Депутати от БСП опитват да регулират отношенията в сектора със спорни текстове

Очакваните промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), които регулират отношенията между търговци, производители и доставчици, вече са в парламента. Противно на първоначалната заявка, текстовете са внесени не от кабинета, а от група депутати. Имената са основно на представители на БСП, сред които Румен Гечев и Корнелия Нинова, но сред вносителите е и Йордан Цонев от ДПС.

Според мотивите към проекта целта е да се осигури равнопоставеност при търговските сделки и да се предотвратят нелоялните практики, като в обхвата му попадат не само отношенията между търговските вериги и техните доставчици, а всеки пазарно силен. Предлаганите законови промени се приемат именно като опит да се намали тлеещото от няколко години напрежение между тях. В основата му са обвинения от малки и средни производители и доставчици за некоректни търговски практики от страна на големи вериги магазини като различни такси или необосновано високи маркетингови разходи.
Сегашният вариант на текстовете е по-умерен от първоначалните идеи, но и те могат да променят пазарните отношения в друга крайна посока.

Регулиране на силните

Нов момент в Закона за защита на конкуренцията е въвеждането на понятието за значителна пазарна сила и мерки срещу злоупотреба с нея. Според дефиницията такава притежава предприятие, което няма господстващо положение, но има ресурс да попречи на конкуренцията на даден пазар, тъй като доставчиците и купувачите са зависими от него. Методиката за оценка на пазарното положение на предприятията ще бъде подготвена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в тримесечен срок от приемането на промените в закона и ще бъде качена на нейната страница.

Изцяло нов момент, необявяван досега, е задължаването на предприятията с оборот над 50 млн. лв. за предходната година да изпращат проектите си за типови договори или общите си условия към своите доставчици за оценка от Комисията за защита на конкуренцията. В текста е уточнено, че изискването важи само за доставките на стоки, предназначени за продажба - т.е. за търговците, а не за производителите. Тук попадат не само хранителните вериги, но и бензиностанциите, магазините за техника, мебели, строителни материали, текстил, козметика, автомобили и т.н. В двумесечен срок след получаване на въпросната оценка договорите трябва да бъдат публикувани в интернет, предвиждат още новите правила.

За да решат конкретните отношения между производители и големи вериги, депутатите предвиждат и промени в Закона за храните, които въвеждат редица ограничения в договорите между търговци и доставчици. С тях се забранява договарянето на услуги, също налагането на ограничения за предоставяне на стоки от даден производител или дистрибутор на други купувачи (търговци). Забранява се и налагането на прекомерни такси, несъответстващи на действително предоставената услуга. Освен това търговците не могат да налагат неустойки за храни, чийто срок на годност е изтекъл по време на престоя им в търговския обект. Тези договорености ще се следят от агенцията по храните.

Кой ще контролира

Във внесения в петък вариант на закон се предвижда основната роля да е на КЗК, а поддържаща - на агенцията по храните. Изненадващо вицепремиерът Даниела Бобева, към която беше работната група по изработването на текстовете, заяви в събота, че по-добре е контролът да е поверен на икономическото и земеделското министерство.

"Проблемът е и в независимите контролни органи. Това казват и търговските вериги - нямаме против да се регулира, но трябва да имаме независим и почтен орган, който да прилага закона, а ние имаме притеснения от работата на Комисията за защита на конкуренцията", посочи вицепремиерът. Попитана дали самата тя няма притеснения за работата на КЗК, Бобева беше лаконична: "Имам." "Две са притесненията - дефинирайки понятието "нелоялни търговски практики" и "злоупотреба с пазарна сила", това ще отвори прекалено широко вратата за контрол и ще създаде технически проблеми в регулатора. От друга страна, липсата на капацитет в комисията и съмненията за проблемни действия от страна на звеното също създават усещането, че може да е по-добре да не създаваме антимонополно законодателство", обясни Бобева.

Тези реплики говорят, че между първо и второ четене на проекта вероятно ще настъпят съществени редакции. Освен това за пръв път управляващ се изказва толкова остро за антимонополната комисия.

Верижен отпор

Законовата регулация няма как да срещне одобрението на търговските вериги. Техни представители не бяха поканени за участие при изработването на текстовете. От друга страна, в стремежа си да защитят малките участници на пазара, вносителите влошават средата за големите.

Юрист, запознат с бизнеса на големите търговски вериги, има най-силни притеснения от изискването за одобряване на типовите договори на веригите с оборот от над 50 млн. лв. от КЗК, тъй като пазарните механизми на свободно договаряне се заменят от държавно регулиране и налагане на административно утвърдени образци на договори. Той поясни, че с големите доставчици обикновено се прилагат техните общи условия, а не тези на веригите, и отпадането на тази възможност може да доведе до излизането им от магазините. А като цяло одобряването на договори по шаблон прилича много на правилата от плановата икономика. Със забраняването на всякакви услуги пък се поставя под риск целият модел на големите вериги, които не са просто посредници, а често предлагат транспортни, логистични, маркетингови и цял набор от други техники, каза представител на сектора.
Фиксирането на праг от 50 млн. лв. също не е издържано от гледна точка на европейската практика, където всеки случай се изследва индивидуално. Нищо е пречи при по-малки сектори една компания да се окаже значително силна и при по-нисък годишен оборот. Друг проблем е, че заради закона някои играчи могат да се измъкнат от регулация, като раздробят бизнеса си.

Освен това търговци коментираха, че не е редно санкцията за злоупотреба със значителна пазарна сила да е равна на тази при далеч по-сериозната злоупотреба с господстващо положение или картела. Така правата на администрацията стават безкрайни и има опасност от недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол. От сектора се опасяват, че промените в закона като цяло ще доведат до влошаване на пазарната среда, а доколкото има ефект за малките играчи, той ще е краткосрочен. Или със закона се опитва да се реши дисбалансът между малките производители и големите вериги, но резултатът от правилата може да е изтегляне на чуждите търговци от българския пазар, което всъщност ще свие в пъти конкуренцията.