Българската почва е подходяща за национализъм

Новините

29-03-2014, 08:02

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

Сидеров не бива да бъде отписван - той е добър актьор

"Възможно е да бъдеш както добър, така и лош. Но не е възможно да бъдеш едновременно и добър, и лош" (Сьорен Киркегор). 
Девет години вече Волен Сидеров целенасочено играе ролята на лошия и това му носи изключителен успех - кой при учредяването на "Атака" през 2005 г. си е помислял, че партията ще бъде парламентарна в три поредни мандата, ще партнира на две правителства (година при ГЕРБ и сега), а самият Сидеров ще стигне до президентски балотаж срещу Георги Първанов.

Следващият месец се навършват 9 години от създаването на "Атака", но истинският рожден ден на политика Сидеров е октомври 2003-та. Той се включи в политическия живот в зората на демокрацията (СДС), но към изявена самостоятелна кариера пристъпи едва в новото хилядолетие. Та през 2003 г. бе кандидат-кмет на столицата, издигнат от НС-БЗНС (Яне Янев). Отдавна бе популярен журналист, имаше и телевизионна трибуна. Но Сидеров не просто загуби кметските избори, а спечели обидно малко - 1700 гласа. Защо? Защото още не беше лош. Или поне не достатъчно. Лошият, оказва се, е магнит за една постоянна електорална аудитория. Не само у нас.

Сидеров се настани в националистическата ниша и ако бъдем обективни, трябва да признаем, че тя зееше празна и сама го покани. До този момент българският национализъм бе представен от маргиналната партийка ВМРО (стигнала днес до съюз с Николай Бареков) и някакви фракции в БСП, които изчерпваха национализма с фобия спрямо Запада и носталгия по доброто старо време. Но ВМРО бяха "десни националисти", а другите - "леви". Т.е. дървено желязо

Защитивайки сходни тези, но обличайки национализма в самостоятелна политическа форма, Сидеров покани към 400 000-500 000 непредставени българи. Той бе резонен полюс в схемата "действие-противодействие", след като елитът е обърнат към НАТО, ЕС, кълне се в западните ценности и всеобщата интеграция, появява се субект, който печели доверие с обратното. Субекти се появиха и в други държави. Ако забелязвате, всички те доброволно влизат в ролята на лошия. Защо? Защото национализмът имплицитно няма как да притежава друг образ. Дори при най-одухотворените си и патриотични подбуди той е агресивен, пази едни неща, воюва срещу други, т.е. е воин. Воинът не е добър.

9 години вече повечето публични анализатори броят многобройните скандали на Сидеров и стигат до заключението - "този път наистина се провали". Броят му недопустимите политически изневери, неизпълнените обещания, скандалното поведение... След като за n-ти път безуспешно прогнозират края на "Атака", стигат до извода, че електоратът й е някак по-особен. Почват обиди. Но никой не забелязва, че по абсолютно същия начин се държи и другият електорат. И той прощава скандалите, и той си затваря очите при изневерите. Нима феновете на Бойко Борисов, тези големи днешни антикомунисти, не знаят, че той по генезис и манталитет е твърд комунист? Нима не му простиха борческото минало, нима се скандализираха от многобройните обиди, които сипеше към съсловия? Нима привържениците на БСП не прощават всичко на партията си, или поддръжниците на Иван Костов не го имат за идол? Всеобща черта на електоратите е да обичат своите, да мразят другите, да прощават и да забравят. Докато съответните партии задоволяват потребност, те имат твърди поддръжници, които ги държат жизнени.

При "Атака" тази потребност е национализмът. Каквито и леви послания да има партията, каквито и "класови" заигравания да прави, национализмът е този, който я държи жива. Когато Сидеров обещае 1000 лв. пенсия, никой не му вярва. Но когато каже "българската земя е в опасност", вярват му мнозина. Важно е също, че образът на лошия му се удава - играе я прекрасно. На Каракачанов например не му се удава.

На предстоящите европейски избори "Атака" вероятно ще се провали. Твърде е възможно заради по-високия праг да не спечели евродепутат или ако го направи, да е един (много зависи от избирателната активност). Сега депутатите са двама и най-вероятно всеобщата оценка при подобно представяне ще е поредното адмириране на "началото на края". Което пак ще е твърде прибързано.Почва за национализъм, такъв, какъвто го представя Сидеров, все повече ще има. Много повече, отколкото преди. Европа е под въпрос, настроения срещу ЕС заливат всички страни, едни общества са недоволни от брюкселската командно-административна машина, други - от мигрантите, трети се превиват под темповете на застаряване. Старият континент все повече ще е националистически, почвата е мека за такива партии (френската крайна десница се представи много добре на местния вот сега, няма да е прецедент). Затова прагматичният анализ изисква "Атака" да не бъде отписвана. Дори кризата в Украйна, която няма да свърши скоро, е вятър в платната на Сидеров (4% при избори за парламент едва ли ще са непосилни в близка перспектива). Днес той играе в отбора на Русия, изявява се като истински русофил, скоро и в Москва ще иде. Защото русофили у нас са мнозина. А докато БСП се чуди как да се завърти, че да не е на течение нито от Изток, нито от Запад, Сидеров използва случая да заяви ясна позиция и да спечели част от левите сърца.

Разбира се, пред "Атака" също има рискове. Те са свързани най-вече с НФСБ, която бе близо до парламентарен пробив миналата година и ако го осъществи на следващите избори, е възможно да поеме лидерството в националистическия сектор. Но Сидеров е добър актьор, няма да се даде лесно.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен