Седмицата: Софтуерът и тамплиерите

Без цензура

31-01-2015, 08:48

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Може би ако всички помислим как да си осветим пътя, софтуерът ни няма да ни прецаква толкова често

Тази седмица един софтуерен проблем без малко да събори държавата. Първо някои варненци /около 67 хиляди семейства според статистиката на енергийното министерство/ бяха изненадани от "Енерго про" с по

две сметки за плащане по едно и също време,

после започнаха обяснения за проблеми с компютри, работна сила, законодателни изисквания и недомислици, а накрая лично премиерът обяви подозренията си за заговор, който да го свали за втори път от властта. Уточненията за струпани празнични дни, малко отчетници и спазена буква на закона, подсладени с обещание за гратисен период при плащането на бонус-фактурата, едва ли утешават "печелившите", защото ако сега междинната съвпада с предишната фактура, то при отлагането просто ще съвпадне със следваща. Хванати в крачка, от "Енерго про" твърдят, че или трябва да си повишат разходите, или да получат възможност законно да издават междинни фактури. Първото не е много вероятно, макар че българските енергийни монополи имат норми на печалба, които

предизвикват завист у обикновените капиталисти.

Второто предизвиква много въпроси извън срока на фактурите – имат ли авторите на енергийни закони достатъчно експертни познания /извън лобисткия пи-ар/ и достатъчно въображение, за да прогнозират практическите резултати от работата си преди по вентилатора да захвърчат... фактури. В конкретния случай с определянето на отчетните срокове очевидно нещо се е объркало и след фактурите в електроразпределителното дружество им се наложи да обещават, че вече няма да правят така. Вероятно в следващите седмици ще се наложи да повторят, защото при обиколката си във Варна проверяващите откриха и доста часовници, които минават от дневна на нощна тарифа с половин час закъснение. Извън обещанията се очакват и други наказания, засега обаче от страна на държавата

има само заплахи за по-високи глоби.

И страхове, че някой иска да повтори февруари 2013-та. Поне такова твърдо убеждение изрази през седмицата премиерът Борисов, който видя сценарий за повторното му сваляне в междинните фактури и в подготвяния за първи февруари протест. Накрая липсваха само тамплиерите, задължителни според Умберто Еко за всеки качествен световен заговор. Колкото до протеста, той нямаше да има нищо общо с тока, а с джебчийките, но когато някой ти клати най-скъпото, вероятно няма време за четене на сводките докрай. А и протестът според организаторите "засега" се отлага. Решението дойде след среща с полицейските началници, но вероятно и двете страни /както и всички потърпевши/ са наясно, че дори полицейският щат да се утрои и всички да тръгнат на лов за крадли, ефектът пак ще е по-малък в сравнение с

няколко добре фокусирани данъчни проверки

в някои добре известни лъскави имения. Поради изборите тази година обаче никой не очаква подобни чудеса. Но по-високо във властта през седмицата видяхме едно чудно превъплъщение - Яне Янев осъмна като съветник на премиера Борисов, когото щеше да сваля от власт и да праща в затвора. През следващата седмица ще разберем дали мечтата му ще се сбъдне докрай, като му дадат да се занимава с корупцията. С издигането си Янев даде пример на ревностните си последователи, двама от които тази седмица бяха особено остроумни - Росен Петров обвини Бареков, че се продавал политически, а Любен Дилов направо призова да се взрем в лицата им и да проверим може ли това да са хора, които се продават. Явно спорът в групата вече е кой да одере тапетите от стените, защото

парите и бойлера отдавна ги няма.

Любопитната сценка мина по една от частните телевизии, докато от обществената ни заляха с потоци щастие, че ще домакинстваме на детската Евровизия, за която е ясно, че струва скъпо и не носи особени дивиденти, не е ясно само защо трябва ние да платим сметката. А /почти/ всички медии успяха в края на седмицата вкупом да съгрешат покрай кончината на Жельо Желев, тиражирайки смело съобщението на президентския пресцентър, че покойният първи български президент е станал депутат в седмото Велико народно събрание през 1989-та. Самият "голям" парламент обаче беше избран чак през юни следващата година... Във Варна, освен по високоволтовата тема за двойните фактури, през седмицата се говореше и за транспорт. Новата международна идея, лансирана от Радан Кънев, е

транспортен коридор между Истанбул и Киев,

който да минава и през Варна, което означава магистрала "Черно море", нов мост над езерото и преместване на пристанището – все теми, по които на варненци обещанията вече им скърцат като пясък между зъбите. За пореден протест заговориха и таксиметровите шофьори, които още чакат законно справяне с нелоялната конкуренция. За зелените имаше добра новина – ще се изграждат паркинги за около 900 велосипеда с екстри като ремонтни стендове, безплатен интернет и електровелосипеди. Липсват само

велосипеди с вертикално излитане

за придвижване от стоянка на стоянка, защото поне сега във Варна имат шанс само офроуд колоездачите. Обещанията за промяна в сегашната ситуация са свързани с големия проект за градския транспорт, който обаче ще осигури място за хората с колела по големите улици и булеварди. За алеите, изчезнали под паркирани коли, временни огради и строежи ще трябва да си търсим друго решение. През тази седмица станаха по-ясни резултатите от арестите и пушилката покрай тях – девет обвинени за изпълнение на мокри поръчки, от които двама вече излежават присъди по други дела. И други двама - ръководителите, оказали в чужбина в подходящия момент. Продължението на историята е в популярния напоследък епистоларен жанр, като писмото на Радослав Калчев изобилства от уверения в невинност и категорично

нежелание тя да бъде доказвана в съда.
По същото време в държавата се получи поредният доклад на Еврокомисия за напредъка ни към евроценности като придължане към правилата, реда и закона. Общата оценка е, че докладът е по-мек от очакваното, като половината политически спектър приписва това на своите успехи, а другата половина – на умората на европолитиците да повтарят едно и също без видим ефект, съчетана с шока от СИРИЗА и нежеланието да се клати допълнително лодката в такъв момент. Но и така съдебната система е подложена на критика, а организираната престъпност се повтаря за пореден път като голям проблем. Поради липса на информация или поради други мотиви, докладът сякаш не е отчел промените и не е започнал да вижда корупцията и

паралелната власт, купуваща легитимна,

като основни заплахи. Измъкването от този капан няма да стане с четене на евродоклади обаче, а с мислене, когато трябва. И с известни усилия да започнем от малкото, което ни дразни, за да стигнем и до голямото. Варненският пример от тази седмица е Валентин Георгиев, на когото му омръзнало всеки ден да пътува между Варна и Левски по път без всякаква маркировка и две години да слуша само обещания за ремонт и накрая маркирал шосето с подръчни светлоотразители. Може би ако всички помислим как да си осветим пътя, софтуерът ни няма да ни прецаква толкова често.