Това съветва д-р Георги Гайдурков, нутрициолог

Д-р Георги Гайдурков е роден е през 1961 г. в гр. София. Завършва медицина към МА ­ София през 1985 г. Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов

 През 1995 г завършва магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност клинична и консултативна психология.  Работи последователно в неотложно звено и бъбречно отделение към МБАЛ „Христо Ботев” - Враца и 12 години в Център по хемодиализа към МБАЛ „Св. Анна” - София. От 2001 г. е ръководител на Консулта-тивен център за безлекарствена тера-пия и личностна промоция „Санитас” – София.

Д-р Гайдурков, дойде есента и започнахме отново разговора за това как да се предпазим от грипа. С какво да вдигнем имунитета на организма, за да се пребори с вирусите?

Може и да ви прозвучи странно, но ще кажа, че имунитетът по естество е добър. Отслабва заради нещата, които го амортизират. Имунитетът се бори срещу чужди елементи в нашето тяло. И когато е ангажиран с много отпадни продукти на обмяната, защото те също са чужди вещества, тогава организмът образува антитела и левкоцити. Имунитетът пада, защото нашият организъм е токсичен обикновено с много отпадни вещества на обмяната. И когато дадем шанс на организма малко да се освободи от тези отпадъци, тогава имунната система спонтанно е в добра форма, защото тя постоянно се произвежда от костния мозък и лимфоидните органи ­ става дума за тези наши войници левкоцити и антитела, произвеждани от тях. Българският народ по традиция провежда тази профилактика в лицето на постите. И неслучайно има четири големи поста в годината, по време на които не се ползва животинска храна, която най-много дава отпадъци.

Кои храни дават най-много отпадъци в организма ни?

Млечните продукти най-вече затлачват имунната система. Натоварват сливици, лимфни възли, коремни органи и т.н. Така че самата традиция подсказва и отговора: ако премахнем животинските продукти и останем на голяма част растителна храна ­ плодове, зеленчуци, семена, в частност ядки, примерно орехи, бадем, лешник, лющен слънчоглед и дори екзотика, с която вече разполагаме, да кажем ­ бразилски орех, кашу и т.н, в този период организмът включва своите защитни механизми и като замърсено море изхвърля на брега отпадъци. През бъбреци, черва и кожа той евакуира тези отпадни продукти, в които вторично виреят микроби. Въпросът за микробите е поставен още от Пастьор и се знае, че трябва да има хранителна среда, органичен субстрат, в който да се развива микробът. И ако нямаме тези отпадни вещества в нас в голямо количество, ние не развиваме колония на патогенни микроби. Обратно, в нас се развиват сапофитни микроби, цялото тяло е пропито от микроби. Да се грижим за микробите в нас, отколкото да ги убиваме. Това става, когато, така да се каже, успеем да изхвърляме нашето кошче за боклук редовно, да пометем къщичката и тогава тя е здрава и няма нужда да даваме стимулант за имунната система. Може да споделим някои естествени продукти, разбира се, но ако успеем да я стимулираме по някакъв изкуствен начин, би било много лошо. Това е както, ако вземем някакъв стимулант, той ще се изхаби системата за много кратко време и от това следва рухване на имунитета. Това е като да вземем някакъв допинг за имунна система. Тя е в естествения си статус на добра форма, когато го няма нещото, което я амортизира ­ това са отпадъците. Така че микробите не са страшилища, ако ние имаме здрава вътрешна среда и няма излишна слуз в нашия организъм, тогава ние не развиваме болестотворни микроби. Добре е да консумираме голяма част сурови плодове и зеленчуци, изцедени сокове, особено от зеленчуци. Нека да споменем и така модерното сега смути. Така че е добре да имаме много зелени неща в нашата храна.

Така модерното смути не лишава ли организма от целулоза?

В прясно изцедения сок няма целулоза. В смутито всъщност са пасирани зеленчуци. Така че там има и целулозната част. Затова има плюсове: първо в нашето динамично всекидневие приемаме по-бързо тези храни. Ако не е смутито, трябва цял ден да дъвчем. Растителната клетка е затворена с целулоза. Ако набързо хапнем салатката, тя няма да може да се усвои добре, защото не е разрушена тази капсула на растителната клетка, която е твърда и целулозна. Това става с много добро дъвкане. Със смутито много бързо набавяме тези неща, без да се лишаваме от целулозата. Тази метличка за червата чисти лошия холестерол.

