Разкопките са спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи

Пищно погребение на местен владетел от тракийското племе беси излезе от могила до пловдивското Ново село. Първоначално екипът на ст.н.с. Костадин Кисьов попадна на каменен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина и покрит с мраморна плоча. Под нея е положена урна от алабастър, внесен от Египет. 

Когато археологът повдигна запечатания капак, се показаха останки от калцирани кости в резултат на трупоизгаряне. “По всичко личи, че е погребан местен владетел”, категоричен е ученият. остана смаян, когато под обгорените кости откри около 2 л течност на 2000 години.

"Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре", коментира Кисьов, който е директор на пловдивския археологически музей.

Тепърва ще се прави микробиологичен анализ на материала, останал непокътнат две хилядолетия. Но ученият допуска, че вероятно това е вино. С него е извършено обредно измиване на останките от мъртвеца. “Възможно е да е и вода, смесена с благовонни масла, отново със същото предназначение - измиване на покойника. Този ритуал е разпространен по-късно след III-IV век", казва Кисьов. 

Точно на 7 метра югоизточно от владетелския гроб екипът му попадна тези дни на три скелета на коне, напълно запазени. Най-големият е легнал наляво с извита глава на запад. На нея ясно личат юздите и сбруята, украсена със слънчеви символи. Това очевидно е бил любимият кон, който покойникът е яздил приживе, смята археологът. 

Другите две животни са положени в краката на първото. Вероятно са служили за теглене на колесницата, която археолозите очакват да открият на друго място в могилата. Наличието на трите коня кара Кисьов да допусне, че въпросната течност  всъщност може
да е и кръвта на принесените в жертва животни, смесена с вино и помади. 

"При траките конят е свещен. Единствено владетели и парадинасти са имали право да притежават ездитни екземпляри. През римската епоха основното божество за това племе е Хероса, който представлява конник. А за бесите той е бил олицетворение на тяхната битка с Рим. В случая чрез тракийския Херос е бил обожествен и самият цар, чийто гроб открихме", разсъждава археологът.

Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения. Единствено в тази обаче е открит саркофаг с останки от покойния владетел и неговите коне. По всичко личи, че трите животни са убити и ритуално положени. Те съпътстват мъртвия в отвъдния свят. Практика е до тях да се откриват сбруи, както и стрели, с които са убити. Екипът се надява да попадне и на оръжието. 

При всички случаи трябва да се появят и богати гробни дарове. Те по всяка вероятност са заровени на друго място в могилата, която още не е разкрита напълно. Екипът на Кисьов я проучва от края на юни. До момента е разкопана половината. Работата продължава с помощта на студенти по археология от Пловдивския университет.

Щом става дума за погребение на местен велможа, не е изключено да има и предмети
от благороден метал, с които си е служил приживе. На територията на бесите, където са разкопките, досега не е намиран владетел. При предишни проучвания в района са откривани оброчни плочки, на които е изобразен конник.

"Няма съмнение, че този човек е управлявал територията около Бесапара - столицата на бесите. Племето е населявало Западните Родопи и северните им склонове, както и части от сегашната Пазарджишка област чак до Ихтиман", уточнява археологът.

Той датира находките от I-II век след Христа - време, в което бесите водят битки с римските императори за отстояване на своята религия и идентичност. За разлика от одрисите, които са обитавали териториите около Филипопол и са били съюзници на Рим. 

"Окупаторите са използвали светилището на Дионис, за да конфронтират двете тракийски племена", казва Кисьов. 

Според Херодот прорицалището се е намирало в територията на бесите. Все още обаче никой не го е открил, а изследователите на Античността дават различни предположения за неговото местонахождение. Кисьов е убеден, че е някъде в Родопите. Други траколози пък смятат, че е в Стара планина около Етрополе.

"Така или иначе през 12 г. след Христа беският владетел Вологес вдига въстание, за да си отвоюва светилището на Дионис, предадено от римляните на одрисите да го стопанисват", припомня Кисьов. Той не смее да твърди категорично, че откритият гроб може да е на царя на бесите,макар да има достатъчно податки. А именно - погребение с трупоизгаряне, каменен саркофаг и коне, които са били притежание само на владетелите. 

За учения в момента най-интересна е откритата течност. “Взехме от нея 100 грама за изследване и я съхраняваме в хладилна камера. Другата част препогребахме”, твърди археологът. Засега избягва да говори за дарове, за да не го изпреварят иманярите, макар обектът да се охранява. Погребален инвентар обаче би трябвало да има, щом става дума за владетел, макар и от местно значение. А и все още могилата не е разкопана докрай, тъй като е много голяма. Висока е 12 метра, а диаметърът  е 60 метра. 

"Некрополът възниква през VIII в. преди Христа. В една от проучените могили тук през 90-те години на миналия век е открита златна купа от това време", припомня изследователят. 

Разкопките са спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи. Те са финансирани от пловдивската община, а откритите находки ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.