Само игуменът на Троянския манастир знае рецептата за сливовата ракия

Света Богородица Троеручица е една от трите най-известни икони на Божията майка у нас. "С двете си ръце Светата Дева държи малкия Христос, а с третата милва хората, които я молят за помощ", разказва архемандрит Василий от Троянския манастир. В църквата на обителта е чудотворната икона, пред която с молитви се покланят богомолците. Точно зад Троеручица е гробът на патриарх Максим. Именно от Троянския манастир е започнало духовното пътуване на родения в Орешак Марин Минков, който преминава през цялата йерархия на Църквата и умело я ръководи като патриарх 41 години. На 6 ноември се навършват 2 години от кончината на дядо Максим и обителта отново ще събере целия висш клир и обикновени миряни за възпоменанието.
Историята на Троянския манастир е свързана с чудесата, които е сътворил образът на Божията майка. Самото присъствие на атонската икона в Балкана е свързано с преданието за идването й. Монах я пренасял към Влахия и по път спрял в обителта. Когато решил да продължи, иконата на три пъти се "връщала" сама и той разбрал, че иска да остане там.
"Планината прегръща от три страни манастира и затова той е оцелял през вековете", споделя архимандрит Василий. Действително, девствените гори като че ли закрилят Троянския манастир, като през лятото от тях повява хлад, а през зимата пазят от силните ветрове. Смята се, че манастирът е основан през ХVI в., а през ХVIII в. се е разраснал и замогнал, след като преживял един погром от турска банда. По това време в него имало килийно училище и каменна съборна църква. Храмът на Троянския манастир е уникален със стенописите, дело на Захарий Зограф. В момента под вещото ръководство на новия игумен - епископ Сионий, те се почистват от чернилката, натрупана през вековете от дименето на свещите. След консервацията им скоро целия храм ще заблести в цялото си великолепие. От години свещи се палят само отвън. Но новият стопанин на обителта се е погрижил пламъкът им да е защитен от стъклени стени, за да не угасват прекалено бързо от вятъра. 
Друго място, което всеки богомолец посещава в манастира, е скривалището на Васил Левски. Освен място за молитви, с които монасите винаги са заети четири пъти всеки ден, обителта е била и център на революционната завера. По това време игумен е бил архимандрит Макарий. Левски основал там революционен комитет и въпреки че манастирът не участва пряко в Априлското въстание, помага с всякакви средства на бунтарите. През Руско-турската война войските се захранват с манастирски хляб, а монаси превеждат отряда на генерал Павел Карцов през Балкана.
Пътуването до Троянския манастир обаче не е пълноценно, ако не се опита прочутата сливова ракия, която монасите варят. "Рецептата й се предава от игумен на игумен и дори аз не я зная", казва Василий.