Юристи и социолози скептични за задължителното гласуване

Новините

06-06-2014, 16:46

Автор:

varnautre.bg

Всичко от Автора

По-добре референдум, защото това е сериозна промяна в съзнанието на хората

Идеята за въвеждане на задължителен вот, изненадващо реанимирана от лидера на БСП Сергей Станишев, бе посрещната скептично от юристи и социолози, пише mediapool. Главният им аргумент е, че тя не може да се реализира за предсрочните избори, които се очертават да са рано наесен, защото е необходимо технологично време, а и е необходима промяна в нагласата в съзнанието на хората. Не е за пренебрегване и фактът, че въвеждането на такъв вот може да реши едни проблеми, но да отвори други.

От юридическа гледна точка въвеждането на задължителни избори е абсолютно възможно. Това означава една лека промяна в конституцията, за да може да влезе в сила. След това вече трябва в Изборния кодекс да се въведат съответните правила и тогава всичко ще е наред, коментира  специалистът по конституционно право и дълго време народен представител проф. Александър Джеров.

Той обаче смята, че има и други проблеми със задължителния вот и основният е осъзнаването на такова решение от всички граждани.

"Това е една много сериозна промяна в съзнанието на българите. Действително има по-интелектуално развити хора. Но има и такива, които не са. Според мен би могло да се въведе задължителен вот, но той трябва преди това да влезе в съзнанието на всички български граждани. Сега малко трудно може да се обясни на баба Иванка от еди-къде си, че трябва да гласува, а и трудно ще й влезе в съзнанието. Всичко трябва да бъде подготвено в съзнанието на всички български граждани – да го осъзнаят, да го възприемат и едва тогава може да се въведе и законодателно. Иначе няма да бъде схванато и няма да може да бъде приложено. Трябва да бъде предвидено и, ако еди-кой си има пенсия от 150 лв. и не гласува, какво правим? Глоба ли ще му наложим", запита проф. Джеров.

"Така че всяко едно правило трябва да гарантира и неговото изпълнение. Когато не е гарантирано, е трудно, насила не се прави. Това означава, че това правило може да бъде въведено, но нека първо да бъде осъзнато от тези, върху които може да бъде приложено, а не така със закон – което означава, кой разбрал, кой не разбрал, кой се подчинил, кой не се подчинил. Не по този начин се прави в една демократична държава", продължи той.

Той попита при условие, че ще се провеждат избори през септември-октомври, кога ще смогне Народното събрание да спази сроковете за промяна на конституцията. След като се говори за предсрочни избори, ще бъде правилно да не създаваме много пречки за провеждането им", каза той.

Според политолога Димитър Димитров темата за задължителното гласуване нито е толкова проста, нито може да се случи, тя е била лансирана, за да се измести вниманието на хората към нещо, което те по принцип одобряват. Той определи възкресяването на темата като опит на БСП да напомни на ДПС, че е по-малък партньор в коалицията. Засягането на темата за задължителното гласуване има този смисъл. Не мисля, че самите избори ще се проведат със задължително гласуване, продължи той.

Политологът напомни, че през януари тази година президентът Росен Плевнелиев предложи референдум с точка за задължителния вот, но управляващите отхвърлиха идеята му. Събрана беше и подписка с няколкостотин хиляди гласа, но даването на ход на инициативата беше осуетено по всички възможни начина.

Ако се направи референдум, както предлага президентът, то ще има същата роля. Може да се стигне до едновременно провеждане на референдум и избори, което в този случай ще изпълни отчасти ролята - повече хора ще се явят пред урните просто заради референдума, на който ще бъдат питани да бъде ли задължително гласуване”, каза още той.

Социологът Юрий Асланов попита няма ли въвеждането на задължителния вот да отстрани един недъг, но може да породи други.

"Оттук нататък от двете партии - БСП и ДПС - зависи дали ще си подадат ръка и ще извършват спешните промени в законодателството и Конституцията по новата идея на Сергей Станишев и ще договорят дата за избори.

Според Асланов никой не може да контролира, отстранявайки един недъг на българската демокрация, колко нови ще произведе. "Това е въпрос на предстоящи тепърва консултации, които за мен най-напред трябва да се проведат на експертно ниво от някакви контактни групи на политически сили и чак тогава да се стигне до политическо споразумяване от съответните легитимни политически органи”, каза той.

"Необходимо е време обществото да узрее и това да бъде обществен дебат. Очевидно е, че с оглед на днешната идея няма време да се организира референдум или по-точно този референдум да узакони или да отхвърли политически решения, които са взели политическите органи преди това. Този референдум може да се проведе по време да изборите, заедно с други въпроси", продължи социологът. Той припомни, че в много държави, в които е имало задължително гласуване, то е било отменено, в други са били отменени санкциите, които са се прилагали преди това. Асланов посъветва този опит да бъде проучен.

Бившият конституционен съдия Георги Марков смята, че късно сегашното народно събрание да се захваща с узаконяване на идеята за задължителен вот.

"Чух призива за задължително гласуване. За да има задължително гласуване, трябва да бъде извършена промяна на българската конституция. Аз мисля, че е късно това народно събрание, дори като легитимност, да прави такива конституционни промени. Въпросът със задължителното гласуване е много сложен, тъй като е свързан със санкция, която трябва да бъде налагана на тези, които не гласуват. Това трябва да бъде оставено да се решава след евентуален референдум и след цялостно нова българска конституция”, смята той.

 Какво казва Конституцията?

Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание.

Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. (Идеята за въвеждане на задължително гласуване се подкрепя от БСП, ГЕРБ и по принцип от "Атака", тоест това изискване е лесно изпълнимо).

(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. (редовната сесия на парламента приключва в края на юли)

Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му.