От троянска сливова до метакса - любимите питиета на Политбюро

Снимка:

© Pixabay

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Още по Темата:

Събирани са от 70-те до 90-те години, ментета няма,всичко е по БДС

Любимите питиета на някогашното Политбюро на БКП, на партийни лидери и министри от по-ново време, както и на известни певци, пази Съби Маданков от Чепеларе,, пише "24 часа". В колекцията му има ракии на над половин век - най-старата е “Троянска сливова”, на 72 г., от избата в с. Орешак.

Освен питиета Маданков е запазил чаши, купички, вилици, лъжици и чинии, в които навремето е сервирал на партийните величия, на звезди в спорта и шоубизнеса.
Маданков е доайен в ресторантьорския бранш в Пампорово и в Чепеларе. Страстта към напитките и приборите за хранене на известните се зародила при постъпването му на работа през 1977 г. в култово заведение в Пампорово. Някога било под егидата на строителното министерство, днес не съществува, а на негово място има хотел.

“В заведението са идвали всякакви хора. В началото ме гледаха малко под око, че прибирам посуда, но всички започнаха да разбират страстта ми”, признава Маданков. Малко по-късно станал шеф на храненето в механата, а от 1986 г. и арендатор.

Оттогава до 10 ноември 1989-а 59-годишният сега Маданков събирал всички предмети и напитки, свързани с посещенията им. В колекцията му е любимата ракия на Тодор Живков - правена в “Евксиноград” специално за Политбюро. Неотдавна Маданков почерпил с нея чужденци, които останали възхитени от качествата на питието.

Колекционерът подреди експонатите си в изложба в Чепеларе, преди това дублиращите се питиета раздал на приятели с табелка “Да се отвори при специален случай”. “Като се разхождам из заведенията, гледам, че повечето са изложени на видни места”, усмихва се Маданков.

“По онова време, особено в края на 80-те години, се пиеше и ядеше много. Само за седмица в заведението отиваше до капка един камион с ракия и вино. Всеки понеделник ходех с една ИФА до 5 области в страната, за да зареждам с вина и ракия. Друг камион пътуваше за бира до Стара Загора, а трети - за студени мезета в Пловдив. Това днес е немислимо”, казва ресторантьорът.

“Питиетата в колекцията - вина, ракии и уиски, са събирани от 70-те до 90-те години.
Тогава всичко беше по БДС, нямаше ментета, цената се изписваше на етикета и всичко беше точно. Клиентът, като види цената, можеше да си сметне надценката”, казва Маданков.

Един от ценните му експонати е “Троянска билкова ракия”, която не се появила на пазара. Била направена само специална поръчка за тогавашни величия. Половината от колекцията съдържа съдове - чашите, от които са пили Пенчо Кубадински, Огнян Дойнов, Григор Стоичков, Георги Панков, Кирил Зарев и др.

Гордост на Маданков е купичката, в която e пил кубинският лидер Раул Кастро, брат на Фидел. “Тогава той бе министър на отбраната. Бяха ходили с Добри Джуров на поход в планината. Отбиха се в механата да пият по чай, защото бяха премръзнали”, спомня си Маданков.

“От Дончо Чакъров пазя лулата му. За да не стане гаф, ме пратиха да отида с него на риболов в Триград. Идеята бе да полови риба и да се върне по обед. Пъстървата обаче кълвеше здраво, министърът се унесе в улова и ни хвана мракът. Измислихме там някакво оправдание за пред другите министри и съпругата му и той ми подари лулата си”, спомня си колекционерът.

Запазил е също и чаши, от които са пили Лили Иванова, Христо Кидиков, Йорданка Христова. От тях има и автографи. Лили Иванова освен минерална вода не пиела нищо друго. Автографи има и от целия отбор на “Славия” от най-силния им период с Андрей Желязков - Жужо, и Чавдар Цветков. Треньорът им много държал на дисциплината и не им давал да близват алкохол.

Точно звездите на тима Желязков и Цветков съвместно с Маданков му намерили цаката. Когато наставникът и помощниците му седнели да пият, двамата през задния вход влизали в склада и там Маданков им сервирал вино. Чашите на двете легенди също са в колекцията.

От по-ново време запазил чашите, от които отпивали Петър Дертлиев, Лидия Шулева и действащи политици. Има купичка, от която ял шкембе чорба Петър Берон. Най-много спомени имам от Иван Славков, невероятен купонджия, казва чепеларецът. Покрай работата си в ресторанта ставал свидетел как се решават съдбините на България.

Андрей Луканов като министър по времето на социализма заедно с Кирил Зарев точно в Пампорово взели решение къде да инвестира държавата и откъде да се пренасочат средства за различни обекти.

“Помня всеки от Политбюро какво обичаше. И днес, ако трябва да им сервирам, няма да имам проблем”, твърди колекционерът. “Със съжалание мога да кажа, че тогавашните политици бяха по-честни. Никой не е пил, без да плаща или да иска фактура за това. Когато се е налагало, дори обикновените лица от протокола не са ме молили да “надпиша” някоя сметка, за да приберат пари за себе си или да се организира друг банкет.

В заведението ни за първи път в началото на 90-те години чух понятия като “мизата на шефа”, “процент за този или онзи”, казва Маданков. Той се кълне, че по онова време
не е виждал пиян министър.

Чест гост е бил и Тодор Живков. Чепеларецът си спомня, че той най-много обичал да му се сервира овче кисело мляко и родопски клин.

“Внимавайте, момчета, да не ме изцапате”, предупреждавал с усмивка Живков. По онова време овчето кисело мляко се квасело в глинени купички и се обръщало пред клиента за атракция.

Табиета с млякото въвел друг легендарен ресторантьор от някогашното Пампорово бай Панайот от с. Проглед, който е единственият готвач с паметник у нас. Той му е направен заради това, че налага овчарския табиет за печене на месо като атракция по кръчмите в България.