Нека да поговорим за млякото, защото българинът хапва доста сирене и мляко, как си го обяснявате?

Бих оспорил твърдението: българинът сега консумира мляко и млечни продукти нетрадиционно. 200 дни в годината българинът не е ял мляко и млечни продукти. Постите изключват млякото. 200 дни в годината българинът не е ял дори кисело мляко, а в днешно време смятаме, че е традиционно и нарушаваме дозата. Млякото и млечните продукти са на първо място в образуването на слуз, в която перфектно виреят микроби. И когато ние консумираме повече мляко и млечни продукти, рискът точно от простудни заболявания и вируси е много, много по-голям. Когато непрекъснато боледуваме от такива заболявания, причина за това може да се търси на първо място в кравето мляко, което е неестествено за човека, защото в него има този алергизиращ белтък ­ казеин. И другият фактор са тестените продукти, преработените технологично от бяло брашно. Така че тези два фактора най-вече водят до излишна слуз, която се отделя през лигавицата и е хранителна среда за микроби. Оттам вторично се образуват катари на горни дихателни пътища и различни други инфекции.

Кажете как да храним децата през есента, така че да укрепваме имунитета им?

Ако детето е съвсем малко, най-добрата храна е майчината кърма. Световната здравна организация предлага до шестия месец детето да се храни само с кърма. Добре е храненето с кърма да продължи поне до една година. Народната поговорка казва, че Крали Марко бозал три години, но това не е само легенда. Имам пациенти и жени, които кърмят даже до четвъртата година. От майчината кърма се получават ценни вещества и антитела против тези инфекции. След втората година храненето на детето принципно не се различава от това на възрастните. Даже би било добре да е така, защото ако то яде някаква много различна храна, психологичното послание е много негативно: ти не си част от семейството. Храната би трябвало да е обединително звено на трапезата. Трапезата е нещо като причастие, което обединява хората, седнали около нея. Колкото и да е странно, кравето мляко за децата е едно от най-вредните храни. Грешка е детето да пие много краве мляко, чревната лигавица приема цяла белтъчна молекула, започват алергии, катари на горни дихателни пътища и не на последно място автоимунни заболявания като детския диабет, който е на практика нелечим. Млякото трябва да е в някакви разумни граници, наложени от традицията, където децата също са участвали в поста. Има алтернатива ­ от ядките стават перфектни и чудесни домашни млека ­ например бадем и кашу, смляно на паста ­ става прясно мляко. Ядките, особено кашуто, могат да бъдат заквасени и се получава кисело мляко от кашу и от други ядки. т.е благоприятната млечно-кисела ферментация може да я получим и от други източници. И ако може да ограничим тестените храни, които по детските градини обичат да ги дават. Ако се намалят точно тези два фактора ­ млечни продукти и тестени изделия, децата няма да боледуват.

Много се говори срещу житото и житните култури. Преди време имаше пък залитане по тях?

Зърнените култури са традиционна храна на човечеството. Няма човешка цивилизация, която да не консумира зърнени храни, но въпросът е какви точно. В житото има редица фактори, които могат да бъдат рискови ­ глутенът е, разбира се, един от тях. Въпросът е какво е житото, защото съвременните видове и сортове са селектирани и не съвсем отговарят на човешката анатомия и физиология. Отново преоткрихме в последните години лимеца, като древен вид жито. Ако заменим тези съвременни сортове, които са селектирани, с древното жито, което го има вече на много места, от него могат да се приготвят много традиционни храни. Защото един от рисковете е съвременният хляб, тъй като той е много променен и далече от оригинала. Най-добре е да консумираме хляб от лимец и той да е домашно приготвен.

Какво ще кажете за българските супер храни?

Една от българските супер храни е тревистият бъз. Той зрее в момента, през октомври. Трябва плодчетата да са много добре узрели. Той е естествен имуномодулатор, който поддържа имунна система, без да я изхабява. Дозата е 10-15 много добре узрели зрънца на ден за възрастни. Може да бъде направен като сироп, да бъде замразен за по-дълъг период или пък изсушен. А за децата дозата е 3-5 зрънца. Другото е ехинацеята. Едно красиво растение, което го има и по нашите градини. Може да се дава като капки или като чай. Котешкият нокът също е добър. Да кажем, който обича гъбите ­ например култивираната кладница конкурира по стойност скъпите китайски и японски гъби, които стимулират имунната система.