнообразните изненади, които периодично изтичат през Шокъровия канал по пясъка и във водата на Офицерския плаж. Доста удобен на варненци, но еднозначно признат за най-мръсния през миналата година, плажът трябваше най-сетне да се раздели с лошата си слава с помощта на нов сепаратор или поне чрез дълбоководно заустване на каналните води. Цената е 105 хиляди лева, парите са заложени в общинския бюджет, но

няма дори и намек за обществена поръчка.

Така изпълнението се отлага най-малко до следващия сезон. Относително добрата новина е, че поне прословутият гьол вече се почиства два път в месеца. Предсезонното излъскване край плажа не подминава и баните – тази седмица ни успокоиха, че те "няма да бъдат премахнати", а ще продължат да подслоняват летните кръчми. Какво обаче се крие зад уточнението, че ремонтът на баните да създаде по-голям "контакт на алеята с морето", ще разберем през следващите седмици /като се надяваме, че контактът да е съвсем директен/. И докато околоплажният бизнес се организира, част от плажните ивици пак са безстопанствени. Около и във Варна има 52 плажа, за 11 от тях няма дори обявена процедура за концесия или наем. За останалите продължава да се води познатият диалог как наемите са високи, цените на чадърите – ниски, затова никой не иска да поддържа плажовете, докато българите се изнасят към курортите в Гърция и Турция, където

сянката не е на цената на стаята,

а на места даже и черпят с коктейли. Поне в града обещанието е плажните удоволствия това лято да са на цената на миналогодишните – по пет лева за чадър и за шезлонг. Но пък един от най-тежките проблеми в туризма е на път да намери решение, при това не само у нас. Вече се знае, че всички хотелски рецепции в цялата страна ще се избират с един номер - 9. Ресорният министър ще предложи идеята да стане общоевропейска, ако се получи у нас. Което доста отдалечава светлото евробъдеще на идеята, ако съдим от българския си опит с общия телефон 112.

Все по-далеч от легендите

за варненските гларуси са и плажните спасители. Две трети от кандидатите за червени бански от последния курс така и не получиха сертификати, защото не покриха норматива, за разлика от мъжете в пенсионна възраст, които все още успяват да преплуват сто метра за сто секунди. Раздвижване се очертава другаде – на пазара на крайморски имоти, след като военното министерство реши да закърпи бюджета, продавайки имоти, голяма част от които са край морето. Апетитно изглежда почивната станция в "Манастирски рид”, /като при подходящ купувач живеещите там накрая може да се сдобият с по-градска инфраструктура/, а най-любопитната оферта е прочутата база в Тихина, откъдето са тръгнали много легенди /не само военни/. Икономическият ефект от офертите се прогнозира трудно, за разлика от последиците на една друга акция, която имаше шумно продължение и тази седмица –

полетът на дрона.

Опитите да се донесе справедливост през камерата на летящата машинка се включват в същия ред, в който са идването на свободата с руски танкове и американски изтребители, на просперитета с индийски биволи и арабски спортни инвеститори и на политическата логика за 800 дни. И на хеликоптерите, с които данъчните преди пет години обикаляха първо над избрани имоти, а после из телевизионните предавания. На обикалящите им останаха интервютата за личния архив, а дали в хазната влязоха обещаните 10 милиона допълнителен приход, така и не се разбра. Поне горивото на дроновете излиза по-евтино, докато обогатяват знанията ни за

новата икономическа география

на страната. Седмицата добави и нови политически знания. Ценна информация даде прокуратурата преди изборите – тя прие, че аферата "Костинброд” виновни няма /което е полезно да се знае преди да започне планирането на предизборни тактики и стратегии/. Във Варна стана ясно, че "Нашият град” ще играе само за "малки” кметове, а новият играч е движението на Татяна Дончева, след като тя лично съобщи, че ще има самостоятелна листа тук. Общинските ръководства на Бареков във варненско го напуснаха целокупно заради амбицията му сам да си реди кандидатите и най-вече заради опита му да се пришие към Данаил Папазов. Общото решение не е изненада - за политическите бегълци с опит е въпрос на оцеляване, а за тези, които са

преодолели политическата си девственост

именно с Бареков, това е подходящият момент да забележат табелата на кръстопътя и да решат дали пък ще си търсят спасител или ще мислят сами. А особено добре трябва да мислят кандидатите, към които Бареков ще иска да се прикрепи. Миграционни процеси имаше и в столицата – трима от БДЦ си направиха поредното гражданско движение с партийни амбиции - "Бъдеще и развитие за България”. Анонсирането на поредното политическо чудо мина под мантрите ”ние знаем какво трябва да се промени... имаме волята да го направим... подкрепа на икономиката... нови работни места... повишаване на доходите... намаляване на безработицата... нито десни, нито леви..., отворено за нови лица...”, БРБ,

бъ-ра-бъ ра...

Желанието да се стъпи на бързата писта към Парламента обаче е разбираемо – ако броим само работните дни, от началото на април до Гергьовден простосмъртните имаха 22 работни дни, а при депутатите едва им се събраха 14. Така законотворците пропуснаха най-новата инициатива срещу проливането на агнешка кръв около 6 май и изобщо, така че искането за забрана беше пратено на Светия синод. Тази седмица обаче и отците бяха заети - с грандиозното честване на 1150 години от покръстването на българите и

с раздаването на ордени.

"Свети Цар Борис” беше за премиера Борисов, а "Иван Рилски” - за Симеон Сакскобургготски. Иначе казано - Българската православна църква отличи последния наследник на трона, който предпочете да се възползва от републиканските блага, а също – един от родоначалниците на първоначалното силово натрупване на капитали. Какво спечели църквата е ясно, какво остана за миряните – също. Което не попречи на отците начело с патриарха ден след раздаването на ордените отново да настояват от Варна за задължителни часове по вероучение в светските български училища. Не че няма свещеници, които могат да научат децата на каквото трябва – с примера си как хранят гладните, подслоняват нещаствите, лекуват зависимите. Проблемите обаче са две – същото правят и десетки хора без расо. А тези с расо го правят, без да е ясно с какво ги подкрепя църквата им. А без отговор на този въпрос не е ясно какво точно ще научат децата.