Училищата ни по британски модел

Снимка:

© Varnautre.bg / Архив

Автор:

Varnautre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

В 11 и 12 клас ще четат лекции университетски преподаватели

Българското училище се преустройва по близък до британския модел. Новият училищен закон, който бе приет на първо четене от депутатите, реорганизира системата на образованието, като дава на учениците по-голяма възможност да се профилират в последните два класа. Именно това е същината и на британския образователен модел, където в така нареченото А-ниво на последните два класа учениците изучават само четири предмета, но пък на почти университетско ниво.

Дългите спорове след кой клас да се взема дипломата за основно образование най-накрая приключиха. Учениците ще завършват основното школо в седми клас. Промяната ще сложи край на практиката част от децата да завършват след седми, а други - след осми клас, като по този начин част от основните школа се обезлюдяват в последната година. Кандидатстването за гимназия ще става след седми клас, като тя ще се дели на два етапа - до 10 и до 12 клас. На практика това ще доведе и до въвеждане на нови изпити след края на първия етап, когато децата отново ще бъдат подлагани на национално външно оценяване.

Учениците ще могат да напускат училище след 10 клас, но той няма да им носи диплома, а само документ, че са завършили първи етап. Във втория те вече ще могат да се профилират по предмети, с които след това смятат да продължат в университета, или да получат по-задълбочени знания за професията, която ще упражняват. В периода на профилиране 11-12 клас обаче ще останат няколко задължителни предмета, сред които са българският език, математиката и чуждият език. Иначе законът предвижда два от профилиращите предмети да се определят с държавен стандарт, а останалите да се решават от училището и да бъдат включени в училищните учебни планове.

Възможните профили са общо 9, като сред тях са обособени чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономическо развитие, софтуерни науки, предприемачество, математика, природни науки, музика, изобразително изкуство и физическо възпитание и спорт. Част от програмите, по които се извършва обучението, се разработват от самото училище, като тук могат да бъдат включени висшите училища и бизнесът. По този начин учениците могат да получат шанса още в 11 и 12 клас да слушат лекции на университетски преподаватели и да получат знания на по-високо ниво, отколкото предвиждат сегашните учебни програми. Учениците, които учат в професионални гимназии, пък ще получават допълнителни знания по професията си, като изпитът по теория и практика на занаята ще им замени втората матура по избран учебен предмет.

Законът предвижда също чуждоезикови да се наричат само тези училища, в които поне три предмета се изучават на съответния език. В същото време обаче той дава възможност за ранен прием след четвърти клас вече не само в математическите, а и в езиковите и хуманитарни гимназии. Това обаче ще породи въпроса как да бъдат селектирани децата без изпит, ако всички родители едновременно поискат техните хлапета да бъдат записани примерно в Първа английска. Тези неясноти трябва да бъдат изчистени между двете четения на закона. Той дава и още една нова, но спорна възможност - родителите да обучават детето си у дома.

Това в момента е позволено само за ученици над 16-годишна възраст, но вече ще може да става за всички деца. За целта обаче ще бъде въведен строг контрол, за да се проверява, че родителите наистина провеждат реално обучение на малчуганите. При това те трябва да прилагат учебните планове на българското училище, а не например закупени от Острова или САЩ програми, каквато е практиката на подобни семейства в момента. Дава се възможност и за дистанционна форма на обучение, предимно за учениците, които живеят в чужбина и искат да вземат диплома по българска литература или история например.

Друга възможност, която породи редица спорове, е свързана с решението държавата да заплаща обучението на учениците в частните училища. Това обаче ще става по определени правила и въпросната субсидия ще може и да бъде отнемана. Държавата ще плаща само онези дейности, които заплаща и за децата в държавните и общински школа - иначе казано, ще превежда на частните училища така наречения единен разходен стандарт на ученика. Той варира според населеното място и ще покрива задължителните дейности, свързани с обучението на децата. Законът посочва, че частните школа няма да имат право да събират повторно от родителите пари за това, така че се очаква таксите там да поевтинеят значително. Не се знае обаче с колко ще паднат те, доколкото отделните разходи за извънкласни дейности, спорт, транспорт и прочие не са остойностени. На частни училища с ниски резултати от проверките субсидиите ще бъдат отнемани. Впрочем частните школа имат пълното право да не се възползват от тази възможност, която държавата им дава, и да продължат да събират по-високи такси. За първи път обаче учениците и в тези училища ще могат да получават държавни стипендии.

Оценките от матурите вече могат да бъдат поставяни само в точки и да не се приравняват към шестобалната система. Не е ясно обаче как те ще се калкулират примерно при кандидатстването във висши учебни заведения. Децата от първи до трети клас, които не са усвоили добре знанията в училище, няма да повтарят класа, но за тях ще се организира допълнително обучение през лятната ваканция.

Приемането на закона обаче е само началото на училищната реформа - веднага след него просветното министерство трябва да приеме 18 стандарта, на които ще се базират реалните промени например в учебното съдържание или учебниците. Директори и учители вече ще минават на атестация на всеки четири години, като ниската оценка може да бъде основание за освобождаването им.

На 5 г. ще има атестация и на всяка детска градина или училище от специален Национален инспекторат, който не е на подчинение на МОН. Неговият началник се назначава и освобождава от премиера. Част от субсидията на училищата ще се разпределя именно на базата на резултатите от инспектирането.

Промените в образователните степени ще навлязат постепенно - първо те ще настъпят в първи, пети и осми клас. Учениците, които се обучават в тези класове през учебните 16-17, 17-18 и 19-20 година, ще са първите, които ще се обучават по новите учебници и учебни програми. Останалите ще довършат обучението си за съответния етап по старите програми.