Дългоочакваният доклад на журито най-после е факт

След дълго чакане вчера най-после беше оповестен докладът на журито, оценявал кандидатурите на Варна, Пловдив, София и Велико Търново за Европейска столица на културата през 2019 г. Месец след като стана ясно, че победителят е Пловдив. Месец на нападки и обвинения към екипа, подготвял варненската кандидатура. От доклада става ясно, че критиките са били в грешна посока. Нито липсата на приемственост и пиетет към дългогодишната ни културна история, нито отсъствието на утвърдени местни творци в екипа и проектите - най-често срещаните обвинения от страна на "пренебрегнатите" "културтрегери" - се оказаха мотив за отпадането на Варна.

Очевидно прави се оказаха тези, които припознаха в Пловдив града-победител, още след като стана ясно, че конкурентите ни ще заложат на ромската култура в програмата си. Макар и спомената само мимоходом в оценката за Варна ("Обществената подкрепа за кандидатурата е силна (въпреки че участието на малцинствата и уязвимите социални групи не бе достатъчно) и чрез нея се поставят цели за развитието на града") "ромската" тема присъства напоително в рецензията за Пловдивското участие, а също и в критиките към София.

Най-обстойно описаният недостатък на варненския бид бук е във факта, "че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст. Журито би желало да види повече проекти за сътрудничество и за ко-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави. Проектите за сътрудничество с пре-селектираните италиански градове, около темата „Месец на италианския град” бяха с ограничен обхват". 

Иначе: "Журито оцени високо дългосрочната програма за културното развитие в града и плановете чрез титлата Европейска столица на културата да се насърчи съществуващото културно предлагане със значително участие на чуждестранни артисти. Варна е успешен пример за град с развит туризъм със силно културно предлагане в областта на традиционните фестивали и утвърдени контакти с чуждестранни творци и изпълнители. Журито отбеляза с ентусиазъм оказаната помощ от много доброволци по време на наводненията". Оказва се, че най-силно впечатление на комисията са направили точно тези проекти, които бяха нападани най-остро след загубата на Варна: плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите "Горещо лято от Студената война" и "Приключения в панелния блок".

В същото време притеснителен е фактът, че журито има съмнения за това, дали е "реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти, както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок". От приложеното към доклада описание на всички кандидатури става ясно, че Варна е предложила най-висок бюджет след София: "68 млн. евро, от които 37 млн. са за програмата, 11,5 млн. за комуникация и маркетинг и 12,5 млн. за персонал и администрация. Основните очаквани източници на финансиране са: община Варна с 31,5 млн., националното правителство с 22,5 млн., и частният сектор с 5,5 млн." В същото време комисията отбелязва, че във Варна за култура се отделят под 3% от общинския бюджет при над 3% и 4% съответно за София и Пловдив и между 9 и 13% в последните години за Велико Търново. Сравнението с предложените бюджети на другите градове показва от една страна амбициозната задача, която са си поставили варненци, но от друга цифрата за административни разходи е в пъти по-голяма от тези на Пловдив и Велико Търново и е по-висока дори от тази на София, при общ бюджет, с който кандидатства столицата, от близо 90 мнл. евро.

На финала журито изразява "загриженост за устойчивостта на програмата в дългосрочен план, предвид броя на планираните нови културни институти. Журито счита, че в кандидатурата аспектът за развитието на туризма не се разграничава достатъчно (полезен като вторичен продукт, но не и цел на Европейска столица на културата) от проектите, насочени към критерия „Град и граждани”, и най-вече за привличане на интереса на публиката към многообразието на европейските култури".

От доклада става ясно, че Пловдив е получил 8 от общо 12-те гласа (13-ят член на журито отсъстваше при представянията в София през септември поради болест). Не е посочено как са разпределени другите 4 гласа, но според неофициална информация те са били поделени по 2 за София и Варна, при 0 за Велико Търново.