Седмицата: Думите - между пепел и злато

Без цензура

05-04-2014, 08:15

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Варна пак влезе в новините, тази седмица основната причина бяха повече думите – премълчани, където мълчанието изобщо не се оказа злато, и изсипвани наедро, докато ни оставят пепеляв вкус. Ако хората, свързани с една изложба, си бяха поговорили преди, а не след като ги събраха медиите, „Варна” и „цензура” нямаше да се комплектоват така трайно в културните новини. А ако тръгналите на турне политици се бяха сетили, че

„Варна” и „изненада” често вървят заедно

в политическите новини, щяха да ни/си спестят много думи, които да припомняме след 25 май. Тази седмица в устремената към еврокултурни висоти Варна изведнъж се заговори как църквата сваля изложби и цензурира изкуство. Усещането беше, че внезапно сме се сдобили с местна версия на руския протойерей Всеволод Чаплин, който чрез най-модерните канали за комуникация прокламира връщане на обществените и семейни отношения в XIV век. След утихването на емоциите около еротиката и свещениците на Калоян Илиев – Кокимото /които едва ли щяха да препълнят Художествената галерия/, остана само неприятното усещане за провинциална прибързаност в думи и действия и за липса на обикновено общуване. А способността за общуване всъщност е една много важна част от онази култура, на която искаме да домакинстваме като столица - песните,

танците и изложбите идват след комуникацията.

Разминавания имаше през седмицата и по далеч по-битови теми – след като разбрали, че вече нямат автобус до града по това, че два дни през селото им не е минавал автобусът до града, от Климентово и Генерал Кантарджиево прибегнаха до актуалната форма на комуникация и организираха протест под прозорците на областния управител. Така стана ясно, че превозвачът спрял повечето коли, защото е на загуба, докато засегнатите не ги устройва разписанието „в понеделник и в петък”. Конкретният казус беше прехвърлен за решаване на аксаковския кмет, а голямата тема – за транспортната схема в общината и в областта,

чака решения от годините на ранната демокрация.

Заради проблеми с намирането на общ език в администрацията тази седмица имаше промени в Общината, главно при финансистите. Комуникационни или други разминавания има общината и с гражданите, които дължат 60 милиона лева от данъци и такси само за последните пет години. Там явно са пресметнали загубата както в тротоарни плочки, така и в спадащо доверие от страна на все още плащащите и затова в началото на данъчната жътва обещаха да затегнат дисциплината. Варненци пък могат да помислят дали плащането на местните задължения не е по-ефикасно упражняване на граждански дълг от мрънкането колко зле изглежда градът. От други общински изявления през седмицата се роди съмнението, че

меденият месец с централната власт свършва –

за прословутата Дупка в центъра правителството вече не дава дори обещания за решение, а по казуса с новите места за паркиране край Морската градина вече се говори дори за саботиране на проектите. Нахлуването на политически общи фрази през седмицата взе размерите на епидемия, всъщност е съвсем закономерно – състезанието за Брюксел /а и за властта в страната/ започна. Спрелият се засега в „България без цензура” Павел Димитров почти произведе новина тази седмица, като обяви, че работи за това,

следващият варненски кмет да е Данаил Папазов.

Явно комуникацията при новия политик също куца, защото след първоначалната изненада новината беше пратена в архив, а закономерният въпрос е започнаха ли вече вътрешните драми в най-амбициозната партия и ще има ли още един варненски урок в българската политика. А може би и няколко урока, защото при зачестилото си присъствие във Варна Бареков анонсира спечелване на 12 на сто от евровота и 25 хиляди гласа само във Варна с последващо събаряне на парламента. Спряха само гръмките фрази за финансова непорочност, вероятно заради насрещната комуникация на НАП, че още чакат рекламираното съгласие на новия политик, за да разкрият данъчната му информация. Разбира се,

мнозина ще се възползват от правото си на лош избор

и този път, а после ще се чудят „що и тоя излезе такъв“. И друга, по-непосредствена опасност се появи тази седмица. След проблеми в комуникацията, макар и на друго ниво, се стигна до стрелба по булевард „Владислав“ – спор за работно място между две проститутки свърши с бой и стрелба между сводниците им. Разчистен за много кратко, нощният бизнес пак е по варненските улици, а невинните минувачи са оставени да разчитат на късмета си, ако закъснеят / вече

никой не пита за защита от дневните напасти

като уличните джебчийки и автобустните крадли/. Странни диалози се водиха и тази седмица около ТЕЦ Варна. Стачният комитет си говори със синдикатите, синдикатите си говорят с министъра, собственикът мълчи, а ресорните агенции му пишат писма и ги разпространяват чрез медиите. Бъркотията от диалози за 300 души може да завърши на трудовата борса. Други енергийни разговори, подхванати тази седмица, могат да се отразят на всички ни – енергодружествата обявиха желанието си за вдигане на цените на тока между 8 и 14 на сто, а от Брюксел вече официално размахаха пръст срещу правителствените закани да им отнемат лицензите. През седмицата не спря и

комуникацията чрез протести.

„За” и „против” колите в Морската е във фаза на изчакване, „за” и „против” строителството на Карадере тепърва набира скорост, а новият глас беше на търговците и дистрибуторите във Варна срещу веригата „Lafka". Във Фейсбук подкрепата на протеста беше към 50 хиляди гласа, на мястото на първата среща обаче дойдоха по-малко от 50. Защото всеки е разчитал на другите или заради осъзнаването, че един подарен от държавата монопол трудно се събаря с викане на площада. Други варианти обаче скоро може и да няма, предвид данните, че се каним да назначим /макар и чрез посредник/ главния лаФкаджия за спасител на отечеството. Очакванията, че младите гласове ще променят нещо, тази седмица получиха нов студен душ – поредното изследване на PISA с поредните доказателства, че българските ученици

функционално са тежко неграмотни

или, казано иначе, трудно се справят с прилагането на учебникарските си знания в прости житейски ситуации. Усмивки през седмицата успяха да предизвикат децата от „Игралница занималница” /които имат навика да влизат в новините със свежи идеи и реална помощ/ - те станаха поредните осиновители на животно от зоопарка, като за понито си Поничка ще се грижат за сметка на джобните си пари. Варна имаше и малкото си чудо тази седмица – лекари от „Света Анна” спасиха родилка и бебето й въпреки всички шансове срещу тях. Между другото, новата седмица започва с празника на медиците. Във Варна част от тях ще го посрещнат на протест.