Принцесата на Монако

Архив Варна

22-05-2014, 21:06

Автор:

varna.utre.bg

Всичко от Автора

Оригинално заглавие: Grace of Monaco
Език: английски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма, биографичен, романтичен
САЩ/Франция/Белгия/Италия, 2014, 103’
Режисьор: Оливър Деън
В ролите: Никол Кидман, Тим Рот, Роджър Аштън-Грифитс, Робърт Линдзи, Джералдин Съмървил, Франк Лангела, Паз Вега, Паркър Поузи, Майло Вентимиглиа

Очаквахме новия филм на Оливие Дахан с нетърпение поради следните важни причини – харесваме много "Животът в розово", който донесе Оскар на Марийон Котияр в ролята на Едит Пиаф; харесваме много Грейс Кели, която е една от най-елегантните и неотразими жени на 20 век; харесваме Никол Кидман, защото няма как да забравим великолепното й превъплъщение в образа на Вирджиния Улф в Часовете (по едноименния роман на М. Кънингам); и не на последно място – харесваме филмовия фестивал в Кан, заради стойностното кино, което събитието предлага от 1946 насам.

Принцесата на Монако бе откриващият филм в Кан тази година. Критиката го разпердушини и с много голямо основание. Филмът на Дахан разказва в сълзлив маниер за 1962 – онзи период от историята на Грейс Кели, в който, вече съпруга на принц Рение III (симпатичен Тим Рот), тя се опитва да намери своето място в новата страна и непознатата културна среда, далеч от Холивуд и собствените си корени. По същото време отношенията между Монако и Франция са повече от обтегнати поради щенията на Шарл дьо Гол, който затяга френската примка около данъчния рай за богати люде. В тази сложна политическа ситуация Кели загърбва собствените си желания и се отдава изцяло на новата си роля на майка, съпруга и принцеса на Монако, в която влага цялата си изтънченост, интелект и дипломатичност.

Филмът не блести с кой знае какво, което е парадоксално, защото все пак става дума за Грейс Кели. Никол Кидман превръща своя персонаж в нещо като класическа Степфордска съпруга. Вдървената игра не е компенсирана нито от костюмография, нито от декор, а поне в тази точка филмът можеше да бъде много силен. Още повече, че снимките са протекли именно във Victorine Studio в Ница, където през 1955 Алфред Хичкок снима самата Грейс Кели и Кари Грант във филма "Да хванеш крадец".

Наследниците на Кели и принц Рение обвиниха, вероятно заслужено, режисьора в неправомерно изкривяване на исторически факти и твърде много захаросана фикция. Самият Дахан влезе в открита полемика не с кой да е, а с мастития Харви Уайнщайн (разпространител на филма в САЩ), заради финалната версия на продукцията. Поради тази причина световната премиера на Принцесата на Монако бе в Европа, а не в Щатите. Въобще, режисьорът е успял да провали всяка една от поредицата страхотни възможности, които е имал с работата си по темата Грейс Кели.

Много близки кадри с насълзените очи на Кидман като Кели, за сметка на това почти нищо друго, освен може би началните пет минути (заради кадрите на люлеещите се от средизменоморския вятър корони на дървета и гърба на Кидман).