Островчето Ибиса привлича повече туристи от цяла Венецуела

Думата "презастрояване" в България е неизбежно свързвана с морските и зимните ни курорти. Къде от носталгия по социализма с неговото централно планиране и силно ограничено външно търсене, къде от чист идеализъм по видени в чужбина интересни курорти, къде заради построените на доста места наистина ужасно грозни хотели, несъмнено много българи смятат, че съществува някакъв по-добър път за развитие на туризма, който включва по-малко масивно строителство и повече места за къмпинг, излети и т.н, пише в Karolev.com И тук идва един повече от любопитен парадокс, който ни връща до самото начало - какво изобщо означава "презастрояване"?

В чисто икономически смисъл думата предполага създаването на повече предлагане на определени туристически услуги спрямо съществуващото търсене. Това е особено трудно да се прецени за цялата държава или дори за конкретен регион, тъй като в България не се събира подробна статистика за търсенето и предлагането. Това, с което разполагаме, е броят на чуждестранните туристи и ценовите равнища на различните услуги. Чуждестранните туристи в България като бройка не са намалявали от много години, изключвайки 2014 г., за която статистиката все още не е готова, но тя е белязана от сериозната криза в Украйна и намаления брой туристи от Русия и не е показателна. Ценовите равнища на ваканционните имоти безспорно са намалели чувствително през последните 7 години, което идва да покаже, че предлагането сериозно надхвърля търсенето. От друга страна, такава тенденция не се наблюдава в цените на хотелиерските услуги и развлеченията. Тоест като цяло търсенето и предлагането на хотелиерски услуги са адекватни едно на друго.

"Презастрояване" не е и не може да бъде чисто икономически термин. Напротив, това е преди всичко субективна оценка на количеството строителство, която всеки от нас прави, когато види развиващата се инфраструктура в курортите (пък и не само). Но тази субективна оценка се формира преди всичко на сравнителна основа - тоест "презастрояването" е повече застрояване от някакъв идеален случай, който се взима като "бенчмарк". И тук идва въпросът кой е този идеален случай. За някои хора безспорно това са носталгичните спомени от социализма. Тази носталгия често се обяснява с естественото чувство, че когато човек е бил по-млад, животът е бил и по-добър. Ако трябва обаче да сме безпристрастни, централното планиране и ограничаването на движението на хора по социалистическо време трудно може да се считат като ефективни методи за определяне на идеално застрояване на курорт (или на град). В случай че върнем инфраструктурата си до състоянието при социализма, надали ще можем да обслужим и 10% от съществуващото днес търсене, и то без да говорим с какво качество ще е и колко доволни ще останат тези хора  "Идеалният" случай на застрояване за някого може да бъде и привнесен отвън на чисто асоциативен принцип. Тук пък идва проблемът, че не всичко, което хвърчи, се яде. Или с други думи, ако изобщо е възможно екзотичните къщурки на самотни плажове по тихоокеанските острови или привлекателните дървени къщички и палатки по Скалистите планини в САЩ и Канада да бъдат пренесени на Българското Черноморие и планини, дали ще дадат същия резултат.

Известният къмпинг "Гора" в Южна Африка например предлага нощувки по 1000 долара, въпреки че условията са доста базисни. И неслучайно - нощуващите спят буквално между стада слонове, които мирно обикалят палатките и бунгалата. Е, може би изглежда чудесно, но сигурни ли сме, че екотуристите в България ще се зарадват на 1000 долара нощувка в къмпинг до Карадере? Пък и къде са ни слоновете. Ако се преместим към Банско и Пампорово, със сигурност съвършените гледки от курорта "Клайокуот" във Ванкувър ще паснат на очакванията на много българи за идеално застрояване - луксозни палатки, дървени джакузита, никакви лифтове, никакви ски, никакво покритие за телефони и интернет, само катерене, риболов, разходки и почивка. Всичко звучи чудесно, но за да се оправдае финансовото съществуване на само няколко палатки в цяла планинска долина, нощувката там започва от 3900 долара. Дали някой турист (българин или чужденец) ще плати и 100 долара, за да спи на палатка някъде в някоя българска планина? Дано, дано, ама надали.

Стои и въпросът, ако това са идеалните случаи, какво трябва да кажем за техните тотални противоположности? Пълни малоумници ли са инвеститорите и туристите в Италианските Алпи или на остров Ибиса, които са плътно застроени с масивни хотели и изобилстват от дискотеки и нощни барове? Надали. Просто правят друг вид туризъм с друга целева група.

Истината е, че за всяка лодка си има гребци. И за всеки влак - пътници. В под-сектора ваканционни имоти и някои отделни курорти в България наистина имаме прекалено много предлагане, което надвишава сериозно търсенето. Туризмът, който развиваме по някои части на Черноморието или в някои планински курорти, също вероятно не допада на всеки, но пък кой туризъм прави изключение и се харесва от всички? Всичко това не трябва да е повод да развеем бялото знаме и да обявим капитулация (което е абсурдно, туризмът формира 14% от икономиката ни), давайки мандат на политици да национализират и бутат хотели 
или да налагат забрана върху всеки нов проект. Ако те можеха да планират по-добре от предприемачите, комунистическият ни строй нямаше да фалира. И цялата комунистическа Венецуела нямаше да привлича точно 10 пъти по-малко туристи от малкия остров Ибиса, който дори не разполага с почти никакви природни дадености за туризъм и е просто едно каменисто парче адски гореща земя.

Има една хубава поговорка - най-пряката демокрация е в магазина. Същото важи и за туризма. На когото не му харесват предлаганите услуги в някой наш черноморски или планински курорт, просто да не ходи там и да гласува с парите си за друго място - било то у нас или навън. Но нека не пречи на други туристи, които ги харесват, да ги ползват, стига да спазват българските закони и да не нарушават чуждата частна или публична собственост в този процес (чрез замърсяване или по друг начин, където наистина би било справедливо да се насочат повече критики).

Например, аз търся спокойни и усамотени места за гмуркане и съответно не ми харесват възможностите в Слънчев бряг - затова ходя около Китен/Приморско или в Гърция. От друга страна, гръцките планини определено не са по вкуса ми и поради тази причина карам сноуборд и се разхождам в Пирин, Рила и на Витоша. Ако има достатъчно други хора като мен с подобно търсене, предприемачите в Слънчев бряг и тези в гръцките планини ще се замислят как да ни привлекат в своите места. Ако ли пък не, това означава, че те си имат други по-изгодни за тях целеви групи и в това няма нищо лошо.

Свободен свят - свободен избор, включително уважението към избора на останалите хора.