Седмицата: Със заря или с куршуми?

Варна успя през миналата седмица да влезе в новините на около 50 медии от Европа и Съединените щати, при това без нито един изстрел /ако не броим зарята/. Заради регатата „Тол шипс“. А през пристанището минаха повече от 300 хиляди любопитни варненци и туристи. Вероятно щяха да са повече, ако времето беше хубаво, и още повече – ако дълго на обсъжданата зона за атракции най-сетне се беше появило и

нещо по-материално от красиви планове.

Следващ шанс за добра реклама на града ни може да е културното домакинство през 2019-та /ако и при него добрите планове не се сблъскат с крайните срокове/. Варненските лобисти смятат, че именно ние сме фаворитът от българските градове и се опитват да заглушат скептиците с прогноза, че домакинството ще вкара във Варна около 100 милиона лева, инвестирани в инфраструктура. И ако получаването на част от сумата предварително може да запуши пробойни като липсващите зали за концерти, например, смущаващо е отсъствието дори на идея къде бихме искали /и бихме могли/ да ги построим, когато парите дойдат. Друга красива страна на „Тол шипс“ /която сигурно ще има продължение, ако спечелим и културното домакинство/ бяха доброволците. 70 момичета и момчета отделиха по една седмица от времето си, за

да работят просто за идеята.

През седмицата, през която го правиха, из социалните мрежи мина и поредната филмирана родителска гордост – този път от Поморие, където майка не само безмълвно, но и доволно гледа как детенцето й се бори с наскоро посадена фиданка, докато не я изтръгне. Пак така по Великден, под бдителния поглед на любящи баби, беше унищожена къщичката на площада в Бургас, преди няколко месеца невръстните герои бяха варненчета, къртещи току-що ремонтирана детска площадка... Може би преди да ги направим „евростоличани”, трябва да организираме на родителите им курсове за първите седем години? С повечко глоби? Не спряха и „зелените“ акции. Другата страна обаче също започна своя кампания. Националната асоциация „Българско Черноморие“ /която обединява собственици на крайморски хотели и участъци/, заплаши, че ще прави

живи вериги срещу къмпингуващите,

ако държавата не обяви всички палатки по брега за незаконни. Примерът им за пълна забрана е от съседна Гърция, но спира до глобите, а пропуска сравнението в броя на къмпингите - може би защото у нас те са вече изчезващ вид. Българите обаче все по-ясно гласуват за предпочитания вид туризъм с колите си. И през тази полупочивна седмица нашенци похарчиха повече пари в Гърция, отколкото тук. Варненската зелена акция тази седмица беше една и еднолична. Самотен беше застаналият на входа на Салтанат в опит да блокира влизащите коли. В началото на седмицата Варна стана арена на дипломатично /засега/ сритване по кокалчетата в президенството. След като вицето Маргарита Попова поиска повече „класа“ в указите на Плевнелиев, той на свой ред й препоръча оттук първо „да се информира малко повече“. Спорът обаче е все по-лишен от смисъл, тъй като на почти цялата политическа класа

отдавна й липсва класа.

Голямата президентска реч беше запазена за Гергьовден – тогава върховният главнокомандващ каза, че пари за армията няма, но Евросъюзът и НАТО са важни, а енергетиката и санирането са много важни. По-старото поколение взе да си припомня едни лозунги за електрификацията, а по-младите казаха „минутка за реклама на спонсора“. През седмицата започнаха „малките“ матури. Сега чакаме поредните веселяци да изнесат поредните „бисери“, за да се посмеем на неграмотните си деца, докато овластените в образованието мъдруват над поредната стратегия. Край морето ги изпревариха, като откриха ползите от образованието и пряката му връзка с успеха в бизнеса. По-предприемчивите магистралки вече се били ориентирали към ученето на чужди езици, за да им е по-лесно с туристите. Между другото,

колко от кандидатите за евродепутати говорят чужд език?

Няколко? Поне един? Или поне говорят достатъчно правилно на български? Макар че някои проблем се оказа законовата забрана да се агитира на турски. Или по-скоро – би трябвало да се окаже, защото при откриването на кампанията на ДПС в Ябланово българският народен представител Лютви Местан не зачете закона и кодекса за изборите в обръщението към избирателите си. И на български, и на турски обаче в Ябланово въпросът беше един – „Къде е Пеевски?” Защото най-видният кандидат за европредставител се скри и единствен не уважи електоралните си единици /много вероятно – защото е бил ангажиран с друга сделка, завършила с наистина олимпийски резултат/. Други не пропускат близкия контакт – първа

в дисциплината „лов на лапнишарани“

върви безцензурната партия, която лансира нова доза популизъм тип „Бареков“ - държавните и общинските болници щели лекуват безплатно пациентите без осигуровки /което е неясно как свързано с работата в Брюксел, за която избираме хора, но пък за лапнишараните е важно да се чува „безплатно“/. Покрай многото обещания не стана много известно на електората как партийните представители в ЦИК отсъдиха по жалбата за незаконна агитация чрез билбордове на телевизия „Алфа”. А те решиха, че ако се добавят снимката на водача и партийния номер в бюлетината върху рекламата на партийната телевизия /спонсорирана с пари и от партийната субсидия/, няма нарушение на изборния закон. Което означава, че държавата разреши на всяка партия да си поръча по една партида солети, фъстъци, вафли и бонбони

и да си ги рекламира със снимка и номер

/е, и след като си намери достатъчно щедър спонсор, който еднакво охотно дава пари и медали, макар малко тиквени/. И във Варна се оформя скандал, свързан с отличия. Културната комисия в общинския съвет реши да удостои с голямата награда „Варна” покойния митрополит Кирил и само ден беше необходим, за да се организират недоволните в социалните мрежи и да поискат оттегляне на номинацията. Скандалът предстои и общинарите ги чака заслужен срам, защото дори без да коментираме личността на номинирания, в собствения им устав за Голямата награда „Варна” е написано, че тя се дава „за изключителни постижения и принос в националната култура” /която, колкото и разтегливо понятие да е, не бива да се опъва до поемането на строго църковни прояви/. Още една акция набира скорост във Варна – засега също повече в социалните мрежи. Тръгват

граждански патрули срещу джебчиите

/които отдавна не са само разпознаващи се отдалеч жени/. Крадливата напаст се появява по график със затоплянето /не че през зимата не поддържа форма по атобусите/ и очевидно вече е третирана като природно бедстствие от полицията /която няма особено много опции за действие/. Патрулите смятат да протестират и срещу това бездействие, ако не започне разчистване на улиците, а на туристите смятат да раздава брошури с физиономиите на вече залавяни крадци. Което може да е следващият културен шок за тях след некролозите /тази седмица един посрещаше гостите на входната врата на иначе лъскаво заведение в центъра/. Не мина без изненади и празнуването на 9 май. Доста варненци получиха възможността да дебатират надълго и нашироко дали това е Денят на победата или Денят на Европа, докато седяха

по спирките или в блокираните автобуси,

в очакване да свърши към 50-минутната общинска програма пред арката на Осми приморски полк. Тематично мястото може и да било подходящо, но по обед, в работен и учебен ден, дискусиите на чакащите доста бързо се сведоха до една – самите организатори /и тонът им не беше никак празничен/. Краят на седмицата дойде с поредната новина, че започва разчистването на „Максуда”. После стана ясно, че всъщност започва поредната процедура по връчване на книжа /каквито много от местните събират на килограм/. Ако си останем с красивите планове, можем просто да обявим наличието на гето в центъра на града за историческа забележителност